Старозагорската опера играе "Мадам Бътерфлай" в зала 1 на НДК

С изключителната като зрелищност и естетика постановка "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини Държавна опера-Стара Загора гостува на 13 май в зала 1 на НДК. Красивата приказка за любовта, дълга, за срещата на две цивилизации в човешката душа ще разкажат Росана Кардия - сопрано от Италия, солистка на Операта в Каляри (в ролята на Чо Чо Сан) и Симоне Анджиппи - тенор от Италия, вече участвал в тази прекрасна постановка в ролята на Ф.Б. Пинкертон. Музикалният прочит на "Мадам Бътерфлай" е възложен на талантливия диригент, ръководител на операта в Националния театър на Белград, Сърбия - Ана-Зорана Брайович.
"Мадам Бътерфлай" е спектакъл на Държавна опера-Стара Загора, създаден през 2005 г. за откриването на Фестивала за оперно и балетно изкуство. В тази година сградата на Операта все още не е завършена и спектаклите се играят на сцената на Драматичен театър "Гео Милев" в града.
Режисьорка е Нина Найденова, сценограф - Борис Стойнов, художничка на костюмите - Цветанка Петкова-Стойнова, хореографка - Боряна Сечанова. През сезон 2005/2006, по покана на Columbia Artist Management, представлението е играно в над 15 щата на САЩ. За гастрола на постановката има положителни критики и възторжени отзиви от американската преса и публика. С малко прекъсване между 2010 и 2012 г. представлението не слиза от старозагорска сцена в продължение на 6 сезона, като се радва на изключителен зрителски интерес, научи ДУМА от Старозагорската опера.
Първата постановка на "Мадам Бътерфлай" на старозагорска сцена е на 21.03.1942 г. с диригент и режисьор Димитър Христов. "Бях едва на 4 години, когато за първи път излязох пред публика, разказва световната прима Ана Томова-Синтова. В онези следвоенни години буквално всяка вечер бях с майка си (тя бе хористка в операта на Стара Загора) край сцената. Тук дебютирах в ролята на детето на Бътерфлай, да не говорим за пътуванията буквално в цялата страна. Ако ми позволите, ще направя едно, може би доста силно сравнение, но Стара Загора за България е нещо като Флоренция за Италия."
Режисьорката на спектакъла Нина Найденова споделя: "Какво ни дава или взема Мечтата - тази Голямата, Житейската е въпрос на дълги дискусии и философски убеждения. Като автор на това представление искам да реабилитирам смисъла й. Убедена съм, че само една Голяма Мечта може да предаде уникалността на един живот, защото тя е единствената важна за този, който я преследва. Тя го прави смел, безразсъден, отговорен, кара го да преодолява предизвикателствата, да сътворява, да открива непознатото, да стигне до саможертва, но и да гори в страстта си, а очакването го прави щастлив. Във времето на еднаквите хора - тези, които работят и живеят според определени, често планирани и разграфени цели - житейски, професионални, други, принудени да следват правилата на времето си, единствено разпознаваем е човекът, преследващ Собствената си Голяма Мечта.