Старият континент е пред ново предизвикателство

По-добре късно, отколкото по-късно. Така може да се обобщи проведената в началото на април в Брюксел първа по рода си Конференция на високо равнище, посветена на хроничните заболявания. Форумът бе организиран от Еврокомисията и премина под патронажа на комисаря Тонио Борг.

Статистиката е неумолима - взети заедно, тежките и хроничните заболявания засягат поне 50 на 100 000 души. Те са причина за 87% от смъртните случаи в ЕС и струват всяка година над 700 млрд. евро на здравните системи на страните членки. Става въпрос за незаразни заболявания. Сърдечносъдовите, на които се дължат над 60% от смъртните случаи в ЕС и всяка година отнемат живота на над 1,5 млн. европейци. Например на всеки 250 души в ЕС 1 човек живее с фамилна хиперхолестеролемия (увеличено количество холестерол в кръвната плазма), което ги излага на повишен риск от сърдечносъдово заболяване... Или онкологичните заболявания, за които ежегодно в страните от ЕС се харчат 16% от всички разходи за здравни грижи, или психичните разстройства, или диабетът, от който страдат около 8% от европейците... Хроничните дихателни болести, мускулно-скелетните заболявания, невродегенеративните заболявания (съдова деменция, болести на Алцхаймер, на Паркинсон), високото кръвно налягане, бъбречните заболявания, зрителните и слуховите увреждания и пр. Докато населението на Европа остарява и правителствата му дължат по-добри здравни грижи, хроничните заболявания като хипертония, затлъстяване, диабет са във "възход", казва Алберико Катапано,  професор по фармакология във Факултета по фармация в Милано. Незаразните заболявания заедно с демографските промени поставят нови изпитания не само пред здравните системи, но и икономиките на държавите членки. Това остро поставя въпроса за

реорганизиране на здравните системи

на Стария континент и съсредоточаване на ресурса им, от една страна, в целенасочена промоция на здравето, профилактика и ранно откриване, от друга - в продължителни и дългосрочни грижи, а не както е в момента - по-голямата част от разходите за здравни грижи са насочени към лечение на острите заболявания. Това означава и промяна на друга тенденция: 97% от бюджетите за здравеопазване в момента са изразходвани за лечение, а само 3%, на места дори и по-малко, се инвестира в превенция, подчертава д-р Рикардо Баптиста Лейте, член на Европарламента от Португалия, научен координатор за обществено здраве в Католическия университет в родината си. Той е категоричен, че преди всичко обществото трябва да промени начина си на мислене и хората да се съсредоточат в предпазването от болести. В същото време Лейте подчертава, че

правителствата трябва да инвестират в превенция 10%

от бюджетите си за здравеопазване. Качествените грижи, предоставени от квалифициран медицински персонал да се предоставят чрез интегрирани здравно-социални услуги.
Проблемът не е отвчера, нито от края на мандата на настоящия състав на Европарламента и Еврокомисията. Той стои със страшна сила пред всички развити държави на планетата. Още през 2011 г. Общото събрание на ООН, с подкрепата на ЕС, прие политическа декларация за профилактика и контрол на незаразните болести.
Събитието в Брюксел на 3 и 4 април, което събра над 400 участници, бе призив за действие с цел да съберат на едно място ключови политици, медици, специалисти по високи технологии, представители на фармабизнеса и на здравноосигурителната и застрахователната индустрия, социални работници, пациенти, журналисти, бизнес оператори, представители на академичните среди и институциите в общността, за да намерят пътищата към ефективното справяне с хроничните заболявания, да се очертаят приоритетите и да се разработят препоръки в отговор на ключови въпроси, сред които "Как разширяването на  "тежестта" на хронични заболявания се отразява на качеството на живот на гражданите?", "Как може това "бреме" да бъде намалено?", "Кои са най-ефективните мерки за превенция в краткосрочен и дългосрочен план?".
По време на отделните семинари, свързани с икономическата тежест на хроничните заболявания, активното стареене и пр., бяха представени примери за много добри и успешни практики на различни държави и на неправителствени организации, които биха могли да бъдат заимствани от други държави членки. Но предизвикателствата пред съюза остават по отношение най-вече на законодателството, което очевидно трябва да се промени и приложи на всички равнища, а правителствата да работят с цялото общество.
Част от изводите от различните семинари и дискусии в рамките на първата по рода си конференция показаха, че все още

липсват дългосрочни планове,

които да са независими от политически интереси, но в услуга на населението. ЕС следва да насърчава интегриран, мултидисциплинарен подход, в чиито център да е пациентът, се подчерта неведнъж по време на форума. Участниците в него бяха категорични, че министрите на образованието, социалните въпроси и финансите, заедно със здравните министри, следва да участват в процеса на вземане на решения с оглед на значението им за икономическия растеж в Европа.
Медицинските услуги, които пациентите получават в различните държави членки, са с различно качество. Макар съществуващите неравенства да са в разрез с правото на европейските граждани на равен достъп до висококачествено здравеопазване, залегнало в Хартата за основните права на ЕС, правомощията на съюза да взема решения в тази област все още са ограничени.
Една от препоръките на конференцията е така да бъдат

преструктурирани здравните услуги,

че да станат универсално достъпни за всички социално-икономически групи. В рамките на достъпа до висококачествени здравни услуги участниците в конференцията поставиха и въпроса за ограничаване бедността. 
"Като лекар мен не ме интересува дали пациентът е имал достъп до лекар или някаква медицинска помощ, ако в края на деня той още страда или е болен", казва д-р Лейте. Неговата препоръка е "да се премине от сегашното бюрократично управление в здравеопазването към философия, основана на истинската клинична практика, в центъра на която стои пациентът". Тази философия прави хората по-здрави, убеден е евродепутатът от Португалия.
В нарочна дискусия, организирана от Европейския пациентски форум, взе участие и председателят на българската Национална пациентска организация и член на Борда на най-голямото и влиятелно пациентско обединение в Европа - Европейски пациентски форум, д-р Станимир Хасърджиев, който по време на дискусията обяви създаването на европейското партньорство за осигуряване на достъп до качествено здравеопазване. ДУМА припомня, че това е инициатива на Националната пациентска организация и Европейския пациентски форум, а идеята за нея се появи през септември 2012 г. в София  
Поставянето на проблема на европейско ниво само по себе си показва, че и решението му трябва да се търси на европейско ниво, въпреки че правомощията на съюза да взема решения в тази област все още са ограничени. "Големият ни проблем е, че нашите държави

нямат министри на здравеопазването, а на болноопазването",

убеден е д-р Лейте. Неговите препоръки са много ясни: "Седнете здравни министри в една стая с финансовите министри и не напускайте стаята, докато не стане ясно, че министрите на здравеопазването са отговорни за здравето. След това седнете здравни министри с министрите на образованието и се уверете, че здравното образование е реалност. После здравните министри да се срещнат със социалните министри и да не напускат стаята, докато неравенството и бедността не бъдат поставени в най-горната част на дневния си ред".
Сред ключовите препоръки е и

овластяване на пациентите

при вземане на решения, свързани с политиките в здравеопазването и по-голяма възможност за активна социална и икономическа роля в обществото.
Ясно е, че справянето с тежестта на хроничните заболявания трябва да бъде политически приоритет, тъй като в момента 80% разходите за здравеопазване са за 20% от населението, а е необходима здрава работна сила за конкурентоспособна икономика.
Засега Еврокомисията разполага с някои политики и законодателство за повишаване на осведомеността и намаляване на рисковете от хронични заболявания, подкрепя инициативи за научни изследвания и иновации и финансира множество проекти в рамките на своите здравни и изследователски програми.
Очаква се да бъдат разработени заключения от конференцията и набор от политически препоръки за предприемане на действия за намаляване на  медицинската, социалната и икономическа тежест на хроничните заболявания в ЕС сега и в идните години.
А на европейците не им остава друго, освен да се надяват, че очертаните от настоящата Комисия приоритети, ще бъдат възприети, развити и осъществени като единна политика в следващия мандат, ще бъдат намерени начини за ефективно справяне с многопосочната тежест на хроничните заболявания. Защото до момента проблемите на здравеопазването отстъпват по внимание и ангажимент на теми като опазване на околната среда и безопасност.