Старецът и войната

Преди няколко дни препрочитах  забележителната новела на Хемингуей "Старецът и морето". В края на седмицата, когато преглеждах "новинарските поточета" на информационните агенции, попадайки на нестихващите войнствени изблици на старши сенатора републиканец Джон Маккейн, си спомних отново за това заглавие на американския класик - само че малко объркано; реших да озаглавя тези редове - Старецът и войната.
Защото Маккейн, освен че е много стар (догодина през лятото ще чукне осемдесетте), е и запален войнолюбец. Тук, разбира се, има и логично обяснение - на преклонна възраст мъжете се вдетиняват, а любимо занимание на момченцата е да си играят на войници.
Освен това обвиненията му към президента Обама, че "недопустимо бавел" военните доставки на САЩ за Украйна, от ден на ден стават все по-груби и безцеремонни. И това си има обяснение - с напредването на възрастта човек почва да губи представите за реалност...
Преди да надува бойната тръба, "консервата" Маккейн (както би го нарекъл наш Бай Ганьо), би било добре да погледне какво става там далеч, на украинска земя. А там, по довчерашната огнева линия, никнат първите крехки филизи на мира: враждуващите страни съобщават за постепенно изтегляне на тежките оръжия (в духа на споразумението от Минск); хора започват да излизат от скривалищата.
В момента Украйна най-много се нуждае не от война, не от американски танкове и безпилотни самолети, а от... пари. След броени дни Киев няма да може да си плаща руския газ и тогава (все още сме зима!) "Газпром" може да завърти кранчето - ама не само за Украйна, а и за Европа. Да не забравяме, че 60 процента от синьото гориво за Стария континент минава тъкмо през украинска земя. И за България включително...
 Киев има нужда от пари. От много пари, и то спешно, защото държавата е пред финансово рухване. Пари, и то в брой, а не във военна техника.
Тук ми се ще да отбележа известната разсъдливост, която все още проявява президентът Обама. Той бави решението си за военните доставки (въпреки войнствените крясъци на сенаторския хор "Маккейн и сие"), защото отгоре на всичко военните доставки струват милиони и милиарди долари - както за САЩ, така и за Украйна.
Помислете си само - за да дойде американска техника, тя трябва да бъде надлежно транспортирана, усвоена - необходимо е време, курсове, инструктори. И разходи - естествено.
Парички трябват и за поддръжка и ремонт на тази техника, и т.н.
А може би дискретните разговори между Вашингтон, Париж и Берлин подсилват колебанията на Обама. Кой знае? Защото големите държави като Германия и Франция ясно показаха, че Европа иска  мир, а не война на територията си, която още пази следи от ужасяващата драма, завършила преди седем десетилетия.
А що се отнася до старейшината републиканец Маккейн, позицията му също е обяснима, разбираема: той несъмнено е в близки, родословни връзки с прословутия и всемогъщ американски военнопромишлен комплекс (ВПК), който си отглежда такива като него от рано, та до дълбока старост. И именно люде като Маккейн, заемащи високи и изгодни постове, се грижат за "стоковия" пласмент и добруването на американския ВПК. Както се казва, услуга за услуга.
А усилието и упорството също си струват: та Америка годишно отчита чиста печалба от около 40 милиарда долара от продажба на оръжия. Затова душата Маккейнова така реагира, когато става въпрос за доставки на оръжие. Независимо какви и колко. Независимо за къде. Всъщност колкото повече, толкова по-добре...
И като всяка история, и приказката за Стареца и войната има своя край. И искрено се надявам тази история да има "лош" край - американските оръжия да не помръднат от складовете, а дядото сенатор да остане с излъгани надежди. Така поне много други хора ще могат да преживеят истории с щастлив край.