Старата песен на нов глас

Времето ни раздели, времето ни е разделно. Разделени сме. Първото ни разделение е на много богати и на твърде много, прекалено много бедни, едни от най-неравните (четвърто място в света) по доходи. Разделени сме здравно - малка богаташка група може да се лекува навсякъде, по всяко време, на всякаква цена и в луксозни условия, а останалите твърде често нямат достъп не само до качествено, но и въобще до лечение. Разделени сме и по достъп до качествено образование. За богатите деца има скъпи престижни училища, школи, частни училища, частни уроци и т.н. А бедните деца дори нямат възможност в условията на пандемия да следят дистанционно уроците. Децата на богатите са привилегировани, а децата на бедните - обречени на неграмотност. Разделени сме и по политически пристрастия, водещи до конфронтация, до групиране на статукво и антистатукво. Гласоподавателите се разделиха на гласуващи свободно по съвест, манипулирани чрез телевизии, чрез корпоративна намеса в частните фирми, свързани с обществените поръчки, държавни служители и пр. 

Най-значими са манипулацията и предрешаването на изборните резултати чрез телевизиите, чрез които се формират приятни образи на млади, енергични, добре образовани, говорещи и изглеждащи политици. Политическата битка се превърна в 

битка на образи, а не на идеи

Който има пари, поръчва създаването на образи. Богаташът Дейвид Рокфелер преди години го каза: "В двадесет и първия век не е нужно да бъдат убивани стотици граждани, за да се получи желаната власт, достатъчно е да се купят телевизиите и с тяхна помощ да се възпитат бъдещите поколения управляеми роби".

И сега ни пробутват политическите образи на Кирил Петков и Асен Василев - нов политически проект, който сам по себе си не би работил, ако го нямаше галопът им по всички телевизии. 

Първата им теза е обединението на всички политически формации за преодоляване на кризата - и леви, и десни, и центристки. Няма ляво, няма дясно. Те са по средата, отляво на тях е ИБГНИ, а отдясно "Демократична България". Концепцията за това, че няма ляво и дясно, е срещана много пъти и чрез различен словесен израз. Във Великобритания социологът лорд Гидънс развива концепцията за Третия път (няма ляво, няма дясно). Тази концепция бе взета на въоръжение от лейбъристите на Тони Блеър. Тя бе прокарвана чрез друг словесен израз от Шрьодер в Германия. След това Макрон възприе концепцията "няма ляво, няма дясно" и с помощта на масови интернет внушения победи на президентските избори, но както вървят нещата и той може да се окаже извън борда като Блеър и Шрьодер. В България тази теза бе представена от Георги Първанов в Народното събрание, когато като лидер на БСП обяви тезата за необходимостта от нейното социаллиберализиране. След това Татяна Дончева напусна БСП и създаде "Движение 21" под явния лозунг "Няма ляво, няма дясно". Същата теза прогласи и Христо Иванов през 2016 г. на форум на "Да, България". Сега Петков и Василев стават продължители на тази погрешна теза. 

Историческият опит след Великата френска революция убедително показва навсякъде в света, че 

има ляво и има дясно

И съответно политиката е лява (изразяване и защитаване на интересите на бедните, на хората на наемния труд) и дясна (изразяване и защитаване на интересите на капитала, на бизнеса, на богатите). Центризмът е полето на прибежките на леви към дясното и на десни към лявото. В България от правителството на СДС (1997 г.) и до днес в страната се провежда не просто дясна, а крайно дясна политика, която e истинската същност на статуквото. В резултат на тази крайно дясна политика милиони българи напуснаха страната, за да търсят препитания другаде, България потъна в мизерия и нищета. Сега у нас 1 600 000 души живеят под прага на бедността! Фразата вече би трябвало да звучи така: "Няма ляво, няма дясно, има само дясно". И с това по същество се характеризират посланията на Петков и Василев. 

Втората лансирана теза е провеждането на десни политики за постигане на леви цели. Изглежда и на самите тях не им е ясно какво означава това. На мен този израз ми прилича на израза "дървено желязо", на пореден политически оксиморон. Първата им приоритетна задача е "Да не се увеличават данъците, да ги събираме всичките". Никой в света никога не е успявал да събира всички данъци, но те ще направят това! Колкото и висока събираемост да имаш на данъците, при нисък техен дял от произведения БВП България пак ще е на последно място в ЕС по доходи, на първо място по бедност, по неравенство, по смъртност. 

Преди пандемията в държавния бюджет влизаха около 36-37% от произведения БВП, а Владислав Горанов и Николай Василев искаха да го намалят още. В ЕС няма страна с толкова ниско равнище на преразпределение на БВП. И поради това няма пари за здравеопазване и образование. Това от една страна, а от друга - в България

данъчната тежест е прехвърлена върху бедните

върху хората на труда - чрез високите акцизи и високите равнища на ДДС, плоския данък и липсата на освобождаване от данък на хората с ниски доходи. Сега данъците от масовото потребление, т.е. косвените, осигуряват около 75% от бюджета. По този начин беден богат носи, понеже част от приходите от непреките данъци се дават като помощ на българския бизнес. В България богатите плащат възможно най-ниските данъци в Европа. И не е случайно, че в условията на пандемичната криза бедните в страната стават все по-бедни, а богатите - все по-богати, дори неимоверно богати. И от трета страна - Петков и Василев вероятно не знаят, че най-мощните държави (Г-7) призоваха за въвеждане на данък от 15% за транснационалните корпорации, а малко по-късно Г-20 се произнесе за повсеместен корпоративен данък не по-нисък от 15%. А на нас новите политици ни предлагат да останем в групата страни с най-ниските данъци. Запазването на досегашните равнища на корпоративните данъци е в полза на богатите и води до нарастващо неравенство и огромна бедност. 

Петков и Василев са едри бизнесмени, "успели хора", за които е от кръвен интерес да се съхранят ниските корпоративни данъци. В обществото има остра нужда от реформиране на данъчната система, въведена под диктата на ДПС и на юпитата на Симеон Сакскобургготски. Неотдавна КНСБ и КТ "Подкрепа" обосновано се произнесоха за увеличаване на корпоративния данък на 15%. Но партиите не ги чуха и яхнаха предизборно израза "няма да променяме данъците". Срамно е богатите да се къпят в лукс, яхти, самолети, дворци, задгранични вили и апартаменти, а другите да просят по улиците. 

Огромно неравенство има и в размера на данъците. Семейният бизнес плаща данък 15%, а едрите и средните бизнесмени - 10%, като в същото време те плащат и най-ниския в ЕС данък върху получаваните от тях огромни суми от дивиденти (само 5%). Справедливо е всички данъци да са еднакви и според идеята на Г-20 да са не по-малко от 15%. В бившите социалистически страни като Полша, Чехия, Словакия, Литва, Латвия и Естония корпоративните данъци са 19-21% и хората в тях имат по-високи доходи и по-високо равнище на живот. 

Третата теза е да има промяна в Закона за съдебната власт, да спрат всички течове и корупцията в държавата. Корупцията като явление е обществено и морално отвратителна. Твърди се, че ако се премахне, ще потекат реки от мед и масло за бедните. А не е така, понеже не може практически да се предотвратят напълно корупцията и течовете от хазната. Забравя се, че в процеса на корупция има две страни, еднакво отговорни пред закона - корумпиращ (този, който дава подкупа) и корумпиран (този, който взема подкупа). Сега политическият огън на десните е съсредоточен 

срещу вземащите, а не срещу даващите подкуп

Корумпиращият не може да е беден, той е богат и с парите си обикновено търси да получи някакви неразрешени от закон или наредба фирмени или лични облаги. Корумпиращият примамва държавен или общински служител, особено при решенията за терени, обществени поръчки, избягване на данъци и т.н. Корумпираният приема подкупа поради бедност или алчност. Винаги ще има корумпирани, докато има корумпиращи.

Четвъртата теза е създаването на нова формация от "почтени" и "успели" хора. Това е ново обществено и политическо разделение на хората, подобно на чорбаджия и голтак. Да, някога чорбаджиите са били "успели", а голтаците - "неуспели". Какво ни се предлага сега - в държавната власт да влязат само "успели" (т.е. богати), които са и "почтени" (неуловени все още в далавери).

Почтеността е морална ценност, която има различни измерения. Явно за Петков и Василев почтеността е само в успешния бизнес. Дали според тях това означава, че най-добрите лекари, учители, поети, писатели, актьори и т.н. трябва да ги обявяваме за непочтени? Само богатите са "успели", а всички други сме будали! 

Проектът на Петков и Василев не е техен, както се самоизтъкват. По този повод си спомних прочетеното, че твърде често в политическите действия има актьори, които публиката вижда, има и режисьори, които са скрити, но които държат в ръцете си нишките, чрез които насочват актьорите и хода на събитията (т.е. задкулисие). Засега виждаме актьорите, но избирателите не виждат ръцете, които ги дирижират. Едната задокеанска ръка вече е ясна. Очакваме след изборите да видим и нашенската скрита ръка. 

Крайно неолибералната песен е стара, но се изпълнява на нов глас, от нови певци, а същността е добре позната - защита с огромно предимство на интересите предимно на едрия и частично на средния бизнес, на "успелите" хора.

Българите все разчитаме на нови "спасители", на това, че новите десни управници ще крадат по-малко. Но, уви. Има нови мафиотски начини за ограбване вече не на построеното от предишните поколения, а на сегашния труд на милиони. 

А ние, обикновените избиратели, просто трябва да престанем да бъдем лапнишарани.