Станишев: България и Румъния в Шенген с всички граници

Вчера и днес в ЕП отново се говори за незабавното приемане на България и Румъния в Шенген. Поводът – първият годишен доклад на ЕП за функционирането на Шенгенското пространство, който засяга въпроси като временното въвеждане на граничен контрол, новите информационни системи, влиянието на миграцията върху свободното движение и др. Въпреки че по време на дебата вчера редица депутати, както и комисарят Аврамопулос, изрично подчертаха, че е крайно време България и Румъния да влязат в Шенген, съответните текстове в самия доклад се появиха благодарение на усилията на евродепутатите от двете страни, които сме членове на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Разбира се, за България е важно този призив да се повтаря при всеки възможен случай. Несъмнено през последните месеци набираме скорост. Въпросът зае централно място в инициирания от мен голям дебат в ЕП през декември 2017 г., посветен именно на приемането на България и Румъния, както и по време на изслушването за бъдещето на Шенген през февруари. Днешната резолюция, приета с голямо мнозинство, е поредният случай, в който ЕП потвърждава позицията си в подкрепа на нашето членство. Ако искаме да постигнем реален напредък по темата обаче е време да излезем от риториката за „огромната несправедливост“. Сега е моментът както да поставим на масата исканията си, така и ясно да посочим „скептиците“ – и да се постараем да ги убедим с аргументи, че необходимото е свършено, а от настоящата ситуация губят всички, включително по отношение на сигурността. Но нека първо разшифроваме какво точно означава „членство в Шенген“, за да насочим усилията си по-добре. Вероятно мнозина ще бъдат изненадани, но на практика пълноправното членство на България и Румъния отдавна не е на дневен ред в преговорите между държавите-членки. Още през 2011 г. беше лансирана идеята за „поетапно“ присъединяване – първо с въздушни и морски граници и някога, евентуално, вдигане на граничния контрол по сухопътните. Дори този „компромис“ тогава не беше приемлив за някои страни-членки, но като че ли тази идея отново набира скорост – последно я чухме от канцлера Меркел при посещението й в София през януари. Естествено, в днешната ситуация такъв подход се посреща с отворени ръце от редица консервативни лидери. От една страна, те популистки обясняват, че приемането на България и Румъния по въздух и вода не носи организирана престъпност и нелегална миграция в техните страни. От друга, получават златна възможност да изтъргуват този удобен за тях „компромис“ и да извиват ръцете на София с цел получаване на отстъпки по други ключови теми от европейския дневен ред с ясното съзнание, че всяко правителство на власт би предпочело „някакво“ членство пред никакво. Но пазете се от Данайците, дори когато носят дарове. Подобен ход ще бъде прецедент, който ще даде възможност за отлагане за неопределеното бъдеще на вдигането на контрола по сухопътните граници и поставяне на безкрайни нови критерии и условности. А свободното движение по сухопътните граници с Шенгенското пространство е много по-важно за нас от икономическа и социална гледна точка, отколкото вдигането на въздушния и морския граничен контрол. Вместо да ни позиционира в интеграционното ядро на ЕС, такова решение би демонстрирало продължаващата липса на доверие и в крайна сметка ще ни остави да чакаме на прага на Шенген за дълго време. Ето защо смятам, че България трябва категорично да се противопостави на подобна „оферта“ в случай, че на някого му хрумне да я поднови официално. Именно в този контекст са усилията ми по темата Шенген в Европарламента през последната година. Наистина, решението е изцяло в ръцете на държавите-членки (Съвета), но процедурата изисква парламентът да бъде консултиран, което ни дава възможност косвено да влияем на процеса. Ето защо съм доволен, че въпреки силната опозиция от страна на консерватори и крайнодесни, успях да убедя колегите от Комисията по вътрешни работи в необходимостта от специален доклад, с който парламентът ясно да заяви, че всяка друга форма на присъединяване на България и Румъния, освен с всички граници, е неприемлива. Вярвам, че един такъв доклад има потенциал да възобнови процеса и да излезе от традиционния рефрен на досегашните призиви за действия, които държавите-членки така и не чуват вече години наред. Но дори да успея с неговото изработване и гласуване в пленарна зала, той все пак ще бъде само една част от мащабната офанзива, която ни е необходима, ако искаме да влезем в Шенген в обозримо бъдеще. За нея обаче са необходими далновидност, постоянство и ангажираност на всички нива. Убеден съм, че можем, а моментът е назрял. Българското председателство на Съвета на ЕС беше преди всичко шанс да си върнем изгубеното доверие, което имахме при приемането ни в ЕС през 2007 г. Дали това е постигнато ще си проличи още през юли – австрийското председателство ще бъде исторически прозорец въпросът отново да бъде внесен за гласуване в Съвета, а София вече няма да има извинение да бездейства. Това ще бъде истинското мерило за успеха на българското председателство.