29 Март 2024петък13:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Стълб на вярата

Формата на Христовото разпятие остава хилядолетна загадка

/ брой: 94

автор:Йонко Бонов

visibility 3604

През вековете, в различни периоди от историята на християнството, са обособени над тридесет различни форми на кръста. Формата на кръста сама по себе си, както и характерните му атрибути, не са заемали важно значение в духовния живот на християните. Важен е изкупителният подвиг на Христос, след който кръстът става знак и за нашето изкупление. Свети Августин пише: "Външният белег на християнина е знакът на кръста." За мнозина е любопитно да си отговорят на въпроса каква е била конкретната форма на кръста, на който е разпнат Спасителят на човечеството. На много места по света (включително и в България) уверяват, че пазят автентични частици от Христовия кръст.



В дохристиянско време в Римската империя кръстът (лат. crux) е символ на позора, оръдие за наказание на роби или на хора от нисшето съсловие. Разпъваният бил завързван на кръста. Над главата на мъченика заковавали табелка, на която изписвали каква е вината му. Под краката забивали късо дърво, за да може страдалецът в нечувани мъки да опира на него натрошените си от гвоздеите ходила, в отчаян опит да облекчи страданията си. Дървото заковавали само с един пирон. Това го правело подвижно и нестабилно. Всъщност така се увеличавали страданията. Затова и стъпалото под краката се изобразява в иконографията и в стенописите наклонено. След време наклонът придобива символичен смисъл. Дясната му страна е издигната в памет на разкаялия се разбойник, избрал пътя на спасението преди смъртта си. Спуснатата лява страна символизира света на мрака, където остава прикован отказалият да се разкае. Вероятно тялото на Господа също - според обичайната процедура, е било завързано с въже към разпятието. Едва ли само пироните биха могли да удържат човешко тяло в продължение на няколко денонощия, ако са приковани дланите, както е изографисано в повечето иконографски мотиви.

Католическото и православното Разпятие се различават по начина, по който представят в изобразителното изкуство приковаването на краката на Иисус. Католиците пресъздават нозете на Спасителя, приковани с един общ пирон. В православната иконография са приковани поотделно. На Запад имат своя логически аргумент за това. Католиците съхраняват предмети, за които твърдят, че са свързани непосредствено с живота и страданията на Христос и Неговите апостоли. Такива са Туринската плащаница, част от оковите на Свети апостол Петър и др. Сред тези свещени реликви са и три пирона, съхранявани в Рим, за които твърдят, че са тъкмо тези, с които е прикован Христос. Според католиците четвъртият пирон или е изгубен, или изобщо не го е имало. Това е и аргументът да се изобразяват краката на Христос, за които е използван един пирон, макар че физически изглежда съвсем неправдоподобно. И при представянето в изкуството на католическото Разпятие има едно съществено изключение - Разпятието на Ордена на францисканците. 
Каква форма е имала кръстната конструкция, на която е разпнат Христос? Отговорът продължава да бъде търсен в писмените сведения. Както отбелязва Хосе Алберто Фюрке, през втората половина на ХVIII в. сред антрополози и археолози започнали "горещи и ярки спорове... за произхода и значението на кръстообразните символи". Включително и по въпроса какава форма е избрана за Разпятието на Богочовека. В Посланието на Варнава при обяснението на думите на пророк Иезекиил (Иез. 9:4) е написано: "Каза Господ: дойди насред града (Йерусалим) и изобрази тау върху лицата на всички страдащи заради беззаконията." И още: "буквата тау ще ти бъде кръст." Тертулиан казва: "Гръцката буква тау (нашата латинска "Т") е образ на кръста." Езическо карикатурно изображение на разпятие от III в., открито през 1857 г. при разкопки на Палатинския хълм в Рим, има също Т-образна форма.
Приема се, че кръстът е възприет като основен християнски символ през IV в. Една от неговите най-ранни форми, възприета от Христовите последователи, е във вид на буквата "Т". Известен е като Тау-кръст, по едноименната гръцка буква  (лат. crux commigga или patibulata). По-известен е като разбойнически, тъй като това била най-разпространената конструктивна форма на съоръженията за осъдените. Най-популярен Тау-кръстът е с името Антониев кръст, тъй като светецът, основоположник на християнското монашество, го въвел като почитана форма. Някои библеисти приемат, че Иисус е разпнат именно на този вид кръстна конструкция. Друг вид мъченически кръст е във форма на буквата "Х" (crux decussata). На него бил разпнат свети Андрей Първозвани. Той също се употребявал по времето на земния живот на Христос.
Сред най-популярните кръстни конструкции за наказание била тази с два перпендикулярно пресичащи се елемента, образуващи четири рамена (crux immissa). В хералдиката е познат като гредов, а в иконографията - като латински, с удължено долно рамо, или гръцки, с равни рамена. Осъдените на кръстна смърт носели до лобното си място на раменете си хоризонталната греда от оръдието на смъртта си.
Най-многобройни са писмените свидетелства и веществените паметници, които потвърждават тезата, че Христос е разпънат на латински кръст (crux immissa), т.е. с форма на две перпендикулярни греди. Ириней Лионски и Иустин Философ описват четирираменен Христов кръст. Ириней сравнява кръста на Иисус с летяща птица, а Иустин - с Моисей, прострял ръце за молитва. Тези сравнения свидетелстват недвусмислено за четирираменната форма на Христовия кръст.
Някои светски историци поддържат становището, че Богочовекът е прикован на обикновен вертикален стълб (crux simplex). По онова време в Римската империя приковаването на обикновен стълб е също разпространено, особено в източните провинции. На репродукция в книгата на фламандския филолог Юстус Липиус, Антверпен, 1629 г., е изобразен наказан на такъв стълб, с надпис на латински език - crux simplex. По време на Римската империя гръцката дума "ставрос" - кръст, се използвала не само с първоначалното си значение, но и за означаване на дървени оръдия за наказание с различна форма - от обикновен стълб до Т-образен, четирираменен или шестраменен кръст. Проф. Паул Вилхелм Шмит от Базелския университет в своя труд "Историята на Иисус" посочва, че гръцката дума "ставрос" означавала всеки изправен ствол на дърво или стълб. "Според евангелските повествования Иисус е могъл да бъде разпнат единствено по най-простия начин, какъвто е практикуван от римляните - изтъква проф. Паул Шмит. - Окачване на голото тяло на стълб, който Христос е носил или влачил към Своята Голгота."
Някои историци извеждат Т-образната форма на кръста от древна Халдея - като символ на бог Тамуз. Други откриват първообраза на Христовото разпятие в древния египетски символ на божествения знак Анх. Според тях в средата на III в., за да укрепи позициите си, църквата вероятно е направила компромис с учението си, приемайки езичници в лоното си, позволявайки им да запазят и дори да внедрят своите традиционни знаци и символи. Според тези тълкуватели вероятно тогава езическият Т-образен кръст е приет от християните за обозначаване на кръста на Спасителя.
Мнозинството от библеистите предполагат, че писателите на Новия Завет са си служили с общоприетия гръцки език койне. Историци и филолози, изучаващи днес този език, предполагат, че думата "ставрос" е преминала в койне от класическия гръцки език заедно със своето  значение. В класическата гръцка литература думата "ставрос" никога не е означавала кръст, настояват тези опоненти. В коментар към превода на Бибилията, издадена от Оксфордския университет, се изтъква: "Омир употребява думата "ставрос" за обикновен кол, стълб или греда. И с това си значение тази дума се употребява в цялата класическа гръцка литература. С нея никога не са се обозначавали две греди, прикрепени една към друга под някакъв ъгъл."
Критиците на тезата, че Христос е разпнат на стълб, се основават на различията между древногръцкия и гръцкия език от I в. Йеромонах Иов отговаря на споменатите доводи по следния начин: "Изтъкнатите аргументи за това, че Христос не бил разпнат на кръст, а на стълб, са обикновен софизъм. В основата му лежи тенденциозно логическо нарушение - груба подмяна на термини. Разглеждат се лексикални особености на класическия гръцки език, а след това се разглежда езикът от апостолско време и се смесват неоснователно някои техни особености. Границата на класическия гръцки език е до 4 век пр.р.Хр. След завоеванията на Александър Македонски започва епохата на елинизма. За неговата култура е характерен синтезът между гръцката и някои източни култури. През 146 г. пр.р.Хр. Рим разгромил Ахейския съюз и установил господство над цяла Гърция. През 2 век пр.р.Хр. римляните пренесли от картагенците най-жестокия вид наказание - разпятието." В съвременния гръцки език думата "ставрос" се превежда недвусмислено - кръст. А в Новия Завет за "стълб" се използва отделна словоформа - стюлос (Тим. 3:15; Гал. 2:9 и др.). В Стария Завет "ставрос" не се използва.
Опитите да бъде оспорена формата на Кръста, на който е разпнат Изкупителят на човечеството като основен християнски символ, не са от вчера и явно още не са секнали. Очевидно тези провокативни напъни се подклаждат от протестантски богослови, филолози и историци. Неоспорима и непреходна си остава обаче истината, че Разпятието на Спасителя си остава основен стълб на Христовата вяра.
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ