Срив и срам

Сривът в българското образование е факт от десетилетия, виждаме го на всякакви външни оценявания, изпити, матури. Виждаме го и от качеството на завършващите висшисти, от квалификацията на служителите в почти всяка професионална област. Но си е друго да ти го наврат в лицето от чужбина. Звучи някак по-достоверно и срамно. Поредното издание на глобалното проучване на функционалната грамотност PISA го показа. Натика българските ученици на дъното по уменията им по математика, по четене, по природни науки. Но пък то ще изхвърли към небето една лавина от образователни експерти, които седмици наред ще коментират причините и последствията за българското общество.
То и затова образованието е на това равнище. Защото всички разбират от него и се бутат да дават препоръки, да правят стратегии и да променят закони. Всеки знае какво е нужно да се направи, а кофата с плявата накрая се излива на главите на учителите и на учениците. Да се оправят както могат. Експертите са си дали вещите и многообещаващи съвети, а крайните потребители да му мислят.
Фатален уклон придобива една неекспертна, но гласовита група - тази на родителите, които се нахъсват един друг във виртуалното пространство и добиват самочувствието да се бъркат в българското училище. Само дето закони не са прописали, макар че шансът е малък, защото в мнозинството си нямат достатъчна грамотност. Та нали и те са продукт на същата тази образователна система, която осакатява децата им. Допусна се родителите да се намесват в конкретната работа на учителите и да оспорват авторитета им, което довърши преподавателите и желанието им да дават всичко от себе си.
Поредният образователен министър сега показва мускули и голямо желание да направи още една реформа, която да пробуди онази забравена жажда за знания, крепяла народа ни през по-тъмни времена. Но не започна добре. Да правиш промени и да подготвяш целенасочено учениците да учат само заради един конкретен изпит, е малко като преписвачество. Първо се поставят основите - как трябва да се учи, какво и по какви учебници, а не да се гони самоцелно крайният резултат, че да не се изложим на международно ниво.