Срещу мракобесието!

Демонтират Паметника на Съветската армия. Не вярвах, че някога ще напиша тези думи. Не вярвах, че в претендираща да бъде цивилизована и демократична държава това може да се случи.
Мракобесие... Фашизмът се завърна и отровата му бавно просмуква обществото ни, пипалата му задушават всичко здравомислещо.
В нашето общество се допуска преоценка на Втората световна война. Насажда се откровената лъжа, че у нас никога не е имало фашизъм. Оправдават се действията на престъпното правителство, направило ни съучастник на нацистите. Оправдават дори Хитлер...
Само че фашизмът и нацизмът, не са мнения. Те са престъпления. Такива са по цял свят.
След като си бил на страната на престъпник, значи също си престъпник. След като подкрепяш фашизма, значи си фашист. Следователно тезата, че у нас не е имало фашизъм, е лъжа. И отровните плодове на тази лъжа ги виждаме днес, когато последователите и преките наследници на онези фашисти отново маршируват по улици, събарят паметници, пренаписват историята, изтриват паметта. Те са диви, брутални и жадуват реванш. Те са новите фашисти...
Тяхното примитивно, първосигнално мислене се основава на патологична русофобия и омраза към всичко, напомнящо им за комунизъм.
Само че този паметник не е възхвала нито на Русия, нито на комунизма. Той е благодарност към подвига на руския войник, спасил Европа и света от фашизма. Такива паметници има по цяла Европа, като например във Виена, Берлин... Яростното желание да бъде преместен, съборен, унищожен означава, че у нас на власт са най-реакционните сили. И възраждането на фашизма вече не е само опасност.
Под удобния предлог, че бил опасен, започна демонтажът на паметника. Да, той е опасен, защото е част от нашата антифашистка памет. Премахването му е поредният етап от нейното изтриване. И това, че е защитен с редица световни, европейски и международни документи и представлява историческо, военно и архитектурно наследство, няма никакво значение за новите фашисти.
Ще допуснем ли?
Леви организации, движения, партии обещаваха, че паметникът няма да бъде демонтиран?! Обаче кранът вече се извисява над него. Вече рязането започна...
Ще го допуснем ли ние, БСП, като партия, на която антифашизмът е в кръвта? Ще допуснем ли поредния жесток компромис с паметта на нашите близки, воювали с фашизма с оръжие в ръка? Ще отстъпим ли и този път? Имаме ли силите и волята да се изправим твърдо срещу това варварско предизвикателство или отново нашият протест ще бъде само на думи? Или отново ще допуснем еснафщината, апатията, страхът да вземат връх?
Нека хиляди да залеят улиците и площадите на София във всенароден многодневен протест до пълна победа. Хиляди, не само от София, но и от цялата страна, защото паметникът е на всички българи. На всички, за които фашизмът е престъпление и трябва да бъде спрян. Ако се изправим хиляди срещу него, оградите на страха около паметника и в нас самите ще паднат. И на БСП отива да поведе тази борба. Срещу мракобесието в името на бъдещето.
Дали обаче имаме куража да го направим?
Ако не - плюем върху себе си. За отстъпление няма място...