Срещу мизерията

Аида Паникян

Подготвяните промени в Закона за социално подпомагане са революционни. От години се говори, че социалните помощи трябва да се определят по ясен критерий, а гарантираният минимален доход (ГМД) не е такъв. Преди години ГМД бе своеобразно мерило на минималната издръжка за живот, но от десетина години загуби значението си и повишението му се свързваше не с истинския живот, а с добрата воля на властта.

Обвързването на месечните, целевите и еднократните помощи с линията на бедност, ако не друго, поне ще отнеме правото на оправдания на следващите управляващи от рода на: "Криза е, няма пари в бюджета за увеличаване на помощите..."

За такава промяна трябва куражлия човек с мислещ екип зад гърба си, какъвто е сегашният министър от БСП Георги Гьоков.   

Девет години гарантираният минимален доход не бе променян. Девет години, първите от които със замразени заплати, пенсии, помощи за най-уязвимите хора в обществото. На десетата предизборна година заваляха похвали, че ГМД се увеличил с... 10 лева. От това бедните не станаха по-заможни. Но днес самотни родители, самотни старци, сираци и прочее вече имат надеждата, че ще получат достойно подпомагане от държавата, а не пренебрежително отношение и подритване от гише на гише. 

От няколко години експерти говорят усилено за Европейския стълб за социални права. Но дали бедните се интересуват от гръмките приказки на "големите" или от въпросния стълб? Дали е важно за тях основата за социалната помощ ГМД ли е или линията на бедност? 

Единственото, което интересува бедните, е дали утре ще има пари за хляб. Основна грижа на държавата е да ги подкрепи. Защото се оказва, че през последните 10-12 години системно е нарушаван балансът между три важни индикатора за благосъстояние - ГМД, линия на бедност, минимална заплата. А безумните и нескопосани строежи на магистрали обрекоха на крайна мизерия стотици хиляди, поставиха ги в социална изолация, болести и преждевременна смърт.  

Днес се молим всички този проект за промяна в Закона за социално подпомагане да бъде доведен докрай. Надеждата на стотици хиляди българи трябва да бъде облечена в бързи действия от страна на правителството. Не бива да се допуска днешният ентусиазъм да бъде помрачен от бюрокрация или "скрити" вратички в законодателството, които в името на пестенето в бюджета да хвърлят на улицата още повече бедни.

Защото бедността не е липса на пари, а липса на възможност за избор. Тежкият избор как да живееш и как да остарееш.