Средновековието - детството на съвременна Европа

Теодор Киров

Издателство "Захарий Стоянов" представя в петтомник един от патриарсите на българската историческа мисъл - акад. Васил Гюзелев. Премиерата на поредицата ще бъде на 14 май (четвъртък) от 18 ч. в Големия салон на БАН. Събитието е част от инициативата на БАН, издателство "Захарий Стоянов" и Столичната община "Да възродим българския дух".
Родната Алма матер е естествената среда, в която се развива кариерата на акад. Васил Гюзелев на блестящ учен и преподавател в областта на средновековната история на България и Европа (ІV-ХV в.). Той е специализирал византинистика и медиевистика, гръцка и латинска палеография в различни европейски университети и в САЩ. Автор е на 60 книги и около 500 студии и статии, публикувани у нас и в чужбина. Акад. Гюзелев "живее" със Средновековието, по-точно със света на българското и европейското Средновековие повече от 60 години. Като учен той го проучва главно чрез изворите - тези залостващи врати на всяко историческо познание, чието отваряне почти винаги е трудно и съпроводено с големи усилия. Но както сам акад. Гюзелев казва: "Понякога изпитвам съмнение, че не съм успял да установя, проумея и изтълкувам всичко, извлечено от изворите. Ала и в такива случаи рядко съм прибягвал до предположението, защото то не е решение на който и да е въпрос или проблем."
Първият том от петтомника съдържа "Апология на Средновековието" и носи мотото "Търпението - това е великото качество на Средновековието" - думи на Илия Бешков. В това съчинение ученият посочва постиженията в една историческа епоха, показва магнетичното присъствие на българското Средновековие и включва писанията и изследванията за тази епоха от "Именника на българските ханове" до наше време. Първият том, освен "Апологията", съдържа и извороведческото изследване "Покръстване и християнизация на българите", което има приложение за домашните (българските), византийските и поствизантийските, западните и източните извори. Вторият том предлага ранната монография на акад. Гюзелев "Княз Борис Първи", която стана отново "актуална" не само сред учените-медиевисти, а и сред любителите на историята в навечерието на честванията на годишнината от покръстването. Пак във втория том намираме и "Кавханите и ичиргу боилите на Българското ханство /VІІ-ХІ в./", а третият включва изследването "Папството и българите през Средновековието /ІХ-ХV в./". Четвъртият том съдържа "Училища, скриптории, библиотеки и знания в България /ХІІІ-ХІV в./". В петия том авторът пише  "Средновековна поезия от и за българите", която е една от последните му работи.