11 Юли 2020събота21:21 ч.

Сребреница - 20 години по-късно

Хората трябва да помнят кървавите уроци от миналото, за да създадат добро бъдеще

/ брой: 158

    В събота, 11 юли, се навършиха 20 години от убийството на повече от 8000 бошняци от страна на Армията на Република Сръбска (ВРС) в Босна и Херцеговина (БиХ). Много е написано и вероятно и ще се пише за този варварски акт, който е може би единствен по рода си в Европа след Втората световна война. Десетки държави по света осъдиха и определиха случилото се преди 20 години в Сребреница като акт на геноцид, а главните виновници за него чакат присъди от Международния трибунал за престъпленията в Бивша Югославия в Хага. Това са бившият главнокомандващ Армията на босненските сърби генерал Ратко Младич и бившият президент на Република Сръбска Радован Караджич. Още стотици бивши военнослужещи от ВРС са осъдени по случая или все още чакат присъдите си в Сърбия и Босна и Херцеговина.
    Несъмнено още дълги години името Сребреница ще се използва не само като синоним на тежко престъпление, свързано със заличаването на голяма група хора поради техния етнос, но също така и в полза на определени политически и идеологически цели за противопоставяне на сърбите и бошняците в БиХ. И двата политически лагера и до ден-днешен, особено политиците във Федерация БиХ, припомнят с повод и без повод вината на сърбите и вгорчават и без това крехките междуетнически взаимоотношения.
    Безспорно случилото се в Сребреница трябва да се помни и не бива да се забравя. То трябва да остане като един крайно негативен урок за цялото човечество и особено за Европа, където за изминалите 100 години пожарите на две световни войни, а и войните за разпадането на Бивша Югославия са отнели повече от 80 милиона човешки живота.
    Но да оставим настрана дребното политическо празнодумство и търсенето на евтини политически дивиденти.
    Вече в продължение на 11 години всеки три дни преди 11 юли в Босна и Херцеговина се провежда т.нар. Марш на мира. По маршрута от Незук до мястото на най-масовото убийство на бошняци - Поточари край Сребреница, хиляди хора вървят пеш по стъпките на онези няколко хиляди спасили се от смъртта жители на анклава и стигнали до Тузла, която по онова време е била под контрола на Армията на БиХ. И тази година не прави изключение. Повече от 12 000 души от всички краища на БиХ, но и от чужбина, се включиха масово в проявата. От Белград група колоездачи също се присъедини към участниците в траурната церемония. Маршът традиционно се предвожда от преживели геноцида сребреничани, а по пътя си колоната отдава почит на местата, където по времето на този поход през юли 1995 година от засади или изтощение са загинали мнозина от търсещите спасение.
    В четвъртък, 9 юли, още 136 ковчега с идентифицирани жертви от Сребреница поеха своя път към вечния си дом в Мемориалния комплекс "Поточари". От тях 18 са малолетни. С тях броят на загиналите вече официално е 6377. Все още в неизвестност остават още 1995 лица.
    Много се спори за отговорността на командира на холандския контингент от силите на УНПРОФОР в Сребреница подполковник Томас Кареманс. Заради факта, че е успял да запази живота и здравето на военнослужещите от холандския батальон по време на сръбската офанзива през юли 1995 година, подполковник Кареманс първоначално е награден с висш холандски военен орден. Впоследствие обаче след разкритията за масовите убийства Кареманс е осъден и отличията и военното звание са му отнети. Дали е могъл със своите около 400 слабо въоръжени подчинени да защити анклава Сребреница с около 150 квадратни километра територия? Със сигурност не би успял срещу тежко въоръжените и отлично снабдени и организирани части на Дринския корпус на ВРС. Но не е направил дори и опит... Просто холандците тихо и кротко се оттеглят в базата си под прикритието на полевите укрепления и синия имунитет на ООН и оставят на произвола на съдбата повече от 50 000 жители и бежанци в анклава, обявен за "Защитена зона" от ООН още през април 1993 година. Безспорно е доказано, че Кареманс е искал помощ от Щаба на ООН в Сараево, но освен частични въздушни удари друга такава не е получил. Армията на БиХ също не оказва помощ на своята 28 дивизия, отбраняваща Сребреница.
    Има и една малко различна истина. Силите на мюсюлманите в "защитения анклав" командва Насер Орич. Същият този Орич, когото Международният съд оправдава и преди няколко дни швейцарското правосъдие едва освободи от ареста във връзка с червена бюлетина на Интерпол от Сърбия. Преди масовото убийство на мюсюлмани в анклава Сребреница обаче там е извършено друго, не по-малко гнусно злодеяние - ликвидирани са цивилни босненски сърби. Според различни данни броят им е от 1200 до 3500 души. Избиването на тези хора в течение на две-три години също е форма на геноцид. Като отговорен за него в Сърбия, а и извън нея, сочат босненския мюсюлмански военен командир Насер Орич. Оневиняването му от Хагския трибунал миналата година ядоса сърбите в Бивша Югославия и по света. Единственият сърбин, който поздрави Насер, беше... старият му приятел Марко Милошевич! И това е разбираемо - те са дружки от времето, когато босненецът е бодигард на покойния югодиктатор Слободан Милошевич. Марко обаче си замълча, когато босненската Темида, скоро след като Орич взе чисто хагско свидетелство за съдимост, го прати за две години зад решетките за незаконно притежаване на оръжие.
    Другата теория на конспирацията е свързана с факта, че няколко дни преди офанзивата на ВРС Орич е изтеглен извън анклава и по този начин 28 дивизия остава без командващ. Бившият шеф на полицията в Сребреница Хакия Мехолич директно говори за план по предаването на Сребреница и за по-късното разкриване на мита за "геноцида". Падането на Сребреница е голяма военна провокация на администрацията на тогавашния президент Алия Изетбегович, договорена с Бил Клинтън да послужи като повод за военна намеса на НАТО и спечелване на общественото мнение.
Бившият председател на Изпълнителния комитет на Скупщината в Сребреница Ибран Мустафич пише в книгата си "Планиран хаос 1990-1996 г.": "...Трябваше да се провокира нападение от демилитаризирана зона и да се пожертва Сребреница. Сценарият при предаването на града беше добре подготвен. За съжаление Президиумът на Босна и военното командване бяха замесени в тези планове. Те дадоха заповед за нападение над сърбите от тази демилитаризирана зона..."
    Каквато и да е истината, фактите са налице. Виновните сигурно ще бъдат наказани. Роднините обаче никога няма да получат възмездие. Загиналите и убити повече от 8000 сребреничани никога повече няма да прегърнат близките си, а Сребреница ще остане символ на най-големия геноцид в Европа в края на ХХ век...


Сръбският премиер Александър Вучич бе замерван с камъни и освиркан в края на възпоменателната церемония в Сребреница. Охраната на Вучич се опита да отвори чадър, за да го предпази, но той отказа и продължи да минава покрай хората. "Премиерът е ударен по главата от няколко камъка. Счупени са му очилата, има и наранявания", съобщи вътрешният министър на Република Сръбска Драган Лукач. Според него с камъни са били ударени не само други членове на делегацията, но и служители на реда, които са се опитали да предпазят делегацията от Белград. "Беше страшно. Замерваха ни с каквото имат - камъни, обувки. Множеството скандираше: Четниците вън и Аллах е велик", разказа член на сръбската делегация.
Продължавам да подавам ръка. Съжалявам за близките на загиналите, които днес бяха допълнително унижени заради някакви будали, каза още Вучич след извънредното заседание на кабинета в Белград.



Близките на загиналите още не могат да свикнат със загубата си
БГНЕС

Кой спечели и кой загуби от нападението над Вучич?
Сръбският премиер Александър Вучич беше нападнат в Мемориалния комплекс "Поточари" от група местни бошняци, като при нападението му бяха счупени очилата, а получи и леки травми по главата и ръцете от хвърляните предмети срещу него. Нищо не предвещаваше, че полицията, охраняваща мероприятието, ще изпусне контрола над събралите се повече от 40 000 души.
Още при влизането си Вучич беше посрещнат с многохилядни възгласи "Аллах акбар!" ("Аллах е велик!") и беше видно смущението на лицето му, вървейки рамо до рамо с президента на Черна гора Филип Вуянович. След като се поклони пред тленните останки на новоидентифицираните 136 жертви заедно с останалите официални лица, сръбския премиер беше отведен към ВИП ложата. И в този момент полицията беше парализирана от действията на голяма група от хора, която се спусна в посока на Вучич и започна да го замеря с каквото й попадне под ръка - камъни, обувки, запалки...
Сръбският премиер беше единствената особа, която беше с висок риск на мероприятието. Вместо да се концентрира върху неговото опазване, полицията се стараеше да се кара с журналистите. Присъстващият на място почетен караул от Въоръжените сили на БиХ също не реагира.
    От инцидента пострада имиджът на БиХ като държава, която не може да опази своите гости. Пострада цялата траурна церемония, тъй като вниманието беше вече изцяло насочено към случващото се с Вучич. Медиите вече не отразяваха 20-годишнината от геноцида, а коментираха случилото се със сръбския премиер. Реално церемонията беше провалена... От тази събота името "Сребреница" най-вероятно вече често ще се свързва с мястото, където нападнаха сръбския премиер Александър Вучич.

ЕП окончателно прие пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 130

Търговията на дребно с рекорден спад през май

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 130

Зърнената реколта най-слаба от десетилетия

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 130

Don't touch Our Gladstone!*

автор:Велислава Дърева

visibility 643

/ брой: 130

Ще бъде ли реабилитиран Оруел?

автор:Мирослав Попов

visibility 572

/ брой: 130

Датата

автор:Дума

visibility 315

/ брой: 130

В ход е откровен прокурорски преврат

автор:Дума

visibility 1285

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ