Сребърният век на отбранителната индустрия

Сергей Тихонов
Експерт-онлайн

През последните години стана модно да се критикува руският военнопромишлен комплекс: корупция, повишаване стойността на продукция, неспособност да се разработват и произвеждат съвременни образци въоръжение, отговарящи на реалните заплахи за безопасността на държавата. Това са основните обвинения. Не му се разминава и на Министерството на отбраната (МО)- обвиняват го за съкращаване на числеността и дезорганизацията на подразделенията, за това, че модернизира остарялата техника, вместо да купува нова и перспективна, за поръчките в чужбина. Нека се опитаме да разберем доколко са обосновани тези и други обвинения, като се опрем на неумолимите цифри и факти за реализираните днес проекти във военнопромишления комплекс.
Продължаващото отслабване на отбранителната способност на нашата държава е вечна тема за обсъждане в медиите и в обществото. Преди встъпването в длъжност на министъра на отбраната Анатолий Сердюков основно се говореше за излишното внимание към развитието на стратегическите ядрени сили и пълната деградация на останалата част от руската армия. Днес към критикуваните теми се добави разрушаването на управленската структура в съединенията и родовете войски, провокирани от новата реформа. И като задължителен рефрен към тези обвинения звучат претенциите към военнопромишления комплекс - неспособен да създаде конкурентоспособни образци военна техника и да ги пусне в серийно производство в приемливи срокове.
Ако не влизаме в подробности и гледаме с очите на обикновения наблюдател, действително се създава впечатление, че въпреки ежегодното увеличаване на военния бюджет ракетите не достигат до целите, редовно падат изтребителите, а технически сложните оръжия се закупуват в чужбина. Обаче, за да разберем доколко тези видими процеси са отражение на състоянието на системата, трябва да видим реалната история на отбранителната наука и промишленост за последните двайсет години.
След разпадането на СССР, през 90-те години, цялата родна промишленост, в т.ч. и военната, беше практически разрушена. Изключение бяха само нефтогазовата, рудната и хранително-вкусовата промишленост. От 24 000 предприятия, произвеждащи военна продукция или такава с двойно предназначение, оцеляха само 1200. При това тези заводи и фабрики нямаха финансиране, не се развиваха - нито технически, нито интелектуално. Докато те стояха на място, военните технологии в развитите страти отидоха далече напред. От 5600 научноизследователски и секретни научни центрове, работещи в сферата на отбраната, останаха само 677 и при това недоокомплектовани с квалифицирани специалисти, без съвременна материално-техническа база. От 126 000 специалисти клас А1-А3 (по класификацията на МОТ) заети през 1990 г. във военната промишленост на територията на днешна Русия (ние не говорим за СССР като цяло), 102 000 или над 80% заминаха на работа в чужбина и нямат намерение да се връщат. Преди всичко поради това, че са обвързани с дългосрочни договори с отбранителните предприята в чуждите страни.
Уилям Фокинг, отговорник в Пентагона за международното военнотехническо сътрудничество, през юни 2000 г. на конференция по националната безопасност е заявил: "От отбранителния потенциал на руснаците по наши оценки е останало не повече от 6%. При продължаване на съществуващите тенденции след пет години ще останат 0%." През 1999 г. целият отбранителен бюджет беше 3,8 млрд. долара - сума, която днес се харчи за финансирането на две сухопътни бригади. А разходите за научни изследвания дълги години бяха равни на нула.
Е, кажете ми сега, как система, създавана в продължение на половин век и която е разрушена на 100%, може да бъде възкресена за няколко години само със стартови инвестиции и политическа воля? Дори не говоря за наваксване на изпуснатото време за технологично развитие. Всеки здравомислещ осведомен човек ще отговори на този въпрос еднозначно: никак. В световната история има само един пример за извършването на подобно чудо - индустриализацията по времето на Сталин в съветска Русия. Обаче тя е била съпроводена с масово насилие над народа. Днес, в условията на демокрация и права на човека, е достъпен само еволюционният път за модернизация: ефективно използване на достъпните финансови и интелектуални ресурси.
За последните 10 години ръководството на страната съумя от руините, които получи в наследство, да построи отново системата на военнопромишлената индустрия - с ясна йерархия на научните, конструкторските и производствените центрове. Разбира се, не в съветския мащаб и не във всички отрасли. Обаче коефицентът на отбранителната способност на Русия по класификацията на Defence Review нарасна от 12,4 през 2000 г. (46-о място в света) до 49,8 (6-о място). Ръстът на отбранителната поръчка за 11 години състави 5600%! За този период 1-4 вуза внедриха специални учебни програми, разработени от военнотехническата комисия на МО. Във водещите научни центрове, съхранили в някаква степен своя потенциал, заплатите на сътрудниците бяха увеличени в пъти. Например днес средната заплата на обикновен инженер в морските конструкторски бюра в Петербург е 55 000 рубли, а в "ракетните" научни учреждения в Москва - над 70 000 рубли (към момента курсът на лева спрямо рублата е приблизително 5 лв. за 100 рубли - б.р.).
Въпреки безпрецедентното по своите мащаби изтичане на мозъци в чужбина технологиите бяха възстановени и бяха разработени нови, отговарящи на изискванията на последния (пети) технологичен порядък. Държавната отбранителна поръчка за 2011 г. надхвърля 0,5 трлн. рубли, което по паритет на покупателната способност ни дава трето място в света след САЩ и Китай. А програмата за превъоръжаване на армията до 2020 г. предполага увеличаването на този показател до рекордните 1,2 трлн. рубли. Замисълът е прост: в иновационното и промишленото развитие на страната като цяло правителството залага на военнопромишления комплекс като на система, която притежава най-голям потенциал за извършването на технологичен скок. В тези отрасли, в които сме безнадеждно изостанали - компютърна електроника, системи за управление и свръзка, кибертроника, робототехника - МО закупува технологии в чужбина.
Все пак десантно-щабният кораб тип "Мистрал" се купува именно за да бъде получена перспективната и призната за най-добра в НАТО система за управление на въоръженията и флота  Zenith-9, чието предаване предизвика съпротивата на всички съюзници на Франция в НАТО. DCNS предава кораба заедно с цялата техническа документация за пълноценно копиране на технологиите и дори бойните кодове за управление. По-нататък те ще бъдат използвани за разработването и производството на ефективни съвременни системи за ВМФ на Русия. Същото се отнася и да безпилотните самолети, закупувани в Израел. Впрочем вносът на технологии е нужен само в 10-15% от случаите. Останалото въоръжение и техника, произвеждани в родните предприятия, или не отстъпва по качества на чуждите аналози, или ги превъзхожда.
От 12 държави, които се опитват да разработват изтребител от пето поколение, това се отдава реално само на две САЩ и Русия. Китайският аналог всъщност не удовлетворява всички изисквания на ВВС към петото поколение.
По време на операцията за принуждаване на Грузия към мир през 2008 г. беше успешно използвана свръхточната ракета въздух-земя Х-59 "Стършел". Тя порази цел в южната част на Тбилиси с точност от 3 метра. Този продукт се произвежда серийно и се доставя на подразделенията заедно с насочваната по спътник бомба КАБ-500С-Е. Един от най-ярките примери в последно време е ракетният комплекс "Искандер". Специалистите го смятат за най-добрия в света и за най-перспективно високоточно оръжие. Отчасти благодарение на него американските планове по разгръщането на ПРО в Европа бяха преразгледани.
Руската армия прие на бойно дежурство зенитно-ракетния комплекс С-400 "Триум", който е създаден за унищожаване на цели в радиус от 250 км, летящи със скорост 4,8 м в секунда. Той е два пъти по-ефективен от американския си аналог Patriot PAC-3. Вече вървят изпитанията на С-500 - ново поколение зенитно-ракетна система, която е предназначена да прехваща балистични ракети на разстояние до 3500 км. С-500 ще може да открива и обстрелва едновременно до 10 балистически свръхзвукови цели, летящи със скорост до 7 км в секунда (такива в света все още няма), а също и да обстрелва ракети в близкия Космос. Комплексът трябва да постъпи на въоръжение през 2015 г.

(с големи съкращения)

Зенитно-ракетният комплекс С-400 "Триумф" в момента няма аналози в света

Подводниците клас "Борей" с балистични ракети "Булава" вече започнаха да постъпват на въоръжение в руския ВМФ

Фронтовите бомбардировачи Су-34 показаха добри качества по време на войната с Грузия и вече заместват предшествениците си Су-24 във ВВС