05 Декември 2022понеделник20:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще се задържи предимно облачно, на места в низините - с мъгла. Главно в източните райони ще има слаби валежи от дъжд, а на места в останалата част от страната ще преръмява. Ще продължи да духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София 6°С-7°С. Днес ще се задържи предимно облачно, на места в низините - с мъгла. Главно в източните райони ще има слаби валежи от дъжд, а на места в останалата част от страната ще преръмява. Ще продължи да духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София 6°С-7°С.

Спорният щит буди недоверие

Франция демонстрира разбиране за тревогите на Русия около ЕвроПРО

/ брой: 218

автор:Петър Бочуков

visibility 1471

В започналото преди две години "презареждане" на отношенията между САЩ и Русия и след подписването през април м.г. на новия руско-американски договор за съкращаване на стратегическите оръжия връзките между двете най-силни ядрени държави продължиха да тровят проблеми, свързани с взаимното доверие във важни аспекти на разоръжаването. На първо място това са изразяваните многократно притеснения на Москва, свързани с изграждането в Европа на елементи от американската национална система за противоракетна отбрана (ПРО). В основата на тези притеснения и съмнения е фактът, че договорът, подписан от Обама и Медведев, в частта си за ПРО, е основан на принципа на "честната дума", а не върху ясни юридически рамки. САЩ твърдят, че изгражданата ПРО в Европа е превантивна защита срещу евентуално нападение от страна на Иран или Северна Корея. Русия на свой ред приема приближаването на военните структури на НАТО до нейните граници като заплаха и като фактор, който снишава равнището на взаимното доверие.
Във времето след блоковото противопоставяне и студената война човечеството би могло да живее по-спокойно и без новия договор за съкращаване на стратегическите атомни оръжия - опасност от руско-американски ядрен конфликт няма. Защото възпиращата роля и сила на тези оръжия е безспорна. Още повече, както свидeтелства новата история на отношенията между двете страни, споразуменията по оръжейния контрол са добра основа за устойчиво партньорство. И все пак то все още е далеч от възможностите и нуждите на САЩ и Русия. Във Вашингтон не пожелаха да вградят в стратегията на Алианса нито един от принципите, залегнали в идеята на Москва за нова структура на европейската сигурност, в която да се използват съвместно изграденни и доказани институции като ОССЕ и Съвета Русия-НАТО. Вашингтон окончателно отказа да приеме предложението на руския президент Медведев да се изгради съвместна противоракетна отбрана с обособени сектори.  Идеята на Москва бе да се създадат четири сектора на противоракетна защита с участието на Русия - източното направление, САЩ - южното, Германия - северното, и Франция - западното. Тя не срещна очаквания позитивен отговор. Русия все още разчита на дипломацията, същевременно готвейки и военен отговор, включващ дори излизане от Договора за съкращаване на стратегическите оръжия. Остава надеждата, че до май 2012 г., когато ще се състои срещата на високо равнище на НАТО в Чикаго, ще бъде намерено приемливо и за двете страни решение.

Опорните точки на системата в Европа

На 13 септември държавният секретар Хилъри Клинтън и външният министър на Румъния Теодор Баконски подписаха във Вашингтон  споразумение за разполагане в Румъния до 2015 г. на елементи от американската противоракетна система SM-3. Тя  ще бъде изградена до град Девеселу в окръг Олт, близо до границата с България. Базата ще бъде собственост на Румъния, която трябва да установи около нея забранена за полети зона. Броят на американските военнослужещи на базата няма да бъдат повече от 500 души. Румъния няма да носи отговорност за поражения извън нейната територия от действия на системата ПРО, разходите за базата ще бъдат делени наполовина. Но изключително право за осъществяване на операции имат само САЩ.
След близо двугодишни преговори между САЩ и Турция неотдавна турското външно министерство обяви, че ще позволи на американците да изградят мощен радар в провинция Малатия - на 600 километра от иранската граница. Заедно с подобни радарни системи, разположени на кораби в Средиземно море, тя ще служи за ранно предупреждение за евентуална ракетна атака от страна на Иран. Турското правителство, "съобразявайки се" с тревогите на съседите си - Иран и Русия,  отложи даването на разрешителна виза за строителството на американския радар. Окончателното решение ще бъде взето, както пише в. "Хюриет", след преговори на премиера Ердоган с президента на САЩ Обама и с иранския президент Ахмадинеджад. Съгласно турското законодателство не е нужна ратификация от парламента, но договорът трябва да бъде одобрен от мнозинството министри.
При тези условия Москва се надява на рационален подход към проблема и от страна на европейските страни. Руската теза е, че Европа не може да остане пасивен наблюдател, защото алтернативата е ясна - нови, още по-големи разходи за отбрана. След визитата си в Париж неотдавна постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин заяви, че европейците, в това число и французите, не желаят да се намесват в безплодния засега диалог между САЩ и Русия. В същото време те не могат да избягат от отговорността си за руските тревоги  около създаването на натовската - по-точно - американската ПРО.

 Съобръженията на Париж

"Позициите на Русия и Франция по проблемите, свързани с ЕвроПРО, напълно съвпадат" - заяви френският министър на отбраната Жерар Лонге на пресконференция в Москва след края на десетото заседание на руско-френския Съвет за сътрудничество по въпросите на сигурността, състояло се на 7 септември. Той изрази и надеждите си, че ситуацията с ЕвроПРО няма да доведе до преразглеждане на доктрината за ядреното възпиране и до нова надпревара във въоръжаването. Лонге отбеляза също топлите отношения между военните ведомства на Франция и Русия."НАТО може да даде на Русия гаранция за ПРО и да я убеди, че тя не е насочена срещу нея" - заяви на свой ред френският външен министър Ален Жюпе.
Неотдавна на сайта на френския Сенат (www.senat.fr) бе публикуван изготвен от  комисиите по външните работи и отбраната на националното събрание доклад, озаглавен: "ПРО - военен щит или стратегическо предизвикателство". В него са изложени мненията на експертите за възможното участие на Франция в създаването на европейски сегмент на американската система за ПРО. Анализът на тази публикация разкрива, от една страна, колко противоречиви са вижданията на френските законодатели по проблема, а, от друга, единодушието им в отхвърлянето на американската политика за постигане на военно-технологична доминация на континента чрез създаването на ЕвроПРО. В доклада между другото се казва, че подготовката за изграждането на системата се извършва в условията на икономическа и финансова криза, която застрашава много от страните от еврозоната. Това обяснява пълната липса на заинтересованост за участие в американския проект в повечето европейски столици. Дори Валикобритания, стремяща се да ограничи военните си разходи, въпреки специалните отношения със САЩ се въздържа от открита подкрепа за плановете на старшия партньор. Заплахата от използването на ракети с малък обсег в сегашния момент идва само от западноевропейски контингенти, разположени в Персийския залив. Тяхната сигурност се осъществява от ПРО, която е коренно различна от предлаганата от САЩ на територията на Европа. Излизането на американците от MEADS (Medium Extended Air Defense System) мобилна система, чиято цел е да замени противоракетната "Пейтриът", говори за това, че Вашингтон не би желал да отчете интересите на европейските си съюзници в тази важна сфера. В проекта участваха САЩ, Германия и Италия. Франция се оттегли още в самото начало. В началото на тази година САЩ обявиха, че всеки сам ще финансира проекта. Същото направи и Германиия и MEADS се провали. Френските законодатели смятат, че колкото и бързо да се развива иранската ракетна и ядрена програма, в обозримо бъдеще Франция не е застрашена. И не на последно място стои въпросът за парите - защо Франция трябва да похарчи 3 милиарда евро за защита от несъществуваща в момента заплаха.

Особеностите на Петата република

Още от времето на големия държавник  генерал Де Гол Франция води независима от НАТО отбранителна политика. През 1966 г. страната напуска военната организация на Алианса, но остава член на нейните политически структури. След края на студената война Франция продължи своята независима от НАТО отбранителна политика. Президентът Митеран настоятелно работеше за освобождаване от "сляпото" равняване по САЩ и придаването на Европейския съюз статута на автономен център на военна сила, който може да действа независимо от НАТО. След разпадането на Съветския съюз Вашингтон търсеше ново оправдание за военното си присъствие в Европа и за съществуването на НАТО. И намери такова, разработвайки проект, който поставя НАТО в центъра на европейската система за сигурност. Франция, която по начало беше против разширяването на НАТО на Изток, настояваше за един естествен процес на сближаване в рамките на преимуществено европейските структури. Днес принципите на независимостта, заложени от генерал Де Гол, остават. При всички обстоятелства Франция запазва пълната си свобода за вземане на решения за изпращане на войски за участие в различни операции. Абсолютна независимост имат и ядрените сили на страната независимо от това, че през последните години Франция постепенно се завърна отново в обединеното командване на Алианса. При Никола Саркози през 2008 г., след близо 42-годишно прекъсване, Париж се реинтегрира отново в Обединеното командване на Алианса. "Франция ще остане "независим съюзник" и ще запази контрола върху ядрения си арсенал, каза тогава Саркози в речта си при представянето на новата военна стратегия на страната.

 

Цените на петрола на световните пазари се повишиха

автор:Дума

visibility 482

Държавата няма да събере планираните приходи от ДДС

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 236

Григор Сарийски: В Eврозоната разходите са повече от ползите

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 236

БНБ: Предстоят трудни месеци за икономиката

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 236

Наводнения в Южна Италия след проливни дъждове

автор:Дума

visibility 220

Австрия остава твърдо против България и Румъния в Шенген

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 236

Без "самолетен режим" на телефоните в ЕС

автор:Дума

visibility 272

/ брой: 236

Грижа ли ви е въобще?

автор:Таня Глухчева

visibility 281

/ брой: 236

Работа до гроб

автор:Валентин Георгиев

visibility 287

/ брой: 236

Образованието през 2022 г. - наваксване и липса на реформа

автор:Деси Велева

visibility 325

/ брой: 236

Защо се пазим от комунизма?*

автор:Димитър Денков

visibility 252

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ