26 Юни 2019сряда05:13 ч.

Актуално

Спорът за ислямското образование

Подвеждането на България

/ брой: 96

автор:Мирослав Попов

visibility 1104

Въвеждането на контрол върху финансирането на религиите и учебната програма на средните и висшите религиозни училища бе едно от решениятa на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Радев от 30 май 2017 г.
Внесените два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията трасират националните търсения по един свръхчувствителен кръг от проблеми. Мисля, че проблемите около ислямското образование не са точно тези, които се споменават във всекидневното публично политизирано или медийно-хашлашко говорене.
Първата заповед, оправена към Пророка, е "ЧЕТИ!" и за мюсюлманския култ образованието винаги е било централен въпрос. Сегашният български публичен дебат по ислямското образование стартира с няколко подвеждания. Нямало ислямско образование? Не било ясно кой подготвя духовници за мюсюлманското вероизповедание? Че има проблеми, е ясно и разбираемо, но да не се познават социалните и образователните реалности и да се игнорира направеното, не бива.
През 1998 г. Министерският съвет дава съгласие полувисшият ислямски институт да се трансформира във висш институт. Това става с Постановление щ63 на МС от 20 март 1998 г. - ПДИИ е закрит, а на негово място е открит Висшият ислямски институт. Сегашният Висш ислямски институт (ВИИ) е създаден от правителството на Иван Костов, с Разрешение щР-15 на МС от 9 март 1998 г., въз основа на Закона за изповеданията. Регистрацията на института е уредена съгласно изискванията на този закон. Формално е така. Коректният разказ обаче трябва да посочи, че през бурните 1990-1991 г. по инициатива на тогавашния главен мюфтия х. Недим Генджев при правителствата на Андрей Луканов и на Димитър Попов се оформя статутът на три средни (Шумен, Русе, Момчилград) и едно полувисше мюсюлманско учебно заведение в София. Те съществуват и сега. После законотворците решиха да премахнат полувисшето образование и механично институтите да се приравнят на университети.
През 2002 г., когато се приемаше сега действащият закон за вероизповеданията, от администрацията на главния мюфтия бяха обявили, че са опуснали средства за обучение на 1000 ученици в средните и във висшето училище. Така че образователни институции, насочени към подготовката на кадри за ислямското вероизповедание, очевидно има. Сигурно може да се спори доколко са на равнище.
В онези времена Министерството на образованието разработи концепция за обучението по религия и конкретна концепция за обучението на мюсюлманските деца по предмета "Религия-Ислям" в общообразователните училища - одобрена на 26.06.2002 г. от тогавашния министър на образованието Владимир Атанасов. Тогава българската православна църква официално се обяви срещу обучението по религия в училищата по начина, предлаган от министерството. Недоволството на Светия синод бе някак синхронно подкрепено от Главното мюфтийство и от Католическата църква. Позицията на БПЦ бе учениците от т до Хтт клас да имат задължително по два часа религия на седмица. Предметът трябвало да има няколко избираеми "профила" - православие, католицизъм, ислям или друго изповедание, ако има желаещи.
Днес фактически около 1% от всички български ученици изучават религия в училище. В тази сфера често се лансират неверни и подвеждащи тези и внушения. Наскоро български експерт бе заявил пред чужда медия: "Докато държавата отказва да подкрепя мюсюлманското си население, така както подкрепя християнските училища, българските мюсюлмани ще търсят религиозно обучение другаде." Може да се напише отстрани - "внимание - подлост!" Нечестно е българските светски училища да се определят като "християнски", на които, естествено, се противопоставят "мюсюлманските". Опитите българското единно светско образование да се раздели на религиозна основа проправят път към съвсем друга, неевропейска конструкция на националното ни устройство и вносителите на двата законопроекта трябва да са максимално прецизни.
 
Светското българско образование и преподаването на религиозни знания


Приемането в Ислямския институт днес става съгласно Наредба за прием на студенти във ВИИ, утвърдена от главния мюфтия. Успешно завършилите 4-годишния курс на обучение получават образователно-квалификационна степен "бакалавър" и придобиват квалификация ислямски теолог. Възпитаниците на ВИИ-София могат да работят като свещенослужители, т. е. като имами, ваизи и мюфтии. Паралелно с това те придобиват и учителска правоспособност. Според законопроектите религиозните общности и институции се задължават да определят за проповядващи духовници български граждани, завършили училищното и висшето си светско и религиозно образование в България.
Член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека определя религиозните свободи като право на всеки човек, т. е. те имат всеобщ характер и не подлежат на ограничения. Важно място в каталога на правата на човека заема правото на родителите на религиозно възпитание на децата им. Според проекта на Каракачанов българските граждани могат да извършват богослужебна дейност, когато са завършили образованието си в България или когато чуждата диплома е призната по специален ред у нас. И двата законопроекта предвиждат чужденци да могат да участват в проповеди само ако това е предварително съгласувано с дирекция "Вероизповедания". Незапознатият с проблема може да остане с впечатление, че става дума просто за някакво недоверие към "задграничното образование". Смисълът на ограничението е друг. Част от ислямските държави, включително и най-заможните, не само не приемат, но и не разбират някои принципи на модерната държава, в която е извършено разграничение на държава от религия. Религиозно обучение в страна, в която се приема, че вярващият трябва да спазва Кораничния закон, а виж - земните закони са без особено значение, е несъвместимо с българския национален правов ред. Мюсюлманските свещеници, както и всички останали граждани се подчиняват на действащото право и съответно носят отговорност при неговото нарушаване. По някакви теологични виждания един мюсюлмански свещеник може да ожени 12-годишно момиче, но по българския закон това е тежко нарушение. Затова обучението по ислямски науки задължително трябва да включва и обучение по българско семейно право. На мюсюлманска сватба ходжата и роднините на младоженците могат да изпълняват всички мюсюлмански обичаи според канона, но не и да извършват нещо, което противоречи на Семейния кодекс. Въпросът може да се проследи и при други правни клонове и закони. Хора, които по 5-6-7 години са изучавали "ислямски науки" в условията на ислямска теокрация, просто не могат да се впишат в българската образователна система. Те са готвени за друго общество с други държавноправни принципи.
В двата законопроекта се предвижда, че духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование могат да се финансират и от държавния бюджет, чрез бюджета на МОН, като размерът на средствата се определя с постановлението за изпълнение на държавния бюджет.
Освен това се предвижда дипломите на чуждите духовници от различни конфесии да бъдат признавани от Министерството на образованието и Дирекцията по вероизповеданията при МС - задължение, което по принцип и сега съществува.

Ислямското образование и радикализацията

Едно често тиражирано, не съвсем безспорно внушение е, че ислямското образование е инструментът, с който европейските общества могат да се противопоставят на "радикализацията". Обикновено се пропуска да се уточни точно каква - "политически коректни сме!" Спестява се уточнението "ислямска". Естествено, не става дума да се инкриминира една религия, която има един и половина милиарда последователи по света. Но и критичната точка е друга. Спорът не е с Исляма. Спорът е с вижданията на радикалните ислямисти, които виждат в него не религия, а идеология на тероризма и противоправното господство над други хора. С тези възгледи европейските общества са длъжни да се борят. До неотдавна европейските правителства просто не водеха ефективна национална борба с идеите, които вдъхновяват ислямисткия терор. Днес се осъзнава, че ключов фактор в процесите на ислямистката радикализация играят радикалните проповедници.
В двата законопроекта се предвижда въвеждането на финансов и образователен ценз за имамите, което щяло да предотврати навлизането на радикалния ислям в България. Бившият главен мюфтия Недим Генджев одобрява идеята. По принцип тези разсъждения трябва да се подкрепят, но с принципното уточнение, че най-сигурното средство за борба с радикализма е не толкова съвестното изучаване на Корана и хадисите, които го тълкуват, а овладяването на европейската хуманитарна, гражданска култура, която се крепи не само на толерантността, но и на волнодумството и скептицизма.
За мен няма съмнение, че бедността и липсата на привлекателни икономически перспективи правят "ислямското решение" привлекателно за мнозина младежи - както в Западна Европа, така и у нас. Социалните проблеми обаче възникват и следва да се решават тук, на земята, в нашия материален свят. Те не са "верски" по същността си и съответно опитите да бъдат съблазнени младите мюсюлмани с "религиозното решение" са обречени в перспектива на стратегически неуспех.
Ислямските теоретици няколко десетилетия търсят отговор на въпроса защо християнските (неверническите) държави напредват, след като примерно преди хиляда години мюсюлманският свят не просто е бил във възход, а е предизвиквал завист у европейците. Мюсюлманският свят, превеждайки от гръцки и латински на арабски и персийски, до голяма степен спаси античното културно наследство, поне текстуалното. В една Андалусия (Южна Испания), в края на съществуването на Кордовския халифат (ХтV в.), има триста публични библиотеки. Мюсюлманите в Близкия изток и в Северна Африка

възприемат философията на самоизолацията


имат си свещените книги и Пророка и губят представа за почти всичко останало. Отровна илюзия е днешното българско мюсюлманско вероизповедание да мисли, че като се обособява "от българите" или "от християните", ще преуспее. Образованието на мюсюлманския духовник следва да е достатъчно широко и "светските дисциплини" трябва да са добре застъпени.
Пълноценната интеграция е спасителен път. Затова бе грешка искането да се разделя гражданското обучение по религия ("култура и цивилизация") на профили "християнство" и "ислям". Учениците трябва да се взаимоопознават, включително и в религиозните си различия. А що се отнася до борбата с радикализма, то европейската хуманитарна литература и философия е най- ефективното средство. Давам си сметка, че днешната Европа напоследък изневерява на своите висши ценности - рационализма и Просвещението. Но това е следващ, по-дълъг разговор.  

  


 

Въпреки поевтиняването на газа парното ще поскъпне

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 120

КЕВР не е готова за сделката с ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 120

Омбудсманът предлага закон за личния фалит

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 120

Очаква се реколтата от пшеница да е 5,4 млн. тона

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 120

Мигрантите пак тръгнаха към Европа

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 120

Имамоглу спечели с имиджа на народен политик*

visibility 74

/ брой: 120

Страхотни жеги обхващат половин Европа

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 120

Как мирише боклукът на София?

автор:Деси Велева

visibility 79

/ брой: 120

Байкалско - изгубено във времето

автор:Юлия Кулинска

visibility 213

/ брой: 120

Диагнозата на един народ

visibility 93

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ