Спорът за армията и нефта

Сергей Балмасов
"Правда"

Южен Судан едва бе обявил официалните резултати от референдума за самоопределение, на който местните избиратели гласуваха за независимост, и ето че сблъсъците между южняци и северняци се подновиха. Загинаха най-малко 50 души, включително цивилни и деца.
Ще отбележим, че новите сблъсъци избухнаха при подялба на подразделения от армията на единен Судан. Щом стана дума за въоръженията и бойната техника, северняците не склониха да приемат предложението на южняците за "честна делба".
Тези сражения най-вероятно са предвестник на подновяване на конфронтацията между Севера и Юга, която датира още от 1959 г. Първопричината бе, че при своето изтегляне от Африка европейските и главно британските колонизатори създаваха държави, чиито граници чертаеха с линийка, без да ги е грижа за желанието на местните хора. Судан не бе изключение.
Кръвопролитната война, взела според различни данни от два до четири милиона жертви, бе предизвикана по-специално от опитите на ислямския Север да натрапи шериата на езическо-християнския Юг. Ситуацията бе нажежена допълнително от факта, че тъкмо в южните райони се намират 80 на сто от петролните находища на страната, чиято разработка си оспорват в остра конкурентна борба редица чуждестранни компании - предимно западни и китайски.
През 2005 г. страните в конфликта постигнаха примирие и се разбраха съдбата на държавата да бъде решена чрез референдум през януари 2011 г. Нека припомним, че в навечерието му президентът Омар Хасан ал Башир посети Джуба - столицата на Южен Судан, където обеща при нужда не само да признае новата суверенна страна, но и да подпомогне южняците в изграждането на "сигурна и стабилна държава". Сред вариантите посочи "равноправен съюз" между двата региона на Судан, "подобен на Евросъюза".
Последните сблъсъци впрочем показват, че Хартум има твърде чудата представа за бъдещото "равноправие". А най-интересните събития предстоят тепърва, когато ще се решават неща, по-сериозни от оръжието.
Защото международната общност, под чийто патронаж бе осъществен референдумът, не уреди множество болезнени проблеми. Говорим на първо място за границите между двете държави и правото на жителство. Страните не са решили и до днес какво ще е положението на трите централни провинции (Абией, Южен Кордофан и Сини Нил) от вече бившия единен Судан, където се добива едва ли не половината от целия петрол в страната.
Да припомним, че в тези провинции - арена на ожесточена борба преди примирието от 2005 г., също трябваше да има всенародно допитване, което да определи тяхното бъдеще. Там нещата бяха по-сложни поради смесеното население: уседнали негри - главно анимисти или християни, и арабски чергари мюсюлмани.
Допреди две десетилетия повечето хора там бяха от негроидната раса, но официален Хартум осъществи геноцид и видимо промени в своя полза националния състав на населението. Успя да премахне диспропорцията чрез етнически чистки и насилствено изселване на чернокожите суданци от северните райони.
А в случая с Южен Кордофан Хартум постъпи още по-интересно: обедини го със Северен Кордофан в обща провинция. И броят на арабите там доста надхвърли този на негроидите.
Впрочем в крайна сметка част от населението се обяви за отцепване на тези провинции от Хартум, а друга - рязко против. В тази връзка страните и посредниците се опитаха да открият соломоново решение, с което още повече оплетоха нещата.
Първоначално жителите на Абией разчитаха там да се състои същият референдум, както и в останалите части от Южен Судан. Решено бе обаче допитването да се отложи, тъй като официален Хартум категорично отказа да предостави независимост на тази провинция. Съществен аргумент в полза на отлагането бе и острата конфронтация между тамошните араби и негроидните племена.
В другите две провинции пък от самото начало бе предвидено да не се провежда същински плебисцит с реална сила, а "консултации с населението", което събуди недоволство в средите на освободителното движение.
Ясно е защо Северът се е вкопчил в тези провинции и не ще да ги пуска: там се намират близо половината находища на "черно злато" в Судан. Южняците, то се знае, също не могат просто така да се откажат от тях в полза на северняците.
От друга страна, хората от южните райони имат голям проблем. Северняците наистина са склонни да пуснат Юга в свободно плаване, но при условие печалбите от добива на петрол да се делят наполовина.
Южняците са против и изтъкват, че повечето находища всъщност са техни. Те обаче не разполагат с никакви собствени тръбопроводи за транспортиране на горивото. Досега южняците използваха за целта инфраструктура, която принадлежи на Хартум.
Представители на САЩ, кръвно заинтересовани от преразпределяне на контрола върху петролните находища, предлагат на южняците да сключат сделка със Севера, докато не са изградили още собствена инфраструктура за транспорт на гориво. Това обаче ще ги лиши от богатите на петрол провинции Абией, Южен Кордофан и Сини Нил. Ще се решат ли на подобна стъпка? Ясно е само, че негроидното население по тези земи няма намерение да изпусне плодовете на победата през 2005 г. и ще брани своите завоевания с оръжие в ръце.