Спомен за Катя Паскалева на "Киномания"

Незабравимата Катя Паскалева ще бъде отново на голям екран в документален филм, включен в програмата на "Киномания 2015", част от календара на културните събития на Столичната община. "Катя Паскалева. Последната роля" на режисьорката Ема Константинова може да се види на 26 ноември в кино "Люмиер". Георги Тошев - продуцент и автор на проекта, Ема Константинова - режисьорка, Захари Карабашлиев - писател и главен редактор на издателство "Сиела", Елена Жандова - актриса и близка приятелка на Катя Паскалева, и Лъчезар Касабов - художник, фондация "Катя Паскалева", представиха на пресконференция събитието.
60-минутната лента "Катя Паскалева. Последната роля", продукция на "Шорткът", разказва историята на звездата, която изгрява със знаменитата си роля в "Козият рог". До края на живота си тя се снима в над 20 филма и прави десетки впечатляващи роли в театъра. Катя е човек, отдаден на изкуството, надарена с необикновен талант и творческа проницателност, които личат не само от ролите й, но и в нейните текстове и картини. Тази чувствителност обаче има и своята тъмна страна - Катя е осъдена да се бори постоянно с демоните на съмнението и несигурността.
Този филм разбулва скрития от публиката образ на една трагична и възвишена личност, която се отдава до последно и в работата, и в живота, и в любовта. Това е разказ за една жена, живяла "красиво и безотговорно" във времената на "предписания" и ограничения.
Катя Паскалева умира на 56 години, след като през последните две се бори с рака. В една от предсмъртните си бележки пише: "Аз играя последната си роля - на актриса, поставена пред изпитанието дали ще удържи да размие границата между реалността и условността... И премиерата... всъщност е финалът на спектакъла живот."

Изложба съживява българския филмов плакат

Националният дворец на културата е домакин на изложба, посветена на 100-годишнината на българското кино, разположена на Полуетаж Изток. "Автори и плакати" съживява една позабравена страна на визуалната ни култура - българския филмов плакат. Бурните промени в структурата на филмовото производство и разпространение от последните две десетилетия превърнаха създаването на оригинални плакати от художествена практика в изключение. Същевременно различни национални и частни архиви са съхранили голям брой забележителни образци - безценна хроника на българското кино и съществена част от развитието на съвременния български графичен и рекламен дизайн, които заслужават да бъдат споделени с публиката.
"Автори и плакати" е опит да бъдат извадени от анонимност и забрава големите лица на българския киноплакат, защото отвъд условностите на времето и модите (технически, полиграфически, концептуални, политически и др.) са конкретните автори - с техните артистични възгледи, търсения и постижения. Поредицата от изложби и беседи е повод за създаване на сериозен масив с визуална и текстова информация, който да реконструира и съхрани един все още неизследван дял от българското изкуство - киноплаката, и да помогне за неговото реабилитиране на културната сцена.