Спомен за Георги Димитров

Към 14 ч. на 2 юли 1949 г. се намирам на пл. "Коста Петров" в Дупница. В очакване на бай Васил Митрин, за да ходим на кино. Беше събота, пазарен ден. По радиоуредбата се лееше галеща ухото музика. Внезапно музиката заглъхна. По радио "София" се прочете съобщение на ЦК на БКП, че е починал Георги Димитров. Площадът онемя. Хората застинаха като ударени от гръм. Кинопрежекцията се отложи.
Вестта за кончината на Георги Димитров ме развълнува. По това време бях активен член на Съюза на народната младеж, а преди учредяването му - на Работническия младежки съюз, който беше забранен в гимназията като политическа организация. Въпреки това участвах в "нелегална" ученическа ремсова група. Моя милост беше върл привърженик на комунистическите идеи, което се дължеше на баща ми - един от учредителите на партийната организация през 1919 г. и на моя брат Георги.
С Георги Димитров ме свързва близко родство. По бащина линия нашата фамилия е в роднински връзки с баба Фида, а Георги Димитров е неин племенник. Децата й Александър, Георги и Апостол са комунисти. В далечната 1919 г. в тяхната къща се учредява селската партийна организация - една от първите в Дупнишка околия.
По примера на Георги Димитров и аз си направих снимка, на която четях книга. И до днес я пазя като скъпа реликва.
На 18 юни 2012 г. се навършиха 130 години от рождението на Георги Димитров. Българската и световната демократична и антифашистка общественост отбелязаха юбилея.
След "демократичните промени" от 1989 г. името на Георги Димитров бе обречено на забвение и обругаване. Родните неофашисти, реваншисти, екстремисти, антикомунисти, скинари и пр. обявиха война на неговия живот и дело. И всичко това, защото бе комунист, антифашист и демократ от световна величина. С истерична омраза и ненавист не се посвениха да съборят мавзолея, да демонтират паметници и другите символи, свързани с него. В същото време неговите паметници в Европа и други краища на света стоят непокътнати. Какъв срам и позор!

Иван СТОИМЕНОВ