Спомен за Борис Семерджиев

С Борис Семерджиев се познаваме повече от половин век, учихме в едно пловдивско начално училище, а бяхме и почти съседи. После всеки пое своя път, воден от професионалните си интереси: аз - към музикалното изкуство, а Борето - към икономическите науки. Но това не ни пречеше да продължим приятелското ни общуване. За известно време, по обективни причини, когато "по разпределение" работех в Плевен, то бе нарушено, но през 1965 г. сложи началото на нов етап в неговото възстановяване, при който главен фактор стана хоровото пеене.

Природата бе надарила Борето с чудесен басов глас и още от гимназиалните години той бе търсен певец за участие в пловдивските непрофесионални хорове. Беше студент в София, гласът му закономерно го отведе в Студентския академичен хор, ръководен от Ангел Манолов. В него Борето участваше много години, независимо от различните му местоработи. Това негово пристрастие към проблемите на културата стана причина той да стане директор на Централния студентски дом. Освен че беше личността с най-продължителното пребиваване на този пост, Борето бе човекът, който издигна културната му дейност на много високо равнище. Постигнатите организационно-творчески успехи на Централния студентски дом му позволиха по-късно да използва натрупания специфичен опит при решаването на столичните културни проблеми, а след това и на Съюза на българските композитори, оглавявайки неговата администрация.

По наша, българска инициатива през 1999 г. на гръцкия остров Евка бе учредена международната гражданска културна асоциация "Балкански хоров форум". От тогава и до края на живота си, над 20 години, Борис Семерджиев бе наш генерален секретар - длъжност, която неизменно го поставяше в центъра на провежданите от асоциацията международни хорови фестивали в Албания, България, Гърция, Северна Македония и Турция, които активно съдействаха за благородната кауза за почитане най-доброто опознаване между нашите народи със средствата на хоровото пеене.

В моето съзнание Борис Семерджиев завинаги остава като доброжелателен, отзивчив, дисциплиниран, трудолюбив и с чувство за хумор човек. България се лиши от един човек, притежаващ високи морални качества, ратуващ добруването на хората, независимо от възрастта и националността им. На всички заемани от него длъжности той неизменно работеше за повишаване на емоционално-естетическата култура. Вечна му памет! 

Всеотдайно пред олтара на родната култура 

Проф. д-р Минка ЗЛАТЕВА

Пяхме заедно с Борис Семерджиев в знаменития  Академичен хор при Студентския дом на културата през 60-те години. Тогава хорът носеше името на Георги Димитров, а днес - на неговия основател и неуморен дългогодишен диригент маестро Ангел Манолов. По това време Академичният хор бе на върха на славата си и на нашето поколение се падна честта да умножава неговата бележита колекция със завоюването на най-престижната награда на Ланголенския фестивал в Уелс - Големия Уелски дракон, на два златни и един сребърен медал в състезания с именити европейски хорове, с многобройни концерти в забележителни с традициите си зали като "Гюрцених" в Кьолн, в консерваториите в Москва, Ленинград и Рига, в "Люцерн" в Прага, на сцените на Световния фестивал на младежта и студентите в София, както и из цялата страна. 

Борето, както го наричахме тогава, бе активен участник във всички тези ярки изяви на състава не само като певец, но и като член на ръководството, а по-късно и като негов председател. Тази чест и отговорност бе напълно заслужена. Защото Борис Семерджиев се открояваше в състава не само с таланта си на певец, но и с таланта си на организатор, с голямата си грижа и отговорност за настоящето и бъдещето на състава. Той искрено милееше за Академичния хор и затова ние, неговите колеги и приятели, го уважаваме и обичаме. Неговите безспорни лидерски качества, широкият му, мащабен поглед върху развитието на културните процеси в страната станаха основа на по-нататъшното му професионално развитие най-напред като директор на Студентския дом на културата, а след това - като дееспособен и утвърден ръководител в областта на българската култура. Срещахме се през годините на концерти и хорови юбилеи, на научни конференции и изяви на именити български творци и състави. Той неуморно ги организираше, провеждаше, анализираше и продължаваше както в годините ни в Академичния хор да дава своя личен принос пред олтара на родната култура - отговорно, плодотворно и всеотдайно. Да бъде светла паметта му! "Родна песен нас навек ни свързва!" 

На 16 април се навършват 40 дни от кончината на Борис Семерджиев. Панихидата ще е в храм-паметника "Света Неделя" на 16 април в 12 ч.