09 Юни 2026вторник10:16 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Темата на писателя

Сполай ти, приятелю...

/ брой: 189

автор:Елена Алекова

visibility 17822

Никола Инджов. Поет, белетрист, публицист, преводач. С подадине. Общественик и родолюбец. От онези, които днес почти не се срещат по нашите географски ширини. Със слово - огън и меч. Човек, приел родовото изгнаничество като собствен смисъл и съдба. Като всеки истинен писател сля в едно слово и дело, поезия и живот. Не се отказа от идеите на своята младост до края. Не отмени и не "замрази" нито един ред от многожанровото си творчество. Съхрани до края верността си към отечеството, според както възприемаме отечеството като отечество, но и към онова отечество, по неговите думи в романа "Възречени от Манастър" (2001), "останало извън пределите на държавата", съхранено в пределите на човека. 
Тракийската история за него бе не просто лирическа тема, захващащ сюжет за белетристика, повод за остра публицистична полемика. Нито слабост, нито страст. Тя бе неговият живот и неговата смърт. В буквалния смисъл на думата. Защото, по повика на кръвта, бе пожелал - когато си отиде, прахът му да бъде разпръснат над Марица, та заедно с реката да стигне бреговете на напуснатата по принуда, но не загубена от предците му родина, с която той живееше и наяве, и насън, и в мислите, и в бляновете си...
С всеки свой ред, бил той лиричен стих или белетристика и публицистика, Никола Инджов ни заклева да не забравяме за високото призвание на писателя във всички времена, но особено в епохата на прелом и разруха. С всеки свой ред Никола Инджов ни напомня за високата мисия на българския писател, най-паче в усилните за народа му години...
Спомням си сега едни негови редове, написани в несвойствения за него „свободен стих“, които преди време ме сепнаха: "Ти си просто поет./ Време е/ да започнеш смъртта си" ("Свободен стих"). Написани са в далечната 1962 г., когато още дори не съм била родена! А той, поетът, е бил едва двадесет и седем годишен! Нима още на двадесет и седем години поетът започва смъртта си? Ами да... Ботев нали е загинал на двадесет и осем! 
Това сепващо "необикновено предчувствие за смъртта" идва у него също от предците му бежанци и той го вплита и в своята поезия, и в своята проза. Нестор Абрашев, главният герой на "Възречени от Манастър" (2001), именно през това предчувствие осъзнава истината - "перото бърза, за да изпревари смъртта". Отвъден хладец ме смразява сега при мисълта, че Никола Инджов е живеел с постоянното присъствие за смъртта, и че наистина перото му е бързало, за да я изпревари... И се питам дали е успял всичко да ни каже... 
Липсва ми високото, мъдрото, проникновеното слово на Никола Инджов - онова, за което го изпревари смъртта, и той, уви, не успя да ни сподели. Сполай ти, приятелю, за всичко, което ни остави!

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ