Сплашване, агресия и ругателство

Чавдар Стоянов, доктор по право, юрист

Сезирайки районната прокуратура в София за неприятен за мен инцидент, станал преди няколко седмици, като юрист се запитах какво провокира агресията у част от младите хора и защо поведението на някои от тях се разминава както със закона, така и с добрите нрави.
Радикализираната и напрегната българска действителност ми поднесе поредната смущаваща и твърде неприятна изненада. Повече от три учебни часа на лекции говорех за толерантност, правов ред, защита на националните интереси, конституционни традиции, европейски модели и стандарти на поведение, за отстояване интересите на българските граждани и защита правата на човека в новите политически и социални реалности. След това в близост до известно столично заведение в центъра на София пих кафе с приятели. Ненадейно татуиран младеж се нахвърли върху мен и ме попита дали знам, че "любимото му занимание е да троши крака" - нещо, което освен морално недопустимо, е и законово наказуемо.
Сезирал съм компетентните органи, но обидните думи и агресията на това лице, претендиращо да бъде боксьор, състезател по бойни спортове и млад човек с авторитет в спортните среди, не се вместват нито в здравия разум, нито в нормалните човешки отношения, а поставят въпроса за времето, в което живеем, и нравите, които ни заобикалят - като поведение, стил, възприятие на околните, изява. Дали политическата обстановка от последната година не се пренесе по скандален начин и в отношенията между хората, а подклажданата омраза не доведе ли до желание за саморазправа?
Ще нарека младежа с инициалите му - Н.К., защото не желая по никакъв начин да влияя на компетентните органи да свършат своята работа. Смятам, че провокацията не е мой, частен случай, но се питам от какво бяха провокирани тази агресия и заканите за саморазправа. Очевидно причината е в моите възгледи за обществения и социалния живот, за случващото се в България след кардиналната промяна от май 2013 г., когато ГЕРБ загуби възможността да управлява.
Многократно на страниците на ДУМА съм споделял своето мнение за изхода от кризата и за необходимостта от разумни реформи и солидарност в обществото, от отстояване на национални каузи и търсенето на единство. Явно гражданската ми активност и последователното противопоставяне на корупционни практики и арогантно поведение в съвременното българско общество доведоха до тази ответна реакция. Младежът с отличителна татуировка на тила не бе на повече от 20-ина години, но агресията му ме шокира, защото показва липсата на нормално светоусещане у една част от младите хора на България.
Запитах се какво породи злобата в очите на този млад човек, има ли подбудител, кой и защо го изпрати? Заплахите бяха очевидно признание, че силно съм засегнал нечий интерес. Заканите по телефона срещу мен, посегателството към личния ми автомобил и визираната случка разглеждам като свързани един с друг провокативни опити за сплашване, без да съм дал никакъв повод за това. Не е ли време да осъзнаем, че като общество неистово се нуждаем от толерантност, защото конфронтацията и злобата ще ни погълнат и унищожат, лишавайки ни от адекватност на възприятията и поглед към бъдещето. Времената, когато всички мислехме еднакво, са безвъзвратно отминали, но смятам, че трябва да спорим със силата на аргументите и идеите, а не със заплахи и прилагане на юмручното право.
Момчето, което ме придружава след серията заплахи срещу мен в последните месеци, реагира бързо, предотвратявайки евентуален тежък инцидент. Макар и връстник на Н.К., той показа, че сред младите състезатели има коренно различно разбиране за това какво представляват добрите нрави, какви ценности могат да се изповядват в обществото и какъв мироглед трябва да се изгражда.
Агресията и ругателството не могат да бъдат нито алтернатива, нито позиция. Стимулирани от политически провокатори и "протестъри" - те са признак на слабост и се явяват отречени ходове на душевно опустошени хора, които нямат шанс за развитие и реализация в съвременното общество. Всички ние - като европейски граждани, трябва да се противопоставим категорично на конфронтацията и да загърбим страниците от политическата ни действителност, изпълнени с омраза, ярост и агресия, връщащи ни към хаоса на мутренските години или към острата политическа нетърпимост от началото на 90-те.