29 Март 2024петък17:42 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Спектакъл с мирис на метан

Протестите срещу добива на шистов газ в САЩ и Европа набират скорост, забраните се увеличават

/ брой: 127

автор:Георги Георгиев

visibility 1699

Уникално в историята предложение! България - газов Кувейт на Балканите! Имаме газ за 300 години! Трайчо - спасител на отечеството! И премиерът! Да живеят шистите! Слава на "Шеврон"! Среден пръст за "Газпром"! Долу рубладжиите! Уорлик е пич! Ура, ура, ураааааа... ААААААА!
Дали?


Съобщението, че американската енергийна компания "Шеврон" е получила разрешение да проучва находище на шистов газ край Нови пазар беше предизвестено и се очакваше, още повече след като миналото лято компанията екстремно получи, по лично премиерско разпореждане, одобрение за откриване на процедура за търсене и проучване. Учудващо обаче това съобщение не предизвика онази буря от емоции, която в момента се вихри в САЩ и някои страни от Западна Европа. Или може би изобщо не е учудващо, тъй като българските власти, които демонстрират голяма загриженост за екологичните рискове пред проекта с руско участие "Бургас-Александруполис", сега и думичка не обелват. Може би защото участват "правилните хора". И дори обикновено чувствителната ни на екотематика десница този път пасува и запазва мълчание. Вероятно защото когато работят "правилните хора", не може да има никакви рискове. Лидерът на БСП Сергей Станишев беше единственият национален политически лидер, който заяви, че добивът на шистов газ крие рискове за екологията на районите, в които са сондите, но до момента не сме чули социалистите да са предложили някакви конкретни стъпки. Подобна мярка може да бъде предложението за мораториум върху добива на шистов газ (проучвания все пак трябва да се направят, най-малкото, за да знаем какво има в недрата на България), докато не се изяснят има ли и какви са екологичните заплахи при този вид добив. Впрочем в други държави както хората, така и част от властите, вече са наясно по този въпрос.

"Ние не можем да пием пари!"

В края на юли 2010 г. в ДУМА публикувахме няколко статии, посветени на икономическите и екологичните проблеми при добива на шистов газ в САЩ, една от които стана повод посланикът на САЩ г-н Джеймс Уорлик да ни обвини, че сме сред противниците на диверсификацията на енергийните доставки за България.
В последвалите месеци обаче проблемът претърпя значително развитие отвъд Океана. С навлизането на сондите за добив на шистов газ в по-гъсто населени райони, като щата Пенсилвания, рязко се увеличи и броят на оплакванията от замърсяване на водата.

Протестиращите в Питсбърг носеха красноречив плакат: "Ние не можем да пием пари!"

През септември 2010 г. американската Агенция за защита на околната среда по инициатива на конгресмените Едуард Марки и Ръш Холт обяви, че започва дългосрочно изследване на технологията за добив на шистов газ и влиянието й върху природата. Агенцията обаче смята, че ще бъде готова с крайните резултати едва към края на 2012 г. Хората в засегнатите от добива на шистов газ райони на САЩ обаче явно не желаят да чакат края на проучването и поради това излязоха на многобройни протести. На 3 ноември в Питсбърг, щата Пенсилвания, се проведе мащабна демонстрация, основният лозунг на която беше "Ние не можем да пием пари!". Голямото притеснение на хората е, че при използването на метода на хидравличния удар - вкарване на стотици тонове вода в сондажа за шистов газ, обработени с многобройни опасни химикали, се замърсяват подпочвените води, които стават негодни и дори опасни за употреба. Освен показания преди време в ДУМА ефект на "запалване на водата" в чешмите, американците съобщават за различни заболявания по хората и животните, които са се увеличи в районите с добив на шистов газ. В резултат на протестите добивът на шистов газ вече е забранен временно в долината на р. Делауер, разположена в районите на щатовете Ню Йорк, Пенсилвания и Ню Джърси. Забрани за добив има издадени и специално за районите на градовете Питсбърг и Бъфало. Под този район се намира гигантското находище на шисти "Марцелус", за което се твърди, че може да осигури нуждите на САЩ от въглеводороди за 20 г. Само през т.г. компаниите имат намерението да направят още 2000 сондажа за газ в Пенсилвания. В същото време в публикация на в. "Гардиан" от 9 май т.г. се съобщава, че жители на Пенсилвания са съобщили, че на разстояние един километър от сондажи за добив на шистов газ съдържанието на метан във водата е надхвърлено 17 пъти. Изследване на кладенците за вода в района е показало, че 85% от тези, които се намират в радиус от един километър от сондажите, са замърсени. Един от авторите на изследването - Стивън Осбърн, пише в научното сп. "Proceeding of the National Academy of Science": "Ако живеех в радиус от един километър от газов сондаж, щях да изпитвам тревога." Трябва да имате предвид, че законодателството на щата Пенсилвания разрешава сондажите да се провеждат на минимално разстояние от 70 м от кладенец за вода.
Екологични организации като "EarthJustice" твърдят, че сондьорите нарушават правилата за безопасност и авариите не са рядкост. В окръг Бредфорд от един сондаж в продължение на 19 часа са били изхвърляни химикали. На жителите на близките къщи били раздадени газоанализатори. Пак в същия окръг през 2009 г. се скъсва дигата на езерото за отпадни води, което е част от площадката за добив на шистов газ. Замърсената с химикали вода се изсипала в чистото, зарибено езерце на Труман и Бони Барнет. След замърсяването водата станала негодна за употреба, а рибата изчезнала, разказва електронното издание Time.com.
"Представителите на добиващите компании казват, че използват малко количество химикали. Всъщност става дума за стотици и стотици галони химикали, а също и за огромно количество вода и пясък. Ние не знаем какво правят те с отпадъчната вода, как я обработват и къде я извозват. Химикалите са много опасни, ако попаднат във водоснабдителната мрежа", твърди Джесика Енис от "EarthJustice". Тук трябва да знаете, че още през 2005 г. Конгресът на САЩ е отменил разпоредбите на Закона за охрана на питейната вода спрямо компаниите, добиващи шистов газ. Така те могат да използват всякакви течности за хидравличния удар, с който извличат шистовия газ, с изключение на дизелово гориво.

Първо в САЩ, после и в други страни

Притесненията и протестите от използването на технологията "хидравличен удар" при добива на шистов газ вече се разпространяват и в други страни. И противниците на този метод имат сериозни успехи. През март т.г. канадската провинция Квебек спря за две години добива на шистов газ. Министърът на екологията на провинцията Пиер Аркан отбелязва, че правителството на Квебек няма достатъчно информация за последствията от прилагането на сегашната технология за добив на шистов газ и поради това не може да санкционира продължаването на сондажите. Двегодишният мораториум ще бъде използван за изследвания на проблема.
Най-тежкият удар по любителите на шистовия газ обаче дойде от неочаквана посока. След месеци на големи граждански протести през май т.г. Националното събрание на Франция с голямо мнозинство гласува забрана върху използването на технологията "хидравличен удар" при добива на шистов газ в страната. Всъщност това е забрана изобщо за добив на шистов газ, защото няма друга алтернативна технология. Ако през този месец решението бъде одобрено от Сената, Франция ще бъде първата страна в света, забранила добива на газ от шисти в сегашния му вид. Френският министър на екологията Натали Косиуско-Моризе коментира: "Шистовият газ е като всеки друг газ. Проблемът обаче е технологията за неговото извличане. Днес няма трийсет технологии, има една технология за неговото извличане - хидроударът." Тя добавя още: "Трябва да се отчита вредата, която ще бъде нанесена на околната среда и ландшафта във връзка с разпространението на сондажите, и риска от замърсяване на подземните води с вредни химически вещества."
Това решение на Франция може да има последици и по позицията на други държави в Европа, на които американските компании обещават светло бъдеще, ако започнат добив на шистов газ. Ако изобщо намерят такива, годни за индустриален добив...

Оптимизъм, достоен за дисертация

Ако погледнете разпространението на треската за шисти в Европа, ще видите, че тя засяга преди всичко държавите от Източна Европа, които се отличават с, така да го кажем, по-специфична политика спрямо Русия. Там царуват настроения, които могат да бъдат обобщени с възклицанието на журналиста Иво Инджев от юли м.г.: "Дали пък тоя пуст шистов газ няма да ни спаси от руската, този път енергийна, окупация." Т.е. мераците за шистов газ са по-скоро политически, идеологически и психологически обусловени, отколкото геоложки и икономически обосновани. От което ловко се възползват американските компании, които предлагат съмнителната си технология, като играят точно по тази тънка струна. Практическите резултати засега се разминават с големите очаквания. Например компанията Exxon Mobil се отказа от проучванията за шистов газ в Унгария, след като не намери промишлени запаси.
Следващият шистов балон, който изтрещя със страшна сила, беше в Украйна. Преди две години американците рисуваха пред Украйна розови перспективи за енергийна независимост от Русия. Твърдеше се, че заедно с Полша Украйна е най-богата на газоносни шисти в Европа. При това не беше извършено нито едно сондиране, за да се установи дали това е така. Изненадващо в началото на т.г. същите тези американци поляха със студена вода украинския министър на енергетиката и въглищната промишленост Юрий Бойко. По време на третото заседание на смесената украинско-американска комисия по стратегическо партньорство във Вашингтон американската страна, в лицето на министерството на енергетиката, уведомила Бойко, че е по-добре да съсредоточат работата си върху рехабилитацията на стари газови и нефтени сондажи, отколкото да се занимават с уж перспективния шистов газ. В същото време украинската "Техническая газета" в публикация от 1 юни т.г. дава позицията на редица западноукраински геолози и химици, които на практика подкрепят позицията на американците. Според тях в сочения за перспективен район на Карпатите няма големи залежи от шистов газ, достойни за промишлена експлоатация, но както полуиронично отбелязва вестникът, "въпросът заслужава внимание и може да стане добра тема за защита на многобройни дисертации". На въпроса кому е изгоден ажиотажът около шистовия газ в Украйна, експертите дават различни мнения. Според химика Михаил Братичак някои хора искат да получат бюджетни пари за провеждането на експеримент, а когато се стигне до реален добив, ще се обяви, че е по-изгодно да се купува газ от Русия, отколкото да се замърсяват Карпатите. Геологът Богдан Полиняк допуска, че под прикритието на газовия бизнес може да започне завземането на земи, привлекателни за туристически и други видове бизнес. Минералологът Борис Маевски смята, че енергийните компании вече са вложили големи средства в добива на шистов газ и сега се нуждаят от нови инвестиции.
В съседна на Украйна Полша с добива на шистов газ също са свързани големи амбиции за енергийна независимост от Русия. Дори още по-големи амбиции. На Полша също бяха обещавани огромни перспективи в този вид бизнес. От стартиралите в Европа през 2010 г. 9 проекта за търсене на шистов газ пет бяха в Полша. Но и там първите резултати са разочароващи. В находището "Марковола-1" е бил намерен газ на дълбочина от 1620 м, но дебитът на сондажа е бил нищожен. Президентът на полската държавна нефтогазова компания PGNiG Михаил Шубский определя първите резултати като "не много добри". Той обяснява това с факта, че геоложкият строеж в Полша е различен от този в САЩ.
Учените в Латвия също са скептични към перспективите за добив на шистов газ. Доцентът от факултета по география на Латвийския университет Гирт Стинкулис твърди, че геоложките условия в страната не отговарят на желанията на политиците. А дори и да бъде намерен шистов газ, той ще бъде в мизерни количества.
Такова е и мнението на някои български учени за наличието на шистов газ у нас. Припомняме, че през август м.г. геологът доц. д-р Георги Георгиев заяви пред ДУМА, че в България няма геоложки условия за намирането на големи количества шистов газ.
След всичко това можем да се присъединим към мнението на украинските колеги от "Техническая газета", които пишат по повод треската за шисти в родната си страна: "Изглежда имаме ситуация като в известния анекдот - спектакълът предизвика много шум - три пъти падаха декорите." Само дето нашият спектакъл е с мирис на метан, а декорите ще падат върху публиката.

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ