Спасителите на Европа

Трябва да инвестираме милиарди евро днес, за да предотвратим катастрофата утре, написа в неделя във в. "Велт ам Зонтаг" председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и поиска План "Маршал" за ЕС. Три дни по-късно, след 16 часа преговори, министрите на финансите от еврозоната не успяха да се споразумеят по параметрите на пакета от помощи за 540 милиарда евро. 

Става въпрос за фундаментални различия. Италия и Испания, подкрепени от някои други страни като Португалия, Гърция, Кипър и дори Франция, искат да бъдат емитирани на световните пазари т.нар. коронаоблигации, с които да се финансира възстановяването от икономическата криза, в която влизаме. Германия, Австрия, Холандия предпочитат това да стане чрез Европейския стабилизационен механизъм, по схемата, изпробвана в кризата с гръцкия дълг през 2012 г. Както виждаме, Южна Европа изглежда не изгаря от желание да бъде спасена, така, както "спасиха" навремето Гърция. Освен това Италия е доста солидна хапка, дори за устата на германския капитал, но и тевтонският финансов дух досега винаги е удържал победи. Пирови. 

Европейски медии предават за размяна на нелицеприятни реплики между Меркел и италианския премиер Конте, между холандски и испански министри. Разбира се, решение ще бъде намерено. В тази ситуация липсата на такова ще бъде удар върху еврозоната, от който тя може и да не се оправи вече. Разделителните линии в ЕС обаче се увеличиха с още една. След обвиненията в липса на солидарност, затворените граници, конфискациите на медицински материали, след демарша срещу Унгария, сега и историята със спасителния план показва, че вирусът на разделението се размножава в тялото на Европа, въпреки всички заклинания. 

Макар формално България уж да не я засягат отношенията в еврозоната, случващото се ще има своето отражение върху цялостния живот на ЕС. И въпросът, който сега си задават от Брест до Варна, е дали този живот няма да е задгробен.