Неуместната Европа

Джей Би ШУРК,
American Thinker

Жозеп Борел е испански социалист, заемал високопоставени длъжности в Европейския съюз. До 2024 г. той е бил заместник-председател на Европейската комисия и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. В това си качество той ръководи Европейската служба за външна дейност, най-висшият дипломатически орган на блока, който взема решения във външната политика в световен мащаб. Дори след като напуска поста си, той оказва значително влияние върху перспективите на Европа.
През 2022 г. Борел предизвика международен скандал, като нарече Европа „градина“, а останалата част от света „джунгла“. „Засадихме градина“, каза той пред група млади европейски дипломати в Брюж, Белгия. „По-голямата част от останалия свят е джунгла. Джунглата може да нахлуе в градината. Работата на градинаря е да предотврати това.“
Като най-висок дипломат на ЕС, Борел вложи стратегическо значение в коментарите си. Както той каза в същата реч: „Джунглата расте бързо. Няма достатъчно висока стена, която да защити градината. Градинарите сами трябва да влязат в джунглата - европейците трябва по-активно да развиват отношения с останалия свят. В противен случай останалият свят ще нахлуе - по различни начини.“
Речта на Борел дойде седем години след 

съдбоносното решение на германския канцлер 

Ангела Меркел да отвори вратите за милиони ислямски мигранти. Първоначално представени като чисто хуманитарен ход, за да се осигури убежище на бежанци от опустошената от война Сирия, щедрите социални програми на Германия бързо привлякоха млади хора от целия Близък изток и Северна Африка. На 31 август 2015 г. Меркел заяви: „Можем да се справим с това“, полагайки основите за глобална „култура на добре дошли“, която бързо доведе до пълномащабна мигрантска криза на целия континент. Повече от десетилетие по-късно притокът на милиони мюсюлмани в Европа промени демографията на училищата и местната политика, доведе до рязко увеличение на сексуалните престъпления и насилието срещу коренното население, изостри недостига на здравеопазване, натовари тежко социалните услуги и изостри националния дълг.
Говорейки след като „джунглата“ успешно нахлу в европейската „градина“, Борел призна, че джинът вече не може да бъде върнат обратно в бутилката. Съдбоносното решение на Меркел да „приветства“ жителите на Близкия изток в Европа превърна градовете в цяла Европа в градове от Близкия изток. Борел също така знаеше много добре, че фрагментираният Европейски съюз не разполага с необходимите военни и шпионски ресурси, за да защитава ефективно континента. Затова той се опита да мобилизира корпус от млади дипломати, които да събират информация и да провеждат идеологическа „индоктринация“, така че светът да се вслуша в Европа.
Идеята на Борел се изгуби в последвалите международни сътресения около дихотомията между „градина“ и „джунгла“. От Русия до Канада, от Африка до Югоизточна Азия, самопровъзгласилите се за „експерти по външна политика“ бяха възмутени от прямотата на Борел. Вечно огорчените защитници на показната добродетел не бяха толкова развълнувани, откакто президентът Тръмп нарече Хаити „дупка“ четири години по-рано. Точно когато телевизионният водещ Конан О'Брайън се почувства принуден да се втурне в защита на апокалиптично леговище на канибалистични гангстери, като посети строго охраняван карибски курорт и глупаво покани почиващите да се присъединят към него, легиони от политически коректни сноби от цял свят се втурнаха да записват видеоклипове в социалните мрежи от своите селски имения, кудкудякайки укорително в подкрепа на невинно обидените.
Целият „цвят“ на планетата се втурна да осъди Борел за това, че одобрява възстановяването на европейския империализъм, колониализъм, фашизъм и геноцид. Млади чуждестранни студенти, живеещи безплатно в Европа и получаващи стипендии, се втурнаха да напомнят на Борел, че „нашата сила е в многообразието“. Съпартийците и поддръжниците на Борел го засипаха с основната европейска догма: мултикултурализмът е над всичко. Някой си Мохамед Багер Форуг, научен сътрудник в Германския институт за глобални и регионални изследвания, публично порица де факто европейския външен министър: „Подобни изявления сериозно подкопават стратегическата автономия на Европа. Това дълбоко разстройва останалия свят заради тежкото наследство на колониализма.“
С други думи, „управляващата класа“ на Европа и нейните поддръжници осъдиха Борел за това, че се е осмелил да се застъпи за бенефициентите на западната цивилизация. Заплахата от бойкот от страна на „културния елит“ го принуди да последва примера на канцлера Меркел и да започне да се подмазва пред орди от мигранти. Посланието беше кристално ясно: европейският „министър на отбраната“ не би могъл адекватно да „защити“ Европа, ако попречи на неевропейци да завземат властта. Това стана още едно доказателство, 

че Европа е безвъзвратно загубена

След като се оттегли от поста ръководител на европейската дипломация в края на 2024 г., Борел до голяма степен критикува глобалното лидерство на президента Тръмп. Пламенен поддръжник на Украйна, който някога заплаши да „унищожи“ руската армия, Борел засипа с похвали Володимир Зеленски, подчертавайки, че дългогодишният президент е начело на „съпротивата“ и „заслужава уважение“. Когато президентът Тръмп нарече Зеленски „диктатор, когото никой не е избрал“, Борел го нарече „върхът на безчестието“. Когато президентът Тръмп и вицепрезидентът Ванс изразиха обида от арогантността и пренебрежението на Зеленски към американските данъкоплатци, които плащат заплатите и пенсиите на украинците, Борел беснееше в своето досие „Х“: „Тръмп и Ванс направиха позорно шоу. Срамувам се от това поведение.“
В отговор на речта на Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността миналата година, в която вицепрезидентът критикува Европа за потискане на свободата на словото и политическото несъгласие, Борел смъмри бившите си колеги: „Това е обявяване на политическа война на Европейския съюз.“ Отивайки дори по-далеч, бившият „министър на отбраната“ на Европа заяви: „Европа трябва да спре да се преструва, че Тръмп не е неин противник - и ясно и решително да защити своята сигурност, както и своя технологичен и политически суверенитет.“
Въпреки цялата мерзост на социалистическо-глобалистките политики на Борел, аз уважавам желанието му да защити своите съграждани европейци. Проблемът е, че управлението на Европейския съюз е чудовищно: бюрократизирано до степен на парализа, идеологически потискащо, вземащо некомпетентни решения, пренебрегващо собствените си принципи, задушаващо обществения дебат, къпещо се в славата на бившия империализъм и в крайна сметка слизащо в деспотизъм. Еврократи като Борел вярваха, че могат да възстановят основната роля на Европа, като създадат „международен ред, основан на правила“, и наложат волята си на останалия свят. Брюксел отдавна мечтаеше да управлява света, като установи свои собствени правила.
Оказа се, че зависимостта от Съединените щати за сигурност, Русия за енергия и комунистически Китай за основен внос няма да гарантира европейската мощ. За негова чест, Борел разпозна дилемата на Европа. Той осъзна, че Европейският съюз „не е проектиран за света, в който живеем днес“. Наблюдавайки как президентът Тръмп прекроява света, пренебрегвайки глобалистките прерогативи на Европа, Борел се оплаква: „Ние едва участваме в международната политика.“
Можете ли да си представите колко трудно е било за Борел да приеме това? През целия си живот той е свикнал 

с идеята за превъзходството на Европа 

Дори сега, когато някои страни от Стария свят са на ръба на гражданска война, Борел остава убеден, че Европа е идилична „градина“ в свят на диви „джунгли“. За Борел „мръсната дупка“ дори не е Хаити, а самите Съединени щати.
Рано или късно обаче дори Борел осъзнава, че Европа оцелява само на милостта на останалия свят. Когато зависиш от САЩ, Япония, Индия, Китай, Русия и Близкия изток, за да произвеждаш всичко, от което се нуждае умиращата европейска империя, нямаш нито лостове за влияние, нито реална власт. Европейският империализъм е мъртъв, защото Европа няма нито армия, нито флот, за да наложи своите „базирани на правила“ декрети. Европейският империализъм е мъртъв, защото разумните нации отказват доброволно да обеднеят в името на тиранията на въглеродните квоти. Европейският империализъм е мъртъв, защото самата Европа е отворила портите си за ислямски завоеватели.
Европа е „джунглата“. Вече няма никаква „градина“. Европа е предопределила съдбата си със своята арогантност.