Спад на данъчните приходи вещаят икономисти

Забавяне на темпа на събираемост на данъците през следващите години, ако не се направи данъчна реформа. Това прогнозираха икономисти от БАН вчера на кръгла маса за приходите от данъци и такси. 
Общото неизпълнение на приходите в бюджета се дължи основно на косвените данъци (ДДС и акцизи) и корпоративните данъци, изтъкна бившият премиер Иван Костов, който ръководи Лаборатория за управление на рисковете към Нов български университет. Като основни причини за това той посочи намалената икономическа активност след кризата, забавянето на темповете на нарастване на доходите, както и застаряването на населението, което поражда свиване на потреблението и склонност към увеличаване на спестяванията.
Костов посочи още, че в средносрочен и дългосрочен план инвестициите в икономиката ще намаляват, което се дължи не само на фактори като икономическата криза, но и на корупцията и влошаването на работната сила - застаряването, както и масова инвалидизация. Това означава, че приходите от корпоративни данъци в системата са несигурни. Нестабилна е събираемостта и на косвени данъци. Те представляват 53,5% от общите данъчни приходи и ако до 2008 г. са нараствали средногодишно със 7,1%, след 2008 г. те нарастват едва с 0,1%. ДДС съответно нараства със 17,8% до 2008 г., след 2008 г. - средногодишно с 0,2%.
Засега стабилизираща роля имат данъкът върху доходите на физическите лица и осигуровките. Приходите от данъци на физически лица до 2008 г. са нараствали с 8,12%, след 2009 г. - средно с 5,1%. Приходите от доходите на физически лица неизменно ще растат, но плоският данък трябва да се промени. Той не изпълни заложените цели нито за бизнеса, нито за облагането на доходите на физическите лица, смята Костов. По думите му е нужно повишаване на дела на преките данъци и осигуровки. Това може да стане с по-високи ставки и прогресивно облагане. Причината за това е нуждата да се повишат приходите в бюджета. Трябва да има прогресивно облагане и на бизнеса, и на физическите лица, уточни Костов. За да не се претовари икономиката с увеличаването на общата данъчна тежест, той предлага намаляване на ДДС. 
Решението за въвеждането на т.нар. "плосък" данък беше взето прибързано, коментира от своя страна директорът на Института за икономически изследвания към БАН проф. Митко Димитров.
Ако се търси увеличение на приходите, не е необходимо да се променя системата, защото не е задължително да се запази ставката на плоския данък, смята той. По думите му, пропорционалното данъчно облагане не означава непременно ставка от 10%, тя може да се увеличи, както е в други страни - до 14-17%.
Необлагаемият минимум според него не се свързва непременно с пропорционалното облагане, а със социални функции и премахване на дефект на пазара на труда. Ако има необлагаем минимум, какво пречи да има и семейно подоходно облагане, попита проф. Димитров и посочи, че това също ще подобри справедливостта при облагането.