22 Май 2019сряда15:45 ч.

Владимир Путин и Александър Лукашенко играха хокей един срещу друг при посещението на беларуския президент миналия месец в Сочи. Лукашенко явно е решил да пренесе съперничеството от хокейното на политическото поле

Совхозната геополитика на Лукашенко

Времето за лавиране на беларуския президент между "с" или "против" Русия изтича

/ брой: 47

автор:Георги Георгиев

visibility 474

"Ако говоря напълно искрено и честно, не възлагам големи надежди на нашия Евразийски икономически съюз. Твърде много опасения, разногласия." Така по време на голяма пресконференция на 1 март президентът Александър Лукашенко хвърли от Минск голяма белоруска сянка върху бъдещето на евразийската интеграция на постсъветското пространство. 

Още от началото на годината Лукашенко редовно "радва" публиката със скандални изявления, които радват неприятелите на Русия, надяващи се, че "последният диктатор в Европа ще предаде окончателно Москва". Например президентът обвини руски медии, че водят "антибелоруска политика", обвини Русия, че хвърля Беларус в обятията на Запада, че "истеризира", че Беларус, намираща се в "епицентъра на събитията", е длъжна постоянно "да си върти главата", както съобщи агенция "БелТА". Лукашенко обяви още, че 98% от белорусите са против влизането на страната им в състава на Русия, оплака се, че белоруският бизнес е притесняван в Русия, поиска да се намерят други източници за доставката на петролни продукти и накрая свали 11-годишната забрана за увеличаване на броя на американските дипломати в страната.  

Впрочем навикналите на специфичния стил на общуване на Лукашенко с пресата и в присъствие на пресата обърнаха внимание, че Александър Григориевич, който несменяемо управлява Беларус от 1994 г., винаги произнася подобни тиради, след като е общувал с руското държавно ръководство. 

И по-скоро сме свидетели на психологическа, а не на политическа реакция 

Тя се дължи на трите безуспешни посещения преди и след Нова година в Русия, когато Лукашенко не успя да убеди Владимир Путин да възстанови безмитния износ на нефт за Беларус срещу размити обещания за по-нататъшна интеграция между двете страни. Това е и непосредствената причина за избухването на президента. В края на м.г. руснаците премахнаха безмитните доставки на нефт и изравниха цените за Беларус с тези на световния пазар. Предполага се, че в перспектива това ще доведе до загуби за Беларус в размер на 10 млрд. долара през следващите шест години. Изглежда, че руското търпение към Лукашенко се изчерпва и това го изнервя.

Работата е там, че вече 25 години в Беларус при Лукашенко съществува  политико-икономически модел, в рамките на който Минск непрекъснато иска от Москва кредити, различни икономически и финансови облекчения, безпрепятствен достъп до руския пазар, евтини, т.е. безмитни доставки на петрол, газ, други суровини, а в замяна обещава лоялност и по-нататъшна, но така и неслучила се, интеграция в рамките на Съюзната държава Русия-Беларус. Хората вече са позабравили, но да припомним, че когато на 2 април 1996 г. президентите Борис Елцин и Александър Лукашенко подписаха договора за създаването на Съюзната държава, това предвиждаше поетапно да бъде създадена фактически обща държава с единно политическо, икономическо, военно, митническо, валутно, юридическо, хуманитарно и културно пространство. Цели 22 години по-късно нищо от това не е постигнато, руският език изчезва от обществените надписи в Беларус, с помощта на държавата се създава някаква "литвинска" идентичност на белорусите, Лукашенко се изприщва само като чуе за обща митница, а за обща валута е съгласен, но това да не бъдела руската рубла. 

Общо взето, Съюзната държава е просто една формалност, но затова има сериозни причина от гледна точка на официален Минск. На първо място това е заплахата за личната власт на Александър Лукашенко, който вече изкара пет мандата като президент и се готви за шести след 2020 г. Тази заплаха произхожда от самото естество на предвижданата интеграция, която би лишила Лукашенко от каквито и да било сериозни лостове за лично влияние върху икономиката и политиката в Беларус 

и би унищожила създадения от него автократичен модел 

На второ място, белоруските елити и без Лукашенко се опасяват, че под каквато и да е форма реализирането на замислената интеграция би довела до по-бавно или по-бързо, но неизбежно, поглъщане на стопанския живот в републиката от страна на руските им партньори. Просто тежестта на категориите е несъпоставима. Когато Елцин и Лукашенко подписваха договора през 1996 г., белоруската икономика бе 10 процента от руската, Русия бе в руини и дори две-три години по-късно започна реален процес на нейния разпад. Сега белоруската икономика е 2,5% от руската, Москва определено не е в руини и ако вярваме на Си Ен Ен, тя назначи последния президент на САЩ. Но дори да оставим шегата настрана, Русия си върна геополитически позиции, които от 1996 г. сигурно изглеждат като чиста фантастика, а Беларус се държи все едно има насреща си държавата от 90-те години. По думите на зам.-декана на Висшата школа по икономика Андрей Суздалцев опитите на Беларус да наложи на Русия своето виждане за обща валута е все едно Панама да иска от САЩ на равни условия да печатат долари. Той смята, че белоруските елити просто са свикнали Русия да им решава икономическите проблеми. Това е сложно да се отрече.

През септември 2016 г. МВФ оцени руската подкрепа за белоруската икономика на 106 млрд. долара за предходния 10-годишен период, което основно включва скрити субсидии при доставките на нефт, газ и нефтопродукти. Руските преки инвестиции в Беларус заемат до 64% от общите инвестиции в страната по данни на Националната банка на страната. Половината външнотърговски оборот на Беларус също е с Русия. Останалите 50% се падат предимно на Украйна, Полша и Прибалтика. 

Политологът Дмитрий Болкунец разказва пред информационна агенция Rex, че т.нар. белоруско икономическо чудо се крепи на "три кита". Първо това са безмитните руски нефт и нефтопродукти, които Минск получава от Москва и после препродава по-скъпо в Европа. Вторият "кит" е природният газ, който страната получава на преференциални цени (127 долара за хил. куб. м), близки до вътрешноруските цени (100 долара). Третият "кит" е руският пазар, който е открит за Беларус, която се изхитрява да пробутва на него и преетикирани полски ембаргови стоки и така да заработва и този "бизнес". Така че другото име на "чудото" е Русия. Да не говорим, че Москва удовлетворява исканията на Минск за нови и нови кредити, или че Беларус фактически се намира под руска военна протекция, което в наше време е безценна придобивка. 

На фона на всичко това Беларус не подкрепя политически Русия от 2008 г. насам, след като Москва влезе в остро противопоставяне със САЩ и сателитните им държави, създаде и канали за внос на ембаргови стоки в Русия, започна отваряне към САЩ. Минск бе посетен от високопоставени американски делегации. Това издава, че Лукашенко просто не вярва, че руснаците ще издържат в противопоставянето със Запада и си създава някакви резервни варианти за личната си сигурност. 

Оттук идва и "въртенето на главата" във външната политика 

По геополитически причини Москва очевидно търпи Лукашенко, защото при всичките му кусури той знае, че именно благоразположението на Кремъл е най-добрата гаранция за политическото му оцеляване. Поради това понякога се примирява с неизбежното и големи белоруски предприятия стават руска собственост - като газопреносната система например. Освен това Беларус като военен съюзник на Русия стои на най-краткия път към Москва, използван от всички нашественици за последните 300 години. Това има своята висока цена, но тя не е безгранична. 

В други времена политиката на Лукашенко - "вие ми плащате, за да ви разказвам, че ви обичам", сигурно щеше да продължи още известно време. След 2014 г. обаче неизпълнението на обещанията, заиграването с геополитическия противник и публичното подриване на съюзническите връзки създава нова ситуация, която явно е накарала Москва да постави ултиматум - или сте заедно с нас в една истинска съюза държава с обща валута, митница, централна банка и армия, или ще отпаднете от издръжката. Времето за лавиране на Минск изтича. Опитът на Лукашенко на всяка цена да съхрани властта си, като потърси ново рамо за опора на Запад, може само да го докара до съдбата на бившия му украински колега Виктор Янукович, а икономическите и социалните последствия за Беларус да бъдат още по-тежки предвид много по-тесните й в сравнение с Украйна стопански и делови връзки с Русия. 

Александър Лукашенко бе директор на совхоз преди да влезе в голямата политика. За него и сега казват, че управлява Беларус като совхоз. Но совхозното отношение към геополитиката едва ли ще доведе него и страната му до нещо добро. 

ЧЕЗ се оттегля от делото срещу КЗК

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 96

70 000 дка земи са с поражения от градушките

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 96

Близо 1/3 от жилищата у нас са необитаеми

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 96

Гласуват вот на недоверие към Курц

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 96

Химическите компании са опасни за европейците

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 96

Нивото на океаните може да се покачи с 2 метра

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 96

Законът срещу училището

visibility 525

/ брой: 96

Слугинажът

visibility 168

/ брой: 96

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ