Социологическо безвремие
/ брой: 77
Ако приемем социологията за реално отражение на кипящите обществени страсти (хора като Мира Радева правят тази идея съмнителна), ще стане ясно, че българското общество е в някаква криза на мисленето. Последните данни на "Алфа Рисърч" показват, че доверието към ГЕРБ се вдига, към БСП пада леко, но разликата между двете партии е около 4 процента. А това прави резултата от изборите непрогнозируем, защото повечето хора все още не знаят накъде да се обърнат и за кого да гласуват.
Обяснението на мистерията "растяща подкрепа към ГЕРБ" не е лесно. Примерен отговор даде Евгений Дайнов, който се върти в десните среди и може да бъде смятан за достоверен източник. Според него става въпрос за прилив на десни гласове към управлявалите довчера. Партиите от традиционната десница усещали, че това е последен валс за тях и насочвали гласоподаватели към ГЕРБ с мотива, че вотът трябва да е антикомунистически. От тази оплетена игра с емоции и стари клишета основният печеливш, както винаги е криещият се в Банкя Бойко Борисов. Традиционната десница, която прилича на древен динозавър, не си дава сметка, че най-голямото й предизвикателство е не БСП, а ГЕРБ, защото ГЕРБ няколко пъти изсмука като вампир гласове от десните и ги остави в безнадеждната част на политическото пространство. А докато се заиграваш с вампирите, не може да разчиташ на свят без кръвопийци.
Като цяло данните на "Алфа Рисърч" говорят за жестока криза, политическа непредвидимост и остър недостиг на реални алтернативи. Българското общество сякаш е замръзнало в своя най-травматичен момент и е в положение на човек, скован от болка, който не знае какво да направи, за да я облекчи.
Погледната отстрани, ситуацията изглежда толкова отчайваща, безнадеждна и екзистенциално съкрушаваща, че човек неволно се чуди дали от всичко това няма някакъв богословски изход. В статията си "За тайните недъзи на душата" архимандрит Лазар Абашидзе казва, че изцелението винаги идва бавно, защото хората често отказват да признаят своето падение. Което вероятно иде да рече, че едва когато ГЕРБ бъдат разпознати като абсолютно падение на българския политически дух, когато и най-разпененият либерал признае, че българите излязоха на бунт не само за правила, но и срещу дивия капитализъм като система на управление, тогава може би социологическите проучвания ще станат равни, протяжни и скучни, а Мира Радева ще се запише в манастир, за да се самобичува за греховете си.
Дотогава обаче всяко проучване ще бъде четено като трилър за несъстоялото се българско политическо изкупление.