Социалното разслоение е чудовищно

България никога не е изпадала в такава дълбока социална разслоеност. Забелязвам, че много често говорят, дори спекулират с неравенството и нищо не казват за възможностите. За нещастие равните възможности вече са мираж. Много често спекулираме с думата "криза", и то за да оправдаем липсата на средства, на здравеопазване, на образование, на държава. Въобще за всичко е виновна кризата.
Да, ама не, господа. Така ви е удобно да оправдавате вашата некомпетентност и безхаберие. Защото по друг начин мислят и гледат на кризата китайците. Те имат два символа, с които изписват криза - "Кей" и "Джи", които значат "Опасност" и "Шанс". Затова кризата е шанс за нас, но никой не го използва, затова ще продължаваме да затъваме до пълното ликвидиране на държавата. Спиралата на потъване може да бъде спряна само ако имаме обединение на интелектуалния елит на нацията. Интелектът трябва да предложи решения за изваждане на държавата. 
Елитът, ако е отговорен, трябва да спре да обслужва партийните интереси. Никакви нови заеми няма да помогнат. Колкото по-голям е външният дълг, толкова по-голяма ще е безработицата. Емитираните заеми не отиват за разкриване на нови работни места, а да се откраднат от политиците. Когато нивото на възвръщаемите приходи е по-високо от нивото на икономическия растеж, това води до концентрация на богатство. Неравното разпределение на благата води до социална и икономическа нестабилност и задълбочаване на социалното неравенство. При такова социално неравенство тези, които са на дъното, се чувстват маргинализирани и лишени от човешки права.
Неравенството е жизнено важно, за да има стимули, но когато то е много дълбоко, действа дестабилизиращо. Явно, че ние се намираме на това ниво и то се превръща в пречка на икономическия растеж. Нацията е реализирала по-висок растеж след Втората световна война, когато неравенството е съществувало. МВФ констатира, че страни с по-ниско равнище на неравенство имат по-висок икономически растеж. В периода на тези 25 години, наричани "преход", "прекалено много отиде в ръцете на прекалено малко". Това създаде пропаст в обществото. Пропаст, която някой трябва да запълни. Запълването става по два начина: като правим бедните по-богати и ги мотивираме да произвеждат, и като правим богатите по-малко богати, като ги обложим с жестоки данъци над онова, което не им е жизнено необходимо.
Ще може ли нашата лява партия да продължи тази политика или не? Това искат да знаят хората, когато избират депутати.

Йордан Малджански, Враца