Социалната срещу неолибералната политика

Иван Генов,
съпредседател на Българската левица,
член на Изп. комитет на Европейската левица

Евроизборите са ВИП политическо състезание, провеждано едновременно във всичките 28 страни членки на ЕС без достатъчно унифицирани правила и при съмнително равноправие между различните държави. Според населението си те излъчват между 6 и 99 евродепутати до общия им брой от 754. Това е състезание преди всичко между политическите семейства в ЕС за водещите принципи в общоевропейската политика.
В лявото пространство има 2 семейства - левоцентристко в лицето на ПЕС и радикално ляво в лицето на Европейската лява партия (ЕЛП). В тесни контакти с едната формация е Фондация "Фридрих Еберт", а с другата - Фондация "Роза Люксембург". В България ПЕС се представлява от БСП и Български социалдемократи, а ЕЛП се представлява единствено от партия "Българската левица". Президентът на ПЕС е председателят на БСП - Сергей Станишев, а вицепрезидент на ЕЛП е съпредседателят на Българската левица - Маргарита Милева. Това е впечатляващо признание за българския принос и потенциал за

правене на лява политика в широк диапазон -

от социална до социалистическа визия за Европа.
Изборите през май за нов Европейски парламент (ЕП) имат 3 основни измерения - национално, европейско и световно. Те са свързани, но континенталният аспект на Евроизбори'2014 си остава централен с оглед на влиянието му както върху отделните страни членки на ЕС, така и за определящите международни тенденции и процеси в европейски и глобален план.
Каква ще е съдбата на неолибералния консенсус - преутвърден, разклатен или отхвърлен - това е фундаменталният въпрос над въпросите на тези избори. Техните резултати ще наложат значим отпечатък върху политическата и икономическата философия през следващите години не само в Европа.
Всъщност какво представлява неолибералният консенсус? От формална гледна точка това преди всичко е Вашингтонският консенсус, но също така и договорите от Маастрихт и Лисабон, Програмата "Ран Ът" и т.н. Вашингтонският консенсус е джентълменско споразумение на световния финансов капитал (Уолстрийт) с американското правителство и десните правителства на основните капиталистически държави. Този консенсус е синтез и символ на политика, която абсолютизира ролята на пазара, парите, приватизациите, корпорациите и неглижира държавата, гражданите, народите.
От фактическа гледна точка неолиберализмът е управление, подчинено на стихията на пазара за максимални печалби, подчинено на каноните на пазарния фундаментализъм. Той е управление, което открито пренебрегва регулациите, социалните темели на обществото и истинската демокрация. През призмата на политикономията неолиберализмът е силно дебалансирано отношение между труда и капитала (във вреда на труда), максимално фаворизиране на частната собственост, настъпление срещу социалните права на трудещите се.
Доминиращият днес в политическия ландшафт на Европа ултралиберализъм е

неприкрита агресивна война на капитала

(особено финансовия) срещу труда, срещу хората. Война на все по-малочислен и на все по-нагъл елит срещу огромното мнозинство. Възмутените и угнетените 99% няма вечно да търпят блаженстващия 1%. Трудът, а не банките създава благата. Всички хора имат право на щастие.
* * *

А. Национално измерение на евроизборите
Нездравословната температура в българското общество, натрупаният гняв от безпрецедентния грабеж на прехода и стремежът за действителна промяна в политическото и икономическото статукво придават специфично измерение на евроизборите в нашата страна.
Поради ограничения контингент евродепутати от България (17 на брой), незначителното ни влияние върху климата в Европа и трайно напрегнатата ситуация у нас, евротестът на 25 май ще има преди всичко вътрешнополитическо значение. Резултатите от евроизборите ще предопределят кога и с какъв потенциал различните политически сили у нас ще се явят на предсрочни национални избори (най-вече парламентарни, но защо не и президентстки).
Ако БСП и ДПС заедно завоюват 9-10 евродепутати, те сами ще предизвикат избори през късната есен, за да стабилизират управлението си. Ако заедно получат само 6-7 места, тогава улицата (каквото и да означава това) ще наложи предсрочни избори.
Ето защо евроизборите у нас ще изиграят ролята на предварителни национални избори. Те ще са своеобразен Национален референдум за готовността на българското общество да промени своята съдба.
Заедно с това гражданите в България ще разберат колко несъвършенства и противоречия е натрупал ЕС, колко много усилия са необходими този европейски проект да бъде коренно променен. Ще се повиши нашият капацитет за съучастие в европейските дела.

Б. Европейското същностно измерение на изборите
Евроизборите ще определят новото съотношение на силите между различните политически групи в рамките на съюза. Резултатите ще подскажат дали перспективният граждански социален консенсус има шанс да измести господстващия неолиберален консенсус. След споразумението за голяма управленска коалиция на германските социалдемократи с Меркел тази задача става все по-трудна.
Европейският проект (Общ пазар, ЕИО, ЕС) след Втората световна война бе замислен като проект на мира и социалния прогрес, но той все повече се превръща в символ на социалния регрес, на ограничителната социална политика, на приватизация на публичните блага и животоосигуряващите дейности, в символ на безработицата, на растящо социално неравенство, на дефицит на социална чувствителност, справедливост и солидарност.
Затова

ЕС изпадна в екзистенциална криза

Вместо към мирно и равновесно социално развитие той се ориентира към атлантизъм и военни интервенции, към европейска олигархична стратегия в интерес на банковия и финансов капитал. Вместо съюз на равноправни държави - диктат на едрия капитал, особено на немския. И "Стратегия 2020", и фискалната рамка 2014-2020 олицетворяват крайна неолиберална политика.
Настъплението на капитала трябва да срещне нарастваща съпротива и убедителна алтернатива. Европейската левица, ЕЛП се бори за радикална промяна на ЕС: за неговото преучредяване; за преформулиране на неговите цели, политики, договори; за принципно различен икономически, производствен, екологичен и социален модел.
Днешната криза е криза на капиталистическата система, която води към хуманитарна катастрофа. В рамките на капитализма може да се постигне само частичен и временен изход от кризата. Трайният и цялостен изход от нея е възможен само извън сегашната система - в ново солидарно и развиващо се по законите на равновесието общество.
Европейската левица, разбирана в тесен и най-широк смисъл, следва да обединява антикапиталисти, социалисти, комунисти, социалдемократи, еколози, феминисти, републиканци и други демократични сили. Политическата и икономическата борба е в центъра на дейността на левите сили. Тя следва да се обвърже с борбата за мир, демокрация, правата на човека, недискриминацията. И така да се създаде мощен Обединен фронт,

коалиция с обща кауза на социалното мнозинство

в Европа срещу аморалния елит. Никой от участниците в този блок не може да е съпричастен към неолибералния консенсус.
На изборите на 25 май и ЕЛП, и ПЕС трябва да получат значително повече места в ЕП, за да определят общоевропейската политика. Техните впечатляващи номинации за председател на Европейската комисия - Алексис Ципрас и Мартин Шулц (въпреки различията в платформите им) са достатъчно мотивиращи за необикновения и широк кръг от леви избиратели.
Партия "Българската левица" ще участва със своя пълна листа на Евроизбори'2014. Като органична част от антикапиталистическата ЕЛП ние се борим за същностна промяна на ЕС. Преследваме по-скорошна криминализация на неолибералния консенсус и откриване на магистралата за устойчиво, социално, екологично, демократично и мирно развитие на континента.
Ние считаме, че социалната стабилност е основополагаща. Без нея няма никаква стабилност, включително и финансова. След като ЕС вече наложи няколко задължителни финансови критерии, Българската левица излиза с инициатива чрез политическата група на ЕЛП в новоизбрания Европейски парламент да се обсъди и приеме

 комплекс от минимални социални стандарти в ЕС

В тях включваме: преразпределение през бюджета на минимум половината от брутния вътрешен продукт; минимална трудова заетост; минимална работна заплата; минимална пенсия; минимални детски надбавки; гарантирано безплатно образование в държавните учебни заведения; гарантирано безплатно здравеопазване в държавните лечебни заведения за хората под чертата на бедността.
Въвеждането на достойни минимални социални стандарти в ЕС само по себе си е революционна стъпка. Наличието на по-дълъг техен списък е предпоставка за смекчаване на социалната поляризация. Главната отговорност за числените стойности на тези стандарти се носи от управляващите във всяка отделна държава, но за страните с по-ограничени възможности за активна социална политика ЕС следва да засили ролята на кохезионните фондове, а защо не и да създаде специален фонд за известна хармонизация на минималните социални стандарти. Тогава това би бил друг ЕС - солидарен и социален.

В. Световното измерение на евроизборите
Резултатите от евроизборите, степента на промяна на ЕС ще предопределят силата на тяхното въздействие върху света. Ако левите и всички други прогресивни сили в 28-те страни членки оформят мнозинство в ЕП, континентът има шанс да върне славата си на факел на световното развитие.
Днешна Европа е скучна за будните и бързоразвиващи се региони. Така например вицепрезидентът на Боливия Алваро Линера в приветствието си от 13 декември м.г. до Четвъртия конгрес на ЕЛП в Мадрид с болка сподели как изглежда Европа през призмата на страните от Латинска Америка: "Уморена, бледна, удовлетворена, затворена. Няма я онази Европа, която столетия наред е въодушевявала света със своите народни движения и революции. Това не е Европа на труда, а Европа на банките, на пазарите. Това е песимистична Европа със слаба и скучна демокрация. В нея всички са униформени по едни и същи остарели капиталистически еталони."
Този приятелски упрек трябва добре да се разчете. Необходима е борба,

борба за нова Европа, за нов ЕС

Европейската политика следва да се еманципира от САЩ и да се девоенизира от НАТО. Поведението на Тройката (Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската централна банка) заслужава осъдителна присъда. Агресивно настъпващият глобален капитал трябва да срещне глобалната съпротива и алтернатива на труда.
Нужен е нов универсален здрав смисъл:
- Демокрацията да се разбира като растящо участие на гражданите в управлението;
- Отношението към природата да е щадящо;
- Политиката да се разбира като управление на общите блага, държавата да работи за публичните, а не за частните интереси;
- Политиката да възроди надеждата и вярата на хората за справедлив и достоен живот.
В тази посока кой друг, ако не левите, могат да снемат неолиберализма от дневния ред на обществото и да наложат засилена социална политика в интерес на всички народи, в интерес на хората.