Социалната идея винаги ще побеждава

Калоян Георгиев е роден в София през 1996 г. Завършил е основното училище "Меридиан" 22 с изучаване на английски език. Тази година завършва 154 гимназия с изучаване на чужди езици "Мигел де Сервантес", където е учил испански и португалски език.
Проявява интерес към международните отношения и към политиката. Обича да чете предимно икономически и исторически книги, но харесва и художествената литература. Доброволец е в Младежкото обединение на БСП.


"За мен усилието, което човек  полага, трябва да е пряко свързано с неговите цели. Всичко се прави с малки стъпки, но да се знае посоката"

- Г-н Георгиев, вие сте зрелостник и сте пред прага на избор и на сбъдване на мечтите си.
- Да, така е. Моята мечта и цел е да уча Международни икономически отношения във Великобритания. Не знам дали тя ще се сбъдне, но се надявам и правя всичко възможно това да се случи. Смятам, че подобна специалност трябва да се изучава в международна среда, сред връстници от различни държави, защото така се получава обмен на информация, която е много важна. Имам добра езикова подготовка, което е задължително за тази специалност.
- Бихте ли се върнали у нас, след като получите образованието и знанията, към които се стремите?
- Да, бих се върнал и имам надежда за това. И се надявам, че ситуацията у нас след 5-6 години ще е по-различна и младите хора ще имат по-голям шанс за реализация.
- Обвиняват младите хора, че са загубили усета си към доброто, към човещината, към добрите каузи и че единствено парите са техният идеал. Смята ли един младеж на 17 години, че това е вярно, или е преувеличено?
- Сигурно има нещо вярно в това, но аз лично не бих винил младите хора за каквото и да било. Че я има тази тенденция, има я. Не бива един млад човек да бъде обвиняван, че мисли меркантилно или пък че иска да има много пари. В крайна сметка възпитанието му се налага от семейството, от средата, в която живее, от обществото и от общуването с различни хора, които той сам си избира.
Няма как в държава, където властват банките и корпорациите и където парите са издигнати в култ, младият човек да мисли по различен друг начин. А така е и у нас, така е и в Европа. И ако за големите играчи на първо място идеал е печалбата, нормално е и за хората да е така. За съжаление сте права, че добротата, човечността и добрите каузи са понятия, които рядко присъстват в мисленето на повечето млади хора. Държа да уточня обаче, че това не се отнася до всички...
Мен по-скоро ме притеснява, че липсва гражданска позиция у младите, защото, особено в България, политиката се превърна в мръсна дума. Това е повод хората, които се занимават с тази дейност, да се замислят и да си дадат сметка, че работят "на ползу роду" и за това какъв пример дават на младите хора.
- Четат ли младите хора или новите технологии изместиха книгите от живота им? Всъщност как мислите, дали "мишката изяде книжката"?
- Категорично мога да кажа, че младите хора четат. Или поне това се отнася до моите приятели и съученици. Всеки сам определя своите предпочитания в зависимост от интересите, които има. И това е нормално.
Аз страшно много обичам да чета. Предпочитам политическата и историческата тематика, тъй като те са взаимно свързани. Чета и художествена литература, разбира се. Харесвам българските творци.       
Моите приятели например харесват много Георги Господинов. Отчасти споделям тяхното мнение. Убеден съм, че четенето е основно за формирането на начина на мислене. Нали знаете приказката, че човек се определя по това каква е библиотеката му. Това е стара максима, но е добре, че повечето хора продължават да мислят така.
Ние живеем в информационна епоха. Новите технологии са вече част от нашето всекидневие и ние не можем да не се съобразяваме с това. Нормално е старото да отстъпва и да дава път на новото, както е нормално и ние да се променяме. Но все пак смятам, че трябва да пазим автентичното и да не допускаме компютърът да ни обсеби и да стане нашата друга половина. Той може да е наш сътрудник и помощник, но не и наш най-добър приятел...
- Вие сте доброволец в Младежкото обединение на БСП и открито заявявате симпатиите си към лявата идея...
- Да, така е. От няколко години симпатизирам на лявата идея. Намирам това за нормално, тъй като родителите ми изповядват тези ценности и е логично и аз да разсъждавам по този начин. Разбира се, с голяма доза своя мисъл. Все още не мога да членувам в Младежкото обединение или в БСП, защото нямам навършена необходимата по закон възраст. Независимо от това, в оставащите месеци до заминаването ми чужбина искам да опозная структурите, спецификата на дейността и на Младежкото обединение, и на голямата партия. Знам, че в Лондон има голяма партийна организация на левицата, където, след като навърша 18 години, убеден съм, ще се влея.
Досега в училище съм се опитвал да съвместявам обществената дейност с чисто образователната. По моя инициатива създадохме "Клуб на активните граждани". Организирахме редица събития, като най-запомнящото се за моите съученици беше публична дискусия с външния ни министър Кристиан Вигенин. Убеден, съм, че когато младите хора се запознаят лице в лице с фигурите от обществено-политическия ни живот, те чуват непосредствено техните послания. А това е шанс те да формират своето мнение за политиката. Това е много важно, защото медиите в много случаи се явяват медиатори на определено събитие. И понякога предават и пишат така, както намерят за добре, и са недостатъчно обективни в някои случаи.
За мен усилието, което човек полага, трябва да е пряко свързано с неговите цели. Всичко се прави с малки стъпки, но да се знае посоката.
- С какво ви привлича лявата идея и в частност БСП?
- Временни политически субекти колкото искате у нас, БСП е единствената, автентичната лява партия у нас, която е призвана да се бори за по-добър и справедлив живот на българите и на младите хора. Откакто мога да разсъждавам и да мисля самостоятелно, съм убеден, че социалното винаги побеждава. Засега само във фейсбук пускам мои послания, с които казвам на моите връстници, че само с мисълта си човек може да надвие всеки корпоративен интерес, всеки меркантилизъм и всяка експлоатация от нечия страна. Защото хората винаги са повече... Всяка човешка съдба е много по-важна от бъдещето на една корпорация.
Факт е, че живеем в пазарна среда и е вярно, че няма капитализъм без големите играчи. Но е нужно да се мисли и за по-добър живот на хората, защото пазарът доказва, че сам не би могъл да контролира тези процеси. Оставен сам, без никакви регулации, той води до засилване на несправедливостта. И до издевателства над хората и над техния труд. А трудът е най-ценното и основополагащо нещо за всяко общество. Трудейки се, човек си гарантира по-добър живот и всеки трябва да има право на труд. У нас, за съжаление, все още не е така, но да се надяваме, че това ще се промени.
- Младите хора интересуват ли се от политика?
- Не е тайна, че не се интересуват кой знае колко. Но все пак имам приятели, които се интересуват от политика. Това обаче не е достатъчно и трябва да се работи много в тази посока, защото един млад човек, след като завърши средното си образование, е изправен пред куп предизвикателства. Трябва първо да получи добро образование, да си намери работа, да създаде семейство, ако желае да продължи рода. В България, а напоследък и в Европа, нещата не се случват в този нормален ред. На трудовия пазар младият човек се сблъсква с проблеми, пред които, за жалост, много пъти е безпомощен. Затова младежката безработица е един от основните проблеми на Европейския съюз и на ПЕС. Въпреки че през последните 10 години европейските социалисти все пак принудиха ЕС да задели 6 млрд. евро за борба с младежката безработица. Разбира се, няма как да не се иска повече, но важното е, че има сигнали, че Брюксел отбелязва този проблем и има воля да се бори против него.
- Какво прави през свободното си време един млад човек на 17 години?
- Колкото и парадоксално да звучи, нямам много свободно време. Но когато успея да си откъсна от всекидневието няколко часа почивка, се разхождам. Имам куче, което много обичам и с което вечер дълго се разхождаме по тъмно. Живея в центъра, където има много хубави места за развлечения и за отдих. Центърът на София е един от най-зелените в Европа, което е прекрасно.
Обичам да слушам музика и слушам всякакви мелодии. Особено харесвам стари парчета от 80-те - 90-те години, както и модерната музика. Не предпочитам чалга. За мен настроението, в което съм в момента, определя и предпочитанието ми към музика. Седя и пред компютъра. Но най-вече чета книги.