Социализмът и неговата почва

Стоил РОШКЕВ

Сборник от тринайсет писани текстове и една устна дискусия, пренесена на хартия от фонограма. Съставителите са професорите Димитър Денков и Искра Баева, рецензентите също са професори - Стефан Пенов, Желязко Стоянов, Николай Михайлов. Тоест това е прецизирана антология от неслучайни съвременни тълкуватели на термина "социализъм". Между кориците на 300 страници, току-що образцово отпечатани от издателство "Изток-Запад", виждаме имената на автори като Мария Тодорова, Любомир Кючуков, Хараламби Паницидис, Христо Проданов, Огнян Касабов, Рая Апостолова, Таня Петрова, Божин Трайков и други. Те дискутират все около двата класически въпроса на Димитър Благоев от 1891 година, поставени за заглавие и на новия сборник, с добавката: "След 130 години". 

Принос на тая знакова книга е, че не е в еднотипна тоналност. В нея наред с очакваните "про" социализма статии 

има и "въздържали се",

но присъстват и отявлени "анти" редове, които не просто са в спор с идеята за социализъм в България през XXI век, но направо си казват още в заглавието "Думи за социализма и защо той днес няма почва у нас?" (Паницидис). Или "Що е капитализъм и има ли той почва у нас?" (Касабов). А също така можем да прочетем и: "Що е социализъм и кой социализъм има почва у нас?" (Проданов). Разбира се, такава на пръв поглед противоречивост и дори провокативност е отлично премислен, струва ми се, подход от опитните съставители Денков и Баева, съвсем по Спиноза - че определението е отрицание. Значи, за да видим има ли почва у нас социализмът 130 (вече 132 години) по-късно, нека изясним защо той днес няма почва у нас, както някои смятат. Преди да се обединим, да се разделим - пак крилата фраза, отлично отнасяща се към пресния, все още ухаещ на топла печатница том, и, от друга страна, мисъл, съвсем актуална към днешна дата предвид отминалото преди дни кръстопътно заседание на 50-я конгрес на БСП (11.2.2023 г.), когато се провали опитът за преврат срещу легитимния лидер на БСП Корнелия Нинова от страна на фракция неолиберални глобалистки ориентирани леви, радетели на джендър социализма, много от тях парадоксално самообявяващи се за трето-четвърто поколение социалисти, сиреч за радетели на семейните ценности. 

И така. Нека прочетем малко от самия сборник, без естествено да отнемаме съвсем удоволствието от текста на читателите, които вече имат възможност да се сдобият с него. Книгата започва с любопитен разговор, проведен преди 33 години (1990 г.), между доц. Бернард Мунтян, проф. Любен Николов, проф. Петър-Емил Митев. Разговорът е съвсем в духа на онова време, директно след промените, когато току-що е стартирало социалдемократизирането на партията и начева "преходът от вертикално към хоризонтално общество". В заелия 76 страници дебат се изяснява, че, както и на всяка, позната в историята идеология носител и на социализма е човекът. Защото 

понятието "социализъм"

не ходи по улиците само

Трябва някои човеци не само да носят социализма в главите си, но и да го практикуват безкористно. Това, казано с думите на Л. Николов, звучи: "...едно е желанието, намерението, друго е какво наистина се получава в социалния живот", а с думите на Петър-Емил Митев изглежда като: "снемането на това противоречие между индивида и обществото". 

Книгата продължава с ярка колекция отговори на Благоевите въпроси през множество ъгли, оптики, нива. Ще срещнете разнообразие от подходи за стигане до верния отговор що е социализъм: исторически подход (Тодорова, Баева), статистически подход (Пенкова, Петрова), геополитически (Кючуков), технологичен (Проданов), езиковедски (Арабаджиева), номадологично-мигрантски (Апостолова), алармистки (Касабов), дори и фейлетонен подход (Паницидис)...

Докато поглъщах тоя сочен грозд от визии, несъзнателно посегнах към лавицата вкъщи, където са "Изповеди"-те на Св. Аврелий Августин и където четем знаменитото му изречение за времето. С основание можем да перифразираме същото изречение, като заменим думата "време" със "социализъм". Какво е социализъм? "Ако никой не ме пита, зная; ако ли искам да обясня на някой питащ, не зная". И в това няма нищо невероятно, защото, както и читателят на новоизлязлата книга ще види пак, социализмът е 

движение във времето,

а не състояние на окончателно ставане.

С това са съгласни Маркс и Енгелс, но и бившият марксист, а след това критик на марксизма Лешек Колаковски. Значи, читателят ще се убеди, че социализмът не е нещо еднородно. И по-скоро има не социализъм, а социализми, както знаем от друго известно твърдение. Видовете социализъм, изброени в току-що излезлия том, са много: утопичен социализъм, бюрократичен социализъм, демократичен социализъм... национален, реален... "социализъм с китайски черти" и ред други социализми като буржоазен, консервативен и т.н., изредени пък още през 1848 г. в "Манифест на комунистическата партия", на чиито първи превод е посветена финалната статия в сборника с автор Димитър Денков. А Баева припомня виждането на самия Благоев за социализма: "Най-кратко той го формулира така: "правя нещо да е обществено".

Думите са допълнени от анализа на Арабаджиева на латинския или старофренски корен на думата "socius" (букв, ally), "socialis" (букв, friend) с непосредствен и най-коректен превод на български обществен. Според друг от авторите в книгата, Божин Трайков, най-подходящият отговор на Благоевите въпроси дава Крис Хани, южноафрикански борец за свобода срещу Апартейда. За него "Социализмът е достоен подслон за бездомните, вода за тези, които нямат безопасна питейна вода, здравеопазване; достоен живот за старите хора, преодоляване на огромното разделение между градските и селските райони, достойно образование за целия ни народ. Социализмът се изразява в премахване на тиранията на пазара. Докато икономиката е доминирана от неизбрани, привелигировани малцина, социализмът ще съществува".

В унисон с така цитирания най-подходящ отговор накрая допълвам, че искаме ли да разберем какъв трябва да бъде социализмът, движен от БСП, то той именно не е (и няма как да бъде) 

"доминиран от неизбрани,

привилегировани малцина"

и от "олигарсите, които бяха пуснали пипалата си в партията", а така също от "загубилите перспективата за пост "вечен депутат", както от трибуната на конгреса заяви лидерът на Българската социалистическа партия Корнелия Нинова. От себе си още добавям сега в тази статия в тон с темата на новия сборник, че социализмът на БСП не е (и няма как да бъде) социализмът на ПЕС, следващ античовешкия джендъризъм и маркузиански троцкизъм, смятащи, че вече, видите ли, нямало интереси на работещите, а левите партии трябвало да се фокусират върху правата на малцинствата. Защото, грешат маркузианците, трябвало да се приеме разчовечващата човека Истанбулска конвенция, безапелационно налагана от Европарламента, въпреки решението на БСП и на българския Конституционен съд тя да не бъде допускана в България. Следователно сред доказаното многообразие от социализми - социализмът, следван от БСП, 

бих го определил

като "човешки социализъм",

а не като на практика античовешкия социализъм на ПЕС. И обнадеждаващото е, че БСП следва тоя път. Нещо повече. Защо да не кажем, че реално почва за социализъм на днешния исторически етап има само и единствено в България? Тъкмо чрез политиката на "човешки социализъм". И съм убеден, че БСП, откакто Нинова я реформира, вече показа, а и тепърва ще показва на света що е социализъм.