СОЦИАЛИСТИТЕ - ЗА НОВ ШАНС НЕ САМО ЗА ГЪРЦИЯ!

Георги Пирински,
член на Европейския парламент

През първите дни на месец февруари Групата на социалистите в Европейския парламент обсъди и възприе разгърната позиция в полза на дълбока промяна в досегашната политика на европейските държави и институции - кредитори спрямо Гърция. Отправното начало на позицията е констатацията, че гръцкият народ категорично е отхвърлил политиката на шоково свиване на бюджетните разходи и рязко намаляване на заплатите, водеща до масова безработица и бедност - политика, на която социалистите все по-последователно се противопоставят.
    В частност се отхвърля и налаганото понастоящем от т.нар. Тройка (отговорни пред никого чиновници на ЕС, ЕЦБ и МВФ) условие, съгласно което за получаването на нови преводи за обслужване на външните плащания на страната последната е длъжна да провежда вътрешна девалвация както на живия труд, така и на националното богатство. При това проблемът съвсем не е само гръцки, а е проблем на целия Европейски съюз - решението, което в крайна сметка ще бъде възприето, всъщност ще покаже дали еврозоната е в състояние успешно да предотвратява и да преодолява икономически сривове и сериозно нарушени баланси между държавите членки в бъдеще.
    Във възприетата позиция дебело се подчертава, че Парламентарната група на социалистите и демократите, заедно с Партията на европейските социалисти, имаме особената отговорност, но и рядката възможност да инициираме изработването на достоверно, справедливо и прогресивно политическо решение на въпросния проблем. Основа за такова решение следва да стане нов план за реформи и възстановяване на Гърция, който да замести сегашната съставена от Тройката програма на обвързани с непосилни условия заеми, с които да се посрещат настъпващите падежи по дълга на страната.
    Както се подчертава в позицията, приета от социалистите, по своята същност това следва да бъде план, съвместно разработен и приет от страните, който реално да отговаря на жизнените потребности на гърците, като същевременно остава приемлив за правителствата и институциите на ЕС. Такъв план следователно трябва да бъде договорен между гръцкото правителство и Европейската комисия и Съвета на министрите под контрола на Европейския парламент. Именно такъв план може да създаде увереност, че се възприема решение, което води до нарастващо благосъстояние за Гърция, оставайки член на еврозоната, и същевременно предлага необходимите гаранции за държавите, влизащи в нея.
    По-нататък се изтъква необходимостта от спешни мерки за стабилизиране на кредитния пазар и предотвратяване на по-нататъшното изтичане на капитали от Гърция, особено след отказа на ЕЦБ да приема гръцки държавни облигации като обезпечение за осъществяваните от банката операции за рефинансиране. От решаващо значение при тези условия е ЕЦБ да продължи да предоставя спешна подкрепа за поддържане на ликвидността на гръцките банки, осигуряваща необходимото време за договарянето на нова програма за възстановяване и развитие на страната - като валидността на гръцките държавни облигации в бъдеще се постави в зависимост от хода на нейното осъществяване.
    Определяща цел на такава програма следва да бъде колкото се може по-бързо да се постигне повратна точка, след която съотношението дълг/БВП да започне да намалява, инвестициите да започнат да нарастват, да се създават нови работни места и да настъпи осезаемо съкращаване на социалните неравенства. Нейно съдържание следва да стане поредица от прогресивни реформи и инвестиции за икономическо и социално възстановяване като:
- Дълбока реформа на публичната администрация;
- Решителна борба срещу неплащането на данъци;
- Стратегия за борба срещу корупцията и гаранции за ефективна система на обществени поръчки;
- Подкрепа за иновативни предприятия и в частност на иновативни форми на социалната икономика;
- Инвестиции в образованието и други социални инвестиции за намаляване на неравенствата;
- Реализация на Младежката гаранция въз основа на коренна реорганизация на държавните органи по заетостта;
- Развитие на структури, осигуряващи основни публични услуги във вид на стоки от първа необходимост и на достъп до здравеопазване на всички жители, в това число и на имигрантите.
Но, както се изтъква в разглежданата позиция, независимо от многото особености на гръцкия случай, кризата на гръцката икономика и на външния й държавен дълг е тясно свързана с общата криза на европейския Икономически и паричен съюз (ИПС) - изразяваща се в липсата на механизми за преодоляване на кризисни шокове и за възстановяване на потенциала за растеж на държавите членки така, че социално-икономическото сближаване и балансираният растеж да остават напълно реализуеми. В отсъствието на подобни механизми досега ИПС реагира на дисбалансите и на разминаващите се циклични развития чрез сурови бюджетни икономии и вътрешни девалвации - на свой ред водещи до спирала на дефлация, обхващаща цяла Европа, ръст на държавния дълг, висока безработица, дълбоки вътрешни неравенства и пукнатини във финансовите системи.
Въз основа на така очертаната позиция на европейските социалисти относно проблема с гръцкия дълг и неговото решаване могат да се направят поне три заключения, в т.ч. и пряко отнасящи се до България:
- Първо: Очевидно е, че социалистите в Европейския парламент и в средите на ПЕС имат коренно отличаваща се позиция и подход по въпроса за Гърция от тези на европейската десница в лицето на Европейската народна партия и другите десни формации. Това е извънредно важно обстоятелство както за самата гръцка страна, така и за насоките на общото по-нататъшно развитие на икономическата и парична система на Евросъюза - към запазване на сегашния наложил се модел на безогледни бюджетни лишения, или замяната му с алтернатива на растеж на реалната икономика, създаваща качествени работни места и доходи, достатъчни за достоен живот. В европейските страни и институции тепърва предстои да се навлезе в дълбочината на дискусията по така очертаните алтернативи, но няма съмнение, че социалистите в Европарламента ще има да играят особено активна роля в него. Вече откроили своя собствена позиция и лице, отхвърлящо внушенията за "голяма коалиция" и перманентно "сътрудничество" с десницата, групата на социалистите придобива позицията на решаващ фактор, от който зависи характерът на всяко по-важно негово решение;
- Второ: Наложително е в България да се проведе задълбочено и обективно обществено обсъждане на предимствата и предизвикателствата във връзка с евентуалното присъединяване към еврозоната. Сравнително ограничените дефицити по търговския баланс на страната са резултат не на висока конкурентоспособност на икономиката, а на продължаващия икономически застой и съответно на свития внос. По-осезаем ръст на инвестициите и на стопанската активност по правило би довел до съществено нарастване на пасива по текущата сметка и до засилена необходимост от нови външни заеми за покриването му. Имайки предвид опита от периода на кризата след 2008 г., е наложително в пълна степен да бъдат отчетени рисковете за страната, свързани със сегашната липса на механизми във функционирането на еврозоната, които да създават възможности за устойчиво управление на значителни дефицити по външните плащания на дадена страна членка;
- Трето: Поначало очевидно се налага и у нас сериозно да се обоснове достоверна работеща алтернатива на сегашната политика на сляпо придържане към провалилата се практика на свит бюджет в условията на полулиберализация в съчетание с несигурно законодателство и неефективна администрация, придружени с необуздан стремеж към по-нататъшна приватизация на всяко печелившо звено на икономиката. Крайно време е и българските социалисти да се явим пред съда на отговорното обществено мнение с цялостна, добре обмислена и балансирана алтернатива за развитие на материалното производство като основа за реален социален и икономически напредък - такава, каквато все по-обосновано формулират европейските социалисти. И такава, каквато изисква времето и за каквато настояват и жадуват гражданите на България!
 

Поредният протест на уморените от политиката на ограничения гърци. Социалистите в ЕП приеха разгърната позиция в полза на дълбока промяна в досегашната политика на европейските държави и институции-кредитори спрямо Гърция