Солидната литература е залог за успеха на доброто кино

Олга Маркова, доктор на кинознанието

Едва ли някой, който е присъствал на МКФ в Кан през 1988 г., би могъл да забрави триумфа на датския режисьор Биле Аугуст с разтърсващата драма "Пеле Завоевателят", завоювала единодушно "Златната палма". Никой не бе изненадан и от факта, че тя бе удостоена и с "Оскар" за най-добър чуждестранен филм същата година. 

Бях прочела с интерес романа на Мартин Андерсен Нексьо, по чиято първа част ("Детство") е изграден сценарият. И както обикновено: в случаите, когато ярко литературно произведение се пренася на екрана, изпитвах тягостни опасения. За разлика от повечето ми колеги, съм посветила живота и творчеството си на темата "Взаимодействие между киното и литературата". Без никакво колебание, след прожекцията веднага споделих и в последвалите разговори, и в статиите, които публикувах, своето мнение, че в този случай става дума за художествен образец за реализация на филм по значим литературен първоизточник. Неговият секрет е в постигнатата с точни кинематографични средства и уникални актьорски превъплъщения (на Макс фон Сюдов и Пеле Хвенегаард) универсална, вълнуваща цялото човечество история за обичта между баща и син, която, макар и да се развива в края на ХІХ век, звучи извън времето и пространството. Тя е повод за дълбок размисъл, акцентиращ върху вярата в Човека. "Най-главното за мен в този роман са неговата широта и драматична сила, красотата на персонажите му; пресъздаването на онези неспокойни години, които предхождат индустриалната революция", твърди Биле Аугуст... В моето съзнание неусетно изплува епизодът с лодката с шведски емигранти (сред които бедният вдовец Ласе и малкият му син Пеле), която достига брега на Дания. Дали този заветен бряг е спасение и за кого? Трудностите и униженията, през които ще минат баща и син, третирани като роби, не успяват да разколебаят мечтата им за по-добър живот... При първата си възможност показах тази творба на моите студенти. Мнението им съвпадна с моето и с това на критиката.

Не мога да си представя, че оттогава са изминали тридесет години! С поглед назад във времето си мисля, че след "Пеле Завоевателят" не съм виждала на екрана толкова "обширна епопея за човека в неговата първородна голота"; за самотното човешко същество, което знае, че е смъртно и търси емоционален контакт със заобикалящата го социална и природна среда. Представете си: как звучи днес темата за емигрантите, залели цяла Европа! Тя е не само актуална, но и всеобща: заплашва с необозрими последици. Каква прозорливост от страна на режисьора още преди три десетилетия! Затова пък европейските управници не си даваха реална сметка за последиците от това глобално преселение.

Ето какво споделя Биле Аугуст:

- Съдбата на емигрантите винаги ме е вълнувала, тъй като е особено драматична. Става дума за комплексна тема, която фокусира редица паралелни подтеми за психологическата природа и екзистенциалните нагласи на човека в екстремни обстоятелства. Тъкмо тогава се проявява истинската му същност. А едва ли има нещо по-важно за изкуството. На тази цел подчинявам и работата си с актьорите. 

- По-конкретно...

- За да усетя точно нагласата на изпълнителите на ролите, прекарвам с тях доста време. Едва тогава мога да изисквам от тях максимума на възможностите им за изграждане на конкретния образ. Още в самото начало на творческия процес - с писането на сценария, отглеждам всеки филм като своя рожба: стремя се да му дам най-доброто, на което съм способен. Върховен миг за мен е онова необяснимо интуитивно усещане за творческо удовлетворение, когато актьорът ражда пред камерата образа. С нищо не бих го заменил.

- Кое е най-важното за актьора?

- Той е посланик на един характер. Затова без него мисията на киното е невъзможна. Същевременно съвсем различно умение е да разказваш сюжети, така нареченото "story telling", и чрез тях да внушаваш идеи. Ето защо малцина актьори стават добри режисьори. Те трябва да овладеят друга професия. Но преди всичко е необходимо насочването към значима литература. Става дума не да се илюстрира литературен сюжет, а да се разказва филмов!

- Напълно споделям вашето убеждение, че доброто кино се основава на качествена литература. Това доказва цялото ви творчество, в което се изявявате и като режисьор - в 31 филма, и като сценарист - в 13 от тях. Бях прочела някъде, че когато "Пеле Завоевателят" тръгва по екраните, неочаквано ви се е обадил Ингмар Бергман, за да ви поздрави...

- Непредвиден от мен жест, който искрено ме зарадва. Когато обаче великият режисьор добави, че е гледал филма ми пет пъти, наистина се стъписах. В края на разговора ми предложи да напишем заедно сценария на "Най-добри намерения" (1992): биографична драма със сюжет от живота на родителите му. И така работихме върху текста почти три месеца...

- Вероятно да проникваш в същината на режисьорската професия заедно с Бергман, е допълнително удоволствие.

- Разбира се. Разширяваш художническия си кръгозор. (Следва дискретна усмивка.) Съчетават се два погледа при разказването на истории. А най-важното за режисьора е умението да разгръща сюжети за отношенията между хората, като използва изображението; да гради разказ чрез визуален наратив. По тази причина не ме интересува чистото жанрово кино. Дали ще е драма, уестърн или екшън - все ми е едно. Важното е със значима фабула да създадеш интересни характери и чрез тях да кажеш нещо важно на аудиторията. А за да бъде убедителен разказвач, да прониква в психиката на персонажите и с тях да поднася на аудиторията прозрения за човекознанието - режисьорът трябва не само да е безупречен професионалист, но и да притежава "трето око", с което да вижда повече и по-далеч, както от героите на екрана, така и от зрителите...

х х х

Що се отнася до професионалните ангажименти през настоящата година, Биле Аугуст споделя, че още през март трябва да завърши телевизионен минисериал (в четири епизода) по филмовия сюжет на "Късметлия". А след това започва работа по новия си проект за игрална творба "Императорът на мечтите. Джани Версаче". Това ще бъде биографичен разказ за знаменития италиански моден дизайнер, убит през 1997 г. в Маями бийч - вероятно поради хомосексуална ревност. В съзнанието му витае и друг проект, който е в предварителна подготовка, със заглавие "Тяхната лична война". С него ще се опита да върне зрителите в навечерието на Първата световна война и там да търси корените на вечните морални стойности.