Солидарността на "Таймс"

В зората на съсипващия ни и до днес преход към демокрация, в ерата на българския феномен масово политическо пребоядисване бе приет Закон за конфискация на имуществото на тоталитарните партии и организации. Под ударите на този закон попадна и вестник ДУМА - сградата, в която се помещаваше редакцията, печатницата, партийното издателство, а също и клубовете в столицата и страната. Не бяха пожалени дори библиотеки и музеи, свързани с партийната история... Конфискувани бяха и картините, дарени на вестника от десетки български майстори на изобразителното изкуство.

Това бяха условията, в които прохождащият ляв вестник, скъсал с консервативната традиция, извърши истинска медийна революция. ДУМА положи началото на голямата промяна в целия печат - започна бързо разкрепостяване на словото. Първопроходецът в тази промяна за изпълването на словото с реално съдържание далеч неслучайно бе именно ДУМА, вестникът, който казваше истината. Тиражът му в онези дни надхвърли милион - един исторически рекорд. Парадоксален бе и фактът, че в България тъкмо бившият партиен орган стана флагман на промяната и в същото време - най-силното оръжие на БСП в усилията й да спаси светлата идея и да стане модерна лява европейска партия. Особено важна роля в този труден процес изигра силната, безспорна и достойна личност - яркият публицист Стефан Продев. 

Вестникът в онова време изигра решаваща роля за спечелването от БСП на първите демократични избори на 10 юни 1990 г. Това бе главната причина за смъртоносните удари срещу ДУМА, чийто екип от добри професионалисти бе с най-ниски заплати в цялата колегия. 

В тези трудни условия и големи изпитания предложих на Продев да изпратим от негово име писмо до британския "Таймс", в което да бъде описана съдбата на един "конфискуван" вестник и как се гази свободата на словото в България. От опита, който имах през 80-те години в Лондон като кореспондент на "Работническо дело", бях убеден, че писмото ще бъде публикувано. Защото най-престижният и най-цитираният вестник в света, с двувековна история, винаги е защитавал свободното слово не само на "Флийт стрийт". Така и стана - писмото намери място в читателските колонки на "Таймс". Този факт предизвика нервен срив у тогавашния лидер на сините - Филип Димитров. Той се оплака на управляващите тогава в Лондон консерватори, оспорвайки истинността на публикувания в "Таймс" текст. Но не постигна търсения ефект - да бъдат уличени в лъжа политическите му опоненти и да бъдат "издърпани ушите им". 

Писмото с историята за "конфискуваната" ДУМА бе публикувано в "Таймс", не без основание наричан "Гърмовежеца", чийто урок по принципност и толерантност и тогава, и в наши дни трябва да се помни. Особено от българските медии. Защото в класацията за свободата на словото България е на 111-о място в света и на последно в ЕС. Тъкмо поради това историческите примери не трябва да се забравят.