13 Ноември 2018вторник06:52 ч.

Портрет

Соколарят, който дарява радост на хората

Асеновградският художник Геракси Гераксиев пресъздава в натюрморти поезията на живота

/ брой: 218

автор:Пенка Калинкова

visibility 457

Геракси Гераксиев рисува натюрморти, понякога и пейзажи. Рисува като старите майстори - все едно, че гледаш картина на Вермеер или на други нидерландски художници от ХVІІ век. Сюжетът, разбира се, е друг, но техниката и майсторството са близки. Изненадващо е, защото рядкост са такива художници днес, повечето бягат от точността на рисунъка, не им е интересно да изпипват цвета и фактурата по този начин. Някои ще кажат, че това е почти фотографска точност. Не-е-е. Чувства се стилизацията. Четат се метафорите. Ябълката и крушите, наровете и трънкосливката са част от природата, от поезията на живота. Понякога, когато си почива, художникът, роден и живеещ в малък град близо до Пловдив, рисува и пейзажи, но натюрмортите са неговата страст.

Изкуството е отговорна задача. Не искам да шокирам. Трябва да има послание. Посланията при мен, казва Геракси, основно са свързани с любовта и щастието. Искам хората да изпитват позитивни чувства. Какво ни носи днешният живот? Живеем в един материален свят, в който парите и вещите са издигнати в култ. Трупаме безполезни вещи, с които си мислим, че ще бъдем щастливи. И в крайна сметка разбираме, че сме нещастни. Нямаме време за любовта, за чистото, за святото... Имал съм случай с една клиентка, казва ми: "Искам с картината да ме върнеш в моето детство, а то е свързано с тези трънкосливки, които напоследък рисуваш." Като й пратих работата, жената ми се обади и плачеше. Развълнувал съм я. Това ми се е случвало няколко пъти. И аз искам да дарявам чрез своите картини на хората щастие. Възхищавам се на природата, тя е най-великият и неповторим творец. Не искам да се влияя от модите, може би съм инат. Какви ли не извращения се правеха с изкуството, това ме отвращава. Живеем в общество без никакви граници, без никакви норми. Много лесно е да предизвикаш шок, защото нямаш реално бариери. По-трудното е да бръкнеш на човека в душата, да го върнеш към чисто човешкото. Искам да радвам хората. Рисува ми се. Като дрога е.

Геракси Гераксиев си има своите почитатели. И не само в Асеновград, където е роден и живее. Навсякъде, където е имал самостоятелни изложби и участие в общи експозиции досега. В Пловдив, в чието много активно дружество на художниците членува заедно с колегата и съгражданина си Аспарух Сърбов, в София, има негови картини и в частни колекции в чужбина. Геракси не е завършил художествена академия, неговият учител е Ангел Михайлов, известен преди години художник, печелил първи награди от НХИ "Голо тяло" в 90-те, който сега живее в Лимасол, Кипър. Първо, обаче, братът на скулптора Петко Москов, учителят по рисуване Йордан Москов, забелязал дарбата му. В Асеновград семейството на скулптора Петко и изкуствоведката Светла Москови е много известно. 

Геракси Гераксиев. Името му, повторено и като фамилно, е странно, рядко. А всъщност означава соколар. И Гераксиите наистина са били соколари, царски соколари. Легендата отвежда към историята на Второто българско царство, а най-ранното документално свидетелство за рода е от 1720 г. Соколари, които, подгонени от дрязгите и конфликтите в царския двор, се установяват в Егейска Тракия. Впоследствие техните потомци - тракийски бежанци, идват след Първата световна война от Калапот, Драмско, в Асеновград. Всичко е точно - прадядо му Иван Георгиев Гераксиев (1883-1930) е тютюноработник и синдикален лидер, организатор на стачки, в навечерието на Септемврийското въстание 1923 г. е арестуван и разкарван по пловдивските полицейски участъци. Вследствие на побоищата, нанесени му от полицията, заболява тежко и след дълго боледуване през 1930 г. умира. Как узнавам този факт ли? Случайно. Подготвила съм за моя събеседник книжката ми "Истории от Тютюневия град" като спомен от срещата, показвам му снимката с величествената сграда на Тютюневия монопол в Асеновград, където е снимана сцената със стачката във филма "Тютюн", и... разговорът потича в посока към името и рода. Имало е в музея в Асеновград кът с пушката на дядо му и данни за дейността му. След смяната в посоката на развитие на страната ни експонатите са свалени, но в сайта "Станимака - духовно наследство" има сведения за него. Геракси поискал да му дадат пушката като памет за дядото и дейността му - не му я дали. Кой знае дали не смятат, че може да има нов завой на развитие страната ни - казвам го иронично, но кой знае наистина. Геракси Гераксиев е ляв човек. Някои ще кажат твърде ляв, комунист. Но по време на резкия завой в историята, на смяната на системата, той е бил 15-годишен. Не членува в никоя партия, включително и в БСП. 

Идва ми прекалено розова. Бяга се от същността на социализма, подменя се, казва той. Живеем в най-бедната европейска страна - с най-лошо здравеопазване и образование, и БСП не могат да спечелят изборите. И това е за да не обидим някого. Защото, ако се каже за безплатно здравеопазване, това ще бъде възприето едва ли не като някаква ерес. Лъжа е, че в здравната каса няма пари, но всичко се краде. Здравната каса разполага с милиарди, как няма да стигнат за здравеопазването? Но всичко е бизнес, всичко е капитализъм. В капитализма се губи човешкото лице. Този евросоциализъм е все по-неолиберален. Парадоксално е, но в старите демокрации има в някои държави много повече социални придобивки и програми за трудещите се хора, отколкото в страни като България. Нямам нужда от мрънкаща партия, казва Геракси Гераксиев. Не може парите да са повече, да са по-важни от човешкия живот.

Иначе харесва като човек д-р Емил Караиванов, но към кмета-социалист има изисквания - да не се оставя лоши хора да злоупотребяват с добрината и с доброто му име. Асеновград е спокойно място, но в градчето има увлечение по дребнотемието, интриги, няма активен художествен живот, макар че в него са родени и работили художници като акварелиста Георги Ковачев, Иван Кирков, Коста Форев... За художника на първо място са семейството с 12-годишния син и двегодишната дъщеричка, с любимата жена, работи за обикновеното човешко щастие с истинските неща - природата, планината, верните приятели, рисува картини, които предизвикват спокойствие и удовлетворение - у него и почитателите му. 

Галерия

Поредна вечер на протести

автор:Дума

visibility 0

Антикорупционната комисия привиква Лозан Панов

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 220

Калин Калпакчиев оглави Съюза на съдиите

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 220

Делото срещу Боршош тръгва след два месеца

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 220

КАТ вдига двойно глобите

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 220

Горанов: Данъкът за колите ще скочи въпреки протестите

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 220

Очакват лоша реколта от зърно догодина

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 220

Отварят процедури за еврофинансиране с 1,1 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 220

Ердоган: Ще продължим да работим за членство в ЕС

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 220

Демократите засилват натиска върху Тръмп

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 220

Кратки новини

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 220

Македония коригира по преспански конституцията

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 220

Има едни специалисти антикомунисти...

visibility 141

/ брой: 220

Новият краен неолиберализъм

автор:Мирослав Попов

visibility 80

/ брой: 220

САЩ: Реквием за една левица

автор:

visibility 94

/ брой: 220

Датата

автор:

visibility 25

/ брой: 220