Софийско читалище на 150 години
/ брой: 156
Тодор КЕРИН
Според сведения на американски мисионери, посетили София през 1862 г., тя е имала 30 хиляди жители, от които една трета са били българи. "Самият град бил с доста бедняшки вид, но българската му част бързо се замогвала." (Филип Шашко, "Американски пътеписи за България през 19 век", "Планета-3", 2001 г.). Българите имали своя община, 7 църкви и 2 класни училища. През 1867 г. е основано първото и единствено до Освобождението софийско читалище "Цвят", което било "една от водещите културни и просветни институции в града". За него се съобщава в няколко предосвобожденски издания. В. "Македония" (бр. 52 от 8 ноември 1867 г.) публикува дописка, в която е описано: "Наскоро, най-вероятно през септември или октомври тази година, е открито читалище "Цвят", чиито членове се събират в една стая на Софийската митрополия. В сравнение с читалищата в някои други градове то не е много активно, но колкото за пръв път е добро, защото всека една работа отначало е мъчна и мъчно се нарежда. Имало е около 40 члена и първото предприятие било да се представи "Многострадална Геновева", но не успяло поради раздори. После се наредило във всяка неделя или в празник след прочитане на вестника или друга поучителна книжка да се държи сказка." Учителят Веселин Груев заедно с първоучредителите Димитър Македонски и Константин Михайлов (Коста Папата) през 1871 г. възстановили и дейността на читалището.
По това време Левски е основал Тайния революционен комитет в София и комитетите в околни села от Софийския революционен пръстен. Негови съратници са били видните софийски възрожденци Хаджи Боне Петров, Михаил Буботинов, Генадий Скитник, Йорданка Филаретова, Димитър Трайкович. Навсякъде Апостола е препоръчвал читалищата да се използват като прикритие на революционната дейност. По негови указания секретарят на тайния комитет Христо Ковачев станал писар на читалището и ядрото на софийската революционна организация се включвало активно в явната читалищна дейност.
Това продължило и след обесването на Левски, а трагичната му смърт била последвана от трагедията на четиримата книжари Никола Крушкин-Чолака, Георги Абаджията, Киро Геошев и Никола Вардев. След разкриване на конспиративни писма те публично са обесени на 15 ноември 1877 г. насред София, пред легалната книжарница на Чолака. След Освобождението в тяхна памет е планирано да се осъществи грандиозен мемориален комплекс, от който е реализиран само Лъвов мост, построен през 1889-1891 г. Четирите лъва над Владайската река, наричана тогава Канна (кървава) река, символизират четиримата самоотвержени революционери и книжовници - читалищни дейци, чиято героична смърт признателните софиянци няма да забравят.
След Освобождението, през октомври 1897 г., стипендианти на големия родолюбец Иван Николаевич Денкоглу (1781-1861), за когото Раковски само с три думи дава най-точната оценка - "Благодетел роду нашему", възраждат читалище "Цвят" под името Благотворително-образователно дружество "Иван Н. Денкоглу". С много усилия, заеми и дарения е изграден читалищен дом с киносалон. Към него са формирани мандолинен и тамбурашки оркестри, които дълги години участват в музикални вечеринки, седенки и екскурзии.
Трагичен ден за читалището е 30 март 1944 г. - сградата е разрушена от бомбардировките над София и целият архив с библиотеката са унищожени. Едва през 1958 г. читалищната дейност е възобновена и на 18 декември 1967 г. е отбелязана най-тържествено 100-годишнината от създаването му. То е носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий", а също и на Почетния знак на Столичната община. Бележити българи са оставили светла диря в историята на читалището - в нея блестят имената на Иван Вазов, Константин Величков, Кирил Христов, Мара Белчева, Цветан Радославов...
Славното минало завършва с многоточие, настоящето продължава с много въпросителни, дано бъдещето донесе повече удивителни.
Паметник на Иван Денкоглу в родното му с. Балша, Софийско