Акценти
Софийските небостъргачи - заговор срещу гражданите
Твърде често процедурите за разрешаване на строежите се извършват тайно и задкулисно
/ брой: 242
Димитър Ст. Димитров
Живея в центъра на София на улица "Позитано". Преди години пред нас имаше градинка, по-късно се появи паркинг, а после някой извади една голяма торба с пари (за да има за всички по веригата) и започна да строи небостъргач. Така се развива столицата през последните години и така ще продължи, след като преизбрахме градския кмет.
Проектът на небостъргача е пълно инженерно недоразумение. Той се строи в гъсто населен квартал и ще причини пренаселеност и дискомфорт за всички. Поради липса на оперативно пространство началникът на строежа се провъзгласи за комендант на махалата и окупира околните улици, за да прехвърля материали към обекта. Тези улици вече не принадлежат на гражданите, тъй като общината ги продаде на небостъргача, а ние сме в синя зона и сме платили за винетки. Личните ни автомобили са арестувани и не могат нито да излязат от улицата, нито да се приберат. Така станахме безправна рая.
Според Кант един закон е добър, когато се одобрява от гражданите. В случая това означава, че ако някой иска да строи небостъргач, трябва да пита околните жители дали са съгласни. Ако не са - строеж няма. За съжаление нашите управници смятат, че това е излишна глезотия, на която не трябва да се обръща внимание. Затова процедурата за разрешаване на строежа се извършва тайно и задкулисно, без участието и зад гърба на гражданите. Ето го заговора, който е идеална среда за корупция. Накрая в дебата натежава торбата с пари и комисията обявява, че строежът е законен и може да започне. За демокрация и дума не може да става. По същия начин утре могат да ни пробутат и завод за барут.
Този геноцид дължим на една тайфа думбази, воглаве с кметовете на града и общината, архитекти, проектанти, общински съветници, министри и цялата политическа халтура. Те разрешиха и узакониха това строително престъпление.
Някаква мистерия има около строежа на небостъргача. Той е с огромни размери в центъра на града, но никой не го вижда. Управници, профсъюзи, омбудсман се направиха на ни чул, ни видял. И журналистите се престориха на глухонеми, за да не ги пратят при Любомира Бенатова и Генка Шикерова. Както казват шопите, "Жми градо".
Ето какво става, когато насред София се строи небостъргач - Чернобил и турско робство взети заедно. Защото ни отровиха живота и зорлем ни направиха гяури.
А най-лошото е, че сме още в началото на строежа. Тепърва ни чакат 47 етажа ходене по мъките. Освен ако има Бог и правосъдие.
А какво ни чака, ако небостъргачът бъде построен? Пред нас ще се озъби огромна стена, която ще закрие Витоша, слънцето и цялата околност. Ще ни сложат превръзка или перде на очите. За махалата това ще бъде стената на плача и псувните. А за квартала - поредната Годзила от местния Джурасик парк.
Това е - жалко за хората, язък за хубавия град.