Софийската опера продължава предизвикателството Вагнер

Ваня Бекярова

След премиерите от началото на сезона на мюзикъла за деца от Александър Владигеров "Бременските музиканти" (17.Х.) и пищната библейска легенда на Шарл Камий Сен-Санс "Самсон и Далила" (11.ХІІ.) на 26 февруари на сцената на Националната опера и балет излиза Вагнеровият възпев на трагичната любов "Тристан и Изолда". Предизвикателствата на режисьора и оперен директор акад. Пламен Карталов от 2009 г. насам с "Рейнско злато" и останалите опери от тетралогията "Пръстенът на нибелунга" изведоха триумфално театъра сред най-добрите в Югоизточна Европа. За четирите опери - "Рейнско злато", "Валкюра", "Зигфрид" и "Залезът на боговете" през юли м.г. специално пристигнаха вагнерианци от десетки страни от Европа, Новия свят, Африка, Азия. Успехът е още по-грандиозен, защото диригенти, режисьор, художник, оркестър, солисти, хор са единствено български артисти-професионалисти. Благодарение на тях публиката ни преоткри гениалната музика на Вагнер, влюби се в нея и вече с интерес очаква новото заглавие "Тристан и Изолда".
Когато на 11.VІ.1865 г. в Мюнхен под диригентството на Ханс фон Бюлов е световната премиера на тази опера, мълвата започва да шепти, че Тристан е самият композитор, а Изолда - Матилда Везендонк, съпруга на приятеля му Ото Везендонк, приел семейство Рихард и Мина Вагнер във вилата си "Убежището на зеления хълм". Така ли е или не, по-важното е, че прекъсвайки за две години работата върху грандиозната тетралогия, обновителят на световния оперен театър успява по изумителен начин в музикалните образи да възвеличи "любовта с нейната гама на очакване, надежда, болка, отчаяние..., просветление". И творбата се реди сред най-ярките образци на музикално-сценичното изкуство. С дълбоко националното си творчество Вагнер е и създател на музикалната драма. При това е и даровит поет - сам пише либретата за всичките си опери. Смело може да се каже, че е и най-големият писател в историята на операта. От малък проявявал разностранни художествени интереси. Упорито вземал уроци по пиано и мечтаел да е поет. Когато чува изумителната Девета симфония на Бетовен, убедено решава да служи на музиката. Първата му композиция е от 15-годишнината му. Първата опера - "Феите", завършва през 1834 г. Третата опера - "Риенци", посветена на римския трибун Кола ди Риенци, с блестящата си оркестрация е уверена заявка за естетическите позиции на автора, защитава оригиналната му творческа индивидуалност.
Когато прекъсва в Швейцария работата по "Пръстена", геният отбелязва в писмо до Ференц Лист: "Отведох моя Зигфрид в дъното на самотна гора... Със сълзи на очи се сбогувахме... Ще се завърна ли някога при него." Завръща се, и как само. Но преди това, вдъхновен от любовта към Матилда Везендонк, дарява на поколенията меломани пореден шедьовър. Впрочем твърдял, че взаимната им любов е блян. "Тристан и Изолда" е именно "паметник на неговия блян". Използвал старинни легенди, предимно келтски, но основно разработва сюжета върху любовта на Тристан и Изолда в поемата на поета от ХІІ век Готфрид от Страсбург. Либретото завършва за три седмици, последната страница на партитурата е от есента на 1859 г.
Видният оперен режисьор акад. Карталов в поредния си точен, смел Вагнеров прочит се е доверил на диригентите Константин Тринкс и Велизар Генчев. Важна роля при оригиналната постановка безспорно отделя на художниците на декорите и костюмите - и тук изненадите на Миодраг Табачки и Лео Кулаш (познати ни и от други техни гостувания) не са малко. Отново в поредна премиера впечатляват осветлението на Андрей Хайдиник и мултимедийните ефекти на Георги Христов. Маестро Карталов не спира да се гордее, че Националната опера има прекрасни певци-артисти, великолепни изпълнители на руска и френска класика, Росиниеви, Вердиеви, Пучиниеви творби. Доказаха се и на най-голямото изпитание - Вагнеровата музика, с по 2-3 състава за всяка роля. За наша гордост малко театри по света могат да си позволят подобно тържество на красиви гласове и великолепна игра. Доказва го и сегашният режисьорски избор.
Единственият чуждестранен певец е Петер Свенсон. Той ще е Тристан, редувайки се с нашия тенор Мартин Илиев. Познат ни е вече като Зигфрид от едноименната опера, както и от "Залезът на боговете". Заслужи с трудната партия пресата да го нарече "достоен за всеки голям оперен театър". Сред най-трудните сопранови задачи в световната оперна литература е тази на Изолда. Решават я със завиден респект Мариана Цветкова, Цветана Бандаловска и Радостина Николаева. Към големия си класически репертоар Мариана прибави Фрика от "Рейнско злато" и Брунхилда от останалите три опери на "Пръстенът". За нея в сп. "Das Opernglas" четем: "Нейният сигурно и гъвкаво воден сопран блестящо се вмества в пробуждащото се звездно небе." От редовете пък, посветени на Бандаловска, избрах от горното списание, издавано в Германия: "Със свежест на момиче и невероятна топлота... рисува една смела и активна Зиглинде." Репетициите подсказват, че и за Радостина Николаева ще се изричат подобни похвали. Важна за неволно заплетената интрига, довела до любовния триъгълник Тристан-Изолда-крал Марке, е вярната приятелка Брангене. Равностойни на главните действащи лица са Баясгалан Дашням и Цвета Сарамбелиева. Звезди на премиерата може да се каже и за Ангел Христов и Петър Бучков (крал Марке), Веселин Михайлов и Даниел Острецов (Мелот), Бисер Георгиев и Атанас Младенов (Курвенал). Що се отнася до Бисер, италианското списание "L'opera" с възхитата си от интерпретацията на нибелунга Алберих доста е закъсняло с пророкуването "ще чуем да се говори за него". Защото от години Б. Георгиев е сред любимците на публиката у нас и в чужбина с "дълбокия и плътен глас". В костюмите на Моряк и Овчар, т.е. с две по-малки роли, са Красимир Динев и Пламен Паразиков, доказали се вече Вагнерови артисти. Николай Петров (бог Вотан от тетралогията) и Антон Радев са Кормчията на кораба, дето Тристан и Изолда по погрешка изпиват любовното питие, възпламенило безумната им страст.
Както през последните сезони се случва и за премиерни, и за редови представления, билетите за първата вечер (26.ІІ. от 18 ч.) много по-рано са изкупени. Следващите спектакли от 16 ч. са на 1 и 8 март, а от 18 ч. - на 5 и 11 март.

Диригентът Константин Тринкс