Софийската баница

ЕДИНОДУШНО било взето решението на Районния съвет на БСП - Красна поляна навръх Трифон Зарезан да се подкрепят общинските съветници на партията в Столичния съвет, които лепнаха поредното мазно петно върху лицето на партията, подкрепяйки кандидата на ПП-ДБ-СС да оглави СОС, ни информират партийните началници във Фейсбук.
Случайно сме членове на същата организация и започнахме да се питаме като как така не сме били поканени да изкажем своето мнение, което принципно се различава от прокламацията в защита на градския председател Иван Таков и сие.
Самият Таков присъства на събранието, видно от публикуваната във ФБ фотосесия, и това е показателно дни преди да бъде свикан пленум на Националния съвет на БСП, където поведението на общинските съветници ще бъде широко обсъждано и масово критикувано. Защото с поведението си на инфарктното заседание в общината за избор на председател на СОС те не се съобразиха с решението на НС на БСП да издигнат алтернативната кандидатура на Диана Тонова и да не подкрепят кандидати на други партии.
За това ги призова преди избора и ръководството на партията и лично председателят Корнелия Нинова, но кога мнозинството в Градската организация с председател Иван Таков се е съобразявало с ИБ или НС на БСП?!
В изразената позиция на район Красна поляна не съм съгласна и с хипотезата, че без гласовете на общинските съветници на партията нямаше да бъде избран председател и е щяло за пореден път да бъде бламирана работата в СОС. Математиката обаче показва съвсем друго, а именно: със или без гласовете на нашите общински съветници кандидатът на ПП-ДБ-СС минаваше. Бяха необходими 31 гласа. ПП-ДБ-СС и ГЕРБ имаха 40. Защо нашите се включиха?! Така че, „не нам такими пунктами“, както се шегувахме в 29-та столична гимназия навремето със съучениците.
Залогът за това поведение лъсна няколко часа по-късно, когато стана ясно, че Иван Таков става шеф на транспортната комисия, Ваня Григорова – на здравната и т.н. – 4-5 комисии бяха дадени в ръцете им. И тук отговорът на въпроса „защо“ им бяха дадени за лично разпореждане най-богатите бюджети в СОС, е ключов за разбирането как така градското ръководство на БСП-София прави каквото си иска и гази през Устава на партията като през турски гробища, като нагло обвинява за това Корнелия Нинова и Изпълнителното бюро.
Истината е, че по районните организации в София тече невероятно гнусен процес по пазаруване на съвести. Де с мръсни предложения, де със заплахи – централата гъмжи от хора, които се оплакват от подобно внимание.
Повечето от хората сигурно не са и напазарувани, достатъчно е партийните им началници да са напазарувани с постове и щедри заплати в бордове на общински дружества и в някои други фирмички, под контрола на спорни партийни фигури. Някои даже напъдени от  партията като политически брокери, които използваха марката на БСП, за да инкасират политическото й влияние, заигравайки се със себеподобни от другите партии и разпределяйки порции от „софийската баница“ за „наши и ваши“. За да се гласува „правилно“ на Националния съвет, който всички незаиграни в пазарлъци партийни членове, искрено се надяваме общинските съветници да си понесат отговорността за политическото сводничество, в което набутаха името на БСП.
И при такъв явен политически пазар да ми говорят за принципност и единодушни позиции хора, които за заплати и постове продадоха душите си на „когото трябва“, да се вихрят из социалните мрежи с „единствено правилното си мнение“, е меко казано нелепо. Знаем, че просто се отблагодаряват за заплатката си. И най-добре да спрат да цапат с платени и зле скалъпени компромати из интернет името на несъгласните. Несъгласните с корупционните практики в градската организация, да сме наясно.  
Въпросът е докога БСП може да носи и да плаща тежка имиджова и политическа цена от подобна корупция. Та тия същите хора, които са се уредили по разни комисийки, непрекъснато обръщат кокалите на активно-борческото си родословие и се бухат по тесните си гърди, че са членове на партията от не знам колко си десетилетия. Че били тъй леви в убежденията си, а като бръкнеш в ДАКСИ или друг информационен масив с каква плеяда от фирми и бизнес отношения са обвързани, веднага разбираш защо словосъчетанието „червени феодали“ не може да умре вече 33 години. И защо партията свива не само членската си маса, но и тази на симпатизантите.
Защото партийните членове може и да са предубедени и емоционално обременени заради личните си отношения, но отстрани ясно, прекалено ясно се личи кой кой е в партията и за какво точно се бори. Ама не трябвало да се изнася информация за партийните боричкания публично, ама каквото става в кухнята е семейна работа. Ако беше така, защо тъкмо тия групи по интереси плащат на медиите за черен пиар срещу „другарите си“, срещу ръководството на партията.
Ако не е така защо не чуваме почти нищо какво се случва в кухните на ГЕРБ, ДПС, на другите системни партии? Ами защото нашите другари се валят като панаирджийски мечки ката ден из студия и вестници да разправят дивотии за ръководството, а често и откровени лъжи, пък като те се окакат, като в случая с гласуването за председател на СОС, – дай сега да си мълчим, те били наши другари и прочее нелепици. Пък ще те направим делегат на конгреса и слюнчат в захлас други интересни предложения, от които на мига ти става ясно що за хора са се намърдали на съответните постове в партията.
Така че - никакви „другари“ не са ни тия политически брокери. Това са най-често шушумиги с дълго комунистическо потекло, които днес са феодализирали организациите и всекидневно нанасят непоправими политически щети на партията с лакомията си за пари, постове и влияние.
Ама, не било добре такива видни личности да бъдат санкционирани, нямало как да бъдат махнати от постовете си. Истината е, че има как и Уставът на БСП е категоричен в това отношение. Въпросът е, че битката срещу овъртяните отгоре до долу в бизнесвръзки с конкурентните на БСП партии, която Корнелия Нинова и нейният екип започнаха отпреди 8 години, трябва да бъде доведена докрай.
ДОКРАЙ!  
Инак и днешната битка с тези пепелянки, и войната за бъдещето на партията, отиват по дяволите.