София заслужава по-добър устройствен план

Йонко БОНОВ

- Архитект Борисов, Националният център за териториално развитие е наследник на известния Комплексен научноизследователски и проектантски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура (КНИПИТУГА), създаден през 1960 г. Сега сте консултантска и проектантска фирма към МРРБ. Как работи инситутът в условията на пазарна икономика?
- В института се труди сравнително голям колектив от различни специалисти - около 50 души инженери, геодезисти, архитекти, ландшафтни архитекти, демографи, еколози, техници и др. През последните няколко години колективът ни беше подмладен предимно с перспективни инженери и архитекти урбанисти. Високият професионализъм е определящ за качеството на научноизследователската, консултантската и проектантската ни дейност.
- Кои са най-важните проекти, по които работи сега националният център?
- Един от най-актуалните наши проекти е общият устройствен план на Стара Загора, който вече е разработен от нас и е представен за обществено обсъждане. Предстои да бъде приет догодина. Като негов пряк ръководител мога да кажа, че работата беше истинско професионално предизвикателство. Подготвителният период за този проект ни отне половин година - разработване и анализиране на устройствени проучвания. Фактическата работа продължи още половин година. Сега се съгласува с всички централни ведомства. В разработването както на този, така и на другите проекти, с които е ангажиран Националният център за териториално развитие, вземат участие д-р арх. Петко Еврев, инж. Елмира Бабачева, инж. Надежда Ярловска, инж. Светла Василева, екологът Емил Никитов, арх. Стойчо Мотев, урбанистите Орхан Реджеп, Милен Колев, Галина Алексова и др.
В напреднала фаза е и работата ни по проект за общ устройствен план на Самоков. Вече е приет като предварителен проект, предстои екологична оценка, съгласуването му с централни ведомства, както и представянето му за обществено обсъждане. Всъщност проектът за Самоков е не само отговорен, но и доста интересен поради възможностите да се  оптимизира връзката му с курортните центрове в Рила. Например предлагаме ситуиране в града на първа лифтова станция, която да прави непосредствена връзка с планината.
Започнахме разработването на общ устройствен план на Долна баня.
- Навярно устройственият план на такава община с по-малко население и със специфични териториално-архитектурни особености и природни дадености изисква по-различен подход.
- Така е, планът е за цялата община, която не е голяма по територия и население, а Долна баня, като курортно селище, има свои характерни особености - изграждащо се голф селище, работещо летище, древноримски път и други културно-исторически особености. Затова и от проектантска гледна точка общината е интересна.
- Вероятно сте ангажирани и с подготвянето на подробни устройствени планове.
- Да, правим подробен устройствен план на 5-и микрорайон на "Люлин" в София, на част от територията на ТЕЦ "Марица изток" с ръководител арх. Ира Кънева, на части от Кърджали и Добрич под ръководството на арх. Иван Димчев, на Смолян, Велинград, Пазарджик и др. Освен това изпълняваме специфични консултантски задачи, свързани със Закона за регионалното развитие и административното териториално устройство на България.
- Как се отразява икономическата криза на качеството на устройственото планиране?
- Влиянието върху устройственото планиране в случая е по линията на финансовото обезкървяване. Недостигът на финансови ресурси, разбира се, води до рискови компромиси и е сериозно препятствие пред изработването на тези устройствени планове. Това утежнява работата на администрацията и води до нежелани компромиси - не се възлага изработването на териториални планове и често пъти се работи на парче.
- Как оценявате общия устройствен план на столицата ни?
- София заслужава по-добър общ устройствен план, с влагане на по-добра философия за подобряването на градската среда. За съжаление не са заложени в неговата транспортно-комуникационна система скоростни градски магистрали, които да обвързват възловите макроструктурни единици, за да се предотвратят жестоките задръствания. Освен това се нуждае от преоценка упоритата тенденция за разрастване на София върху земеделски земи в най-плодородните части на Софийското поле. За регулирането на тези процеси столицата ни се нуждае от по-голяма обществена подкрепа и от по-широко професионално участие на специалисти.
- Напоследък икономическата криза сякаш охлади желанията на някои да налагат необходимостта от строежи на небостъргачи в София.
- За да се появят свръхвисоки сгради, трябва социално-икономическите обстоятелства да налагат вземането на такова решение. София сега няма нужда от него. В столици като Белград, Атина и Букурещ например не се поставя подобен въпрос. Градоустройствените обстоятелства не налагат и пред София такъв проблем. До преди две-три години, при разрасналия се пазар на недвижимите имоти, беше обяснимо желанието на някои инвеститори и проектанти да обосноват изграждането на небостъргачи. Днес не един и два мола, както и множество бизнес центрове, са с доста незаети помещения. След като предлагането многократно надвишава търсенето, темата за изграждане на небостъргачи губи актуалност. Освен че няма причини за строеж на високи сгради, нека да не забравяме, че София е и сеизмичен район. Впрочем дори в Москва поради икономическата криза отпаднаха редица проекти за небостъргачи в прочутото Ново сити. Подобен отлив има в Америка, Япония, арабския свят...