София няма нужда от небостъргачи

Проф. арх. Тодор Булев

София се намира в един специфичен и много важен етап от своето развитие. Тя нарасна много. И това, при сегашната планова схема и състояние на градската инфраструктура, поражда много проблеми. Искам само да отбележа, че освен с естетиката на средата, се занимавам и с живота в града, и то много подробно. Обикновено това е тема на градската социология, но професионалистите много отблизо следят тази тематика. А организацията на пространствата, "обзавеждането" на града идват вече като компоненти на живота в града.
Степенувам проблемите на София в няколко части: едни от тях са в сферата на общото териториално развитие на града, защото той не може да остане в тези граници, други - каква ще бъде вътрешната му структура, как ще минат градските магистрали и как те не трябва да смущават живота на хората, и още - как да върнем ролята на пешеходците - основно, и на велосипедистите. Нека признаем - София много се автомобилизира, но на този етап не се е адаптирала към това движение, в ущърб на хората.
Обърнете внимание на градския център - той е много озеленен и много уютен, дори - интимен. И това прави впечатление на гостите, които идват в София, ние сме свикнали и почти не го забелязваме. Но истината е, че когато го погледнем от въздуха, отвисоко, виждаме едно голямо зелено богатство, особено - в дворовете на сградите. А какво е неговото бъдеще? Ще бъда откровен - то предстои буквално да бъде ликвидирано с новите кооперации, в които собствениците ще бетонират дворовете, за да си направят паркинги. Ето задача - трябва да помислим как да възпрепятстваме това унищожение.
Друга особено дразнеща картина в градския пейзаж са не просто високите сгради, а много високите сгради. Макар че и не толкова високите, когато са на неподходящи места, също могат да бъдат нелицеприятни. Питат ме: кому бяха нужни и кой разреши строителството на тези три "небостъргача" срещу административната сграда ПРОНО (Малкото НДК)? Едва ли, обаче, на този, който ги е разрешил, са му били нужни. Зад това стоят, разбира се, икономически интереси. Зад интензивното, високо строителство прозират много пари. Няма защо да се притесняваме да кажем, че олигархичната върхушка се стреми точно към такъв тип строителство. Кои са тези хора аз не знам - човекът, който строи, може и да не е този, който дава парите. Но е факт, че като се използват известни "дупки" в закона, занижен контрол и охотното съдействие на някои мои колеги, в създадена предварително корупционна среда, такива примери на принизен вкус получават "зелена улица".
Засега в стария широк център на София имаме на две места такива нетипични кули - новите сгради зад ПРОНО-то, които за щастие не затварят зрителния коридор към Витоша, и на площад ДМакедонияФ - там се построи един мастодонт, който с нищо не е оправдан и се предвижда още строителство на това място. Т.е. получава се един цял "грозд" от много високи сгради, които затрудняват комуникацията, инженерните мрежи и т.н. Много високите сгради се раждат от икономически съображения, а доколко София има нужда от тях, е трудно да се каже. Според мен - не, няма нужда.
Навремето спорихме за това и не толкова нашите архитекти, колкото чуждите, които познават и харесват центъра ни в стария му вид, ни казаха - нямате нужда от високо строителство. И, все пак, да приемем, че то се явява като икономическа необходимост в даден момент. Какво трябва да помним? Една много висока сграда има силно влияние върху града, върху земната маса, върху подпочвените води, върху транспорта, комуникациите, върху въздушните течения и върху зрителното възприятие. Високата сграда, която се проектира до мола "Парадайс", макар да не закрива гледката към Витоша, ще се вижда от доста места в Южния парк. И, естествено, това зелено богатство вече няма да има естествен характер, ще се промени, за съжаление. По същия начин показах чрез едно проучване как новите сгради на пл. "Македония" променят облика на околните квартали, в които сградите са основно 3-4 етажни. А ако нанесем на картата това, което имаме като предложения за строителство на високи сгради, без да са одобрени още, ще видим, че целият център ще бъде покрит със зрително въздействащи високи сгради, макар те да са само на 15-20 етажа. Ако това се случи, отвсякъде, където застанем, все нещо ще стърчи в една или друга посока. Това показва кумулативния, натрупващия ефект на високите сгради - а сега ги гледаме една по една и не са толкова натрапващи се.
Има едно искане - разрешава се, следва друго - пак, и в един момент се оглеждаме и не можем да повярваме, че това е нашата София. Трябва да има общ поглед върху тези амбиции за високо строителство в столицата, да се направи проучване за техния общ ефект върху града, а дотогава - да не се допуска. Но последната ми изложба дойде и главният архитект на София арх. Здравко Здравков. Той е разбран човек, но го упреквам за неговата недостатъчна решителност. И преди, и сега, и при други разговори, които съм имал с него, мога да приема, че сме, ако не на едни и същи, то на сходни позиции по този въпрос. Главният архитект на София има добри намерения, но оттам нататък - човек на този пост достатъчно категорично трябва да заяви своята позиция. И ако се чувства сам в тази ситуация срещу административната машина или срещу лобистките интереси, да потърси мнението и подкрепата на професионалната общност и на широката общественост, които, гарантирам, ще получи. Засега те са доста пестеливо пропускани към реално участие в управлението на София.
                      БГНЕС
(С малки съкращения) 


Близнаците "Скай резидънс" ще са на мястото на "Техномаркет" на бул. "Цариградско шосе". При входа/изхода на столицата в посока Пловдив ще се оформи ансамбъл от 7 високи сгради, 4 от тях - над 120 м. Досега завършени и пуснати в експлоатация са две офис кули срещу "Интер експо център" - най-високата сграда в България "Капитал форт" (126 м) и "Бенчмарк бизнес център" (70 м). След спиране продължава строителството на "Елипс тауър" (50 м), чиято архитектура е вдъхновена от Наклонената кула в Пиза.


През април т.г. Столичният общински съвет одобри първата фаза на издигането на нов небостъргач - при мол "Парадайз център" на бул. "Черни връх".
Според планове от миналата година, небостъргачът ще има 55 етажа и ще е висок 210 м.