Собствеността на медиите трябва да е в реален публичен регистър

Проблемите със собствеността на медиите в България бяха основна тема на срещата между представители на Съвета за електронни медии и гости от немски медийни регулатори. СЕМ бе представен от Мария Стоянова, Иво Атанасов и Анна Хаджиева. Срещу тях за диалог седнаха Томас Лангхайнрих, президент на медийния съвет в Баден-Вюртемберг, Томас Фукс, който оглавява медийния съвет в Хамбург/Шлезвиг-Холщайн и експертът проф. Бернд Холцнагел.
Трябва да има публичен регистър на собствеността на медиите, категорични бяха участниците в дискусията. Прехвърлянето на собственост също трябва да бъде публично. Според немските гости това ще гарантира плурализма в сферата. Специална комисия към медийните регулатори разследва кой е истинският собственик на всяка медия в Германия, обясни Томас Лангхайнрих. Мария Стоянова обясни, че концентрацията на медийния пазар в България е от правомощията на Комисията за защита на конкуренцията. "Ние разполагаме с публичен регистър. Административно документите на всички са изрядни. СЕМ не е разследващ орган и не може да проверяваме слуховете, че собственикът на дадена медия всъщност не е посоченият, или пък, че един човек притежава голяма част от медиите", обясни тя. Стоянова подчерта, че в България действат много на брой радиа и телевизии, което дава възможност за плуралистично отразяване на случващото се. В Германия има квота - не повече от 25% от зрителския пазар може да е в ръцете на една медия. Големите телевизии получават "бонус точки", когато преостъпват част от програмата си на други оператори, или ако прекратяват излъчване за даден интервал от време, преотстъпвайки честотите си на регионални медии.
"Това е изцяло български феномен", възкликна Томас Фукс, след като бе попитан дали Германия е забранила на актьори и известни лица, които са кандидат-депутати, да се явяват в телевизионни продукции по време на предизборната кампания. "Явно им плащат по-добре като актьори, отколкото като политици, и нямаме такива казуси", пошегуваха се германците. Те призоваха България да забрави американския модел за платена политическа реклама. В Германия всяка партия получава безплатно телевизионно време според резултатите си на последните избори - за 4 седмици кампания на последните избори ХДС са разполагали с 2 ч. телевизионно време. "Може би трябва да решите например големите партии да получават по 10 клипа, средните по 5, а малките - по два. Всичко е въпрос на регулация и норми", посъветва проф. Холцнагел.