Снимка с Manneken Pis

Едно читаво нещо имаше на тези избори и то мълниеносно беше окепазено и злоупотребено.
Преференциалният вот дава чудесна възможност на хората да гласуват за човек, когото харесват, а не за някакви посредственяци, дежурни любимци и угодници, досадници и нагаждачи, за разни натрапници, парашутисти, десантчици, политически бродници и хамелеони. Дава възможност на хората да променят волята, да объркат сметките, да провалят договорките на партийните върхушки, лобита, кланове и задкулисия. Обезсмисля принципите на антиподбора, който превръща политиката в сборище от овластени, скудоумни негодници. Изважда "партийните маси" от тяхното безмълвие, безличие и привидно равнодушие. Озвучава глухия ропот и тътен на стаени несъгласия (стаени поради вечното нагаждане и разстилане по диплите на конюнктурата) не само за това кой и как реди някакви листи, но и за това кой и как взима решенията, определя политиката, назначава тук и там, облагодетелства тоя и оня, раздава или отнема някакви благини. (Този тътен бучи вътре във всяка една партия.) Лишава от спокоен сън всички, които си купуват избираемото място в партийната листа - днес в една, утре в друга. 
Изобщо - преференциалното гласуване е страховита заплаха за партийните бонзи и мандарини, за онези невидими персони, които дърпат конеца на една партия и които експлоатират безмилостно идеалите, въжделенията и почтеността на изтерзания до смърт избирател.
Обаче!
В същото време преференциалният вот е поредната мажоритарна имитация (като оня пискюл през 2009 г., натрапен от Първанов) и затваря свободната воля до 1 (едно) предпочитание. Той е коварно оръжие за организиране на вътрешни студени войни и братоубийствени битки, за партийни (коалиционни) преврати, за изкривяване и подмяна на вота, за разчистване на сметки и територии, за мръсни игри и подлости, за елиминиране и унижение, за допълнителен контрол на контролирания вот, за покупко-продажба на гласове и съвести. Това вече не е оръжие на демокрацията, още по-малко - на честта, а на интригата, на амбицията, инструмент за манипулация и зловредство в ръцете на същите лобита, кланове и задкулисия, които уж трябваше да обезоръжи и обезсили, и които превърнаха преференциалния вот в неговия антипод.
Първата жертва на тази светкавична злоупотреба е Меглена Кунева. Политическият дебют на РБ беше увенчан с преврат по височайша Командирска заповед.
Превратът разклати и бездруго паянтовата конструкция на Реформаторската Барака, която я оцелее до следващите парламентарни избори, я не.
Един технически гаф (ако е гаф) произведе "феномена" 15/15, изстреля го в самолета за Брюксел, превърна го в герой, любимец, звезда и сензация. Някои привидяха пръста на съдбата, други на бърза ръка назначиха 15/15 за "символ на промяната", "водач на бунта" и лидер на БСП и на ПЕС (по съвместителство). Така се изкарва шестица от тотото - като пуснеш фиш само с едно число.
Самият "феномен" повтаря заучени фрази: "Има късмет, но няма случайност", "Аз ще влея млада кръв в Европарламента", "Хората искат нови лица"; понякога леко се колебае - "Може би наистина да съм някакъв знак!", обаче преодолява колебанието, защото "Това е и въпрос на усилена работа!", понеже "Два месеца съм обикалял!"; той е скромен и самокритичен - "Аз съм образован, но на мен ми трябват едни 6 месеца, за да натрупам абсолютна компетентност" (едни мижави 6 месеца и ето ти натрупана абсолютна компетентност); изживява се като "олицетворение на демокрацията в БСП" и "посланик/говорител на младите" (ако това е говорителят на младите, горките млади). Изобщо - отвътре му иде тая пущина политиката...
И колкото повече "феноменът" говори по телевизорите, толкова по-неудържимо блика едно отчайващо сиво поточе, което расте и се разлива в пълноводна река.
Животът в телевизора е опасен. Журналистите (ах, тези хиени!) имат безпогрешен нюх, надушват амбициозната посредственост от сто километра, разпознават лесната плячка, и, както обявиха 15/15 за любимец, тъй го пускат по пързалката и го разкостват. 
Според говорители на 15/15, неговият "избор" бил предизвикал небивала енергия в Младежкото обединение на БСП. Не знам каква енергия е отприщил този "избор", но със сигурност върху БСП избликна кален гейзер. 
"Феноменът" не е феномен, "сензацията" не е сензация. "Феноменът" шества из всички партийни листи с номера от 1 до 17 и ЦИК го обясни около 350 пъти (да бяха обяснявали овреме!). Обаче всичката ирония и сарказъм се леят върху БСП с една мракобесна наслада, която издевателства над левите избиратели, обявява ги за тъпи цървули, прости селяндури и изкукали дъртофелници.  
15/15 извика див възторг и сладострастно злорадство сред "умните и красивите". Те намериха сгода отново да демонстрират своята божественост и великолепие, и най-вече - получиха нечакан и несънуван реванш над Достена Лаверн - единствения човек, който разобличи и разнищи цялата продажна, иждивенческа същност на българските "тинк-танкове", "непеошници" и "експерти на прехода". Какво сладко отмъщение! (Достена е единственият човек в листата на КБ, срещу когото имаше една настръхнала антикампания - и отвътре, и отвън. И тази антикампания продължава.)
Благодарение на 15/15 Борисов изду "интелектуално превъзходство" във вид на затлъстял бицепс, и в тържествуващия разгул на своето LIBIDO DOMINANDI (страстно, похотливо, сластно влечение към властта) нарече хората от БСП "болни прасета".
15/15 не е феномен, а грешка, гаф. И "феноменът" го знае много добре, колкото и да го навиват и нахъсват с ехидното "кьорав карти не играе". Политиката не е партия бридж, грешката не е критерий, гафът не е качество. Когато грешката е критерий, критерият е погрешен. В същото време никой не се съмнява в близо 5-те хиляди преференции за Сашо Симов, примерно (Сашо е единственият в листата на КБ, за когото имаше индивидуална, публична, почти президентска кампания. В резултат - 7 пъти по-малко преференции от 15/15, но истински.) Ако пък проф. Пантев беше получил 50 000 преференции, никой нямаше да пита "Как така?" и "К`во стана?".
Какво следва?
Ако 15/15 замине за Брюксел, утре всеки може да "стане" всякакъв благодарение на технически гаф, случайност или недоглеждане. Но! От утре всеки "гаф" може да бъде планиран, режисиран и, естествено - платен. Привидният "гаф" ще "еволюира" в схема, във вътрешновидова битка за надмощие и разчистване на сметки. Ако вече не е "еволюирал".
Искрено се надявам гафът да е гаф, а не схема, не вътрешна (или външна) партийна, лобистка злоупотреба с един демократичен инструмент. Искрено се надявам, ако има схема, 15/15 да не е в нея и да не е подозирал за нея. Но той вече е превърнат в инструмент. Негово е знаковото послание - "Аз нямам никакъв проблем да бъда използван, стига да не бъда правен на глупак". Дори да поиска да се откаже, няма да му позволят. Той вече е вкаран в схемата. Върху 15/15 винаги ще тегне като гърбица обвинението в непочтеност, но това си е негов морален проблем. Твърде висока цена за една снимка с Manneken Pis (Пикаещото момченце).     
Ако 15/15 се откаже (както повелява доблестта), отсега знам каква "енергия" ще се отприщи. Тутакси всички "умни и красиви" ще ревнат: "Притиснаха го! Извиха му ръцете! Купиха го! Изпълзяха мрачните сталинистки призраци! Удушиха невинното младо момче! Смазаха крехкото стъбълце на промяната в Столетницата!"...
И понеже политиката е коварно занимание, а аз съм скептик, предупреждавам за още една опасност. Утре всеки, който получи истински, действителни преференции, може да бъде пожертван и посечен заради нечий интерес (партиен, коалиционен, личен, корпоративен, лобистки и всякакъв).
Това е положението.
Преференциалният вот е двуостра кама. Инструмент на демокрацията и средство за злоупотреба с демокрацията. Едновременно. Той може да обезсмисли - едновременно! - почтените и непочтените, талантливите и посредствените, можещите и неможещите. Нищо не е еднозначно. Зависи кой, как и за какво използва този инструмент.
И си мисля, че листата на всяка една партия за евроизбори (особено) трябва да е като номинациите за "Оскар", като оценка и признание, там трябва да бъде елитният корпус, без значение кой на кое място е поставен. И - задължително! - без излюбления "баланс на интереси", без квоти и финтифлюшки, без пълнеж и плява (аман от хора, които и за селски пъдари не стават, ръсят нафталинени фразички на диалект, давят ни в своята сивота и безличие, обаче се скинват от претенции).
За целта всяка партия трябва да има национална листа, но върхушките не ги обичат тия работи, щото може и да не попаднат там.
Каква наивна идея, нали! Адски интелигентска...
* * * 
Послепис 1: Предлагам вместо преференции, да казваме предпочитания. 
Послепис 2: Ако този текст ви изглежда щадящ по отношение на 15/15, то е поради моята милозливост. И докато не защити името си, ще го наричам 15/15.