Снежният човек

Докато синоптиците спореха не за времето, а кой в коя стая да работи, Снежният човек дойде.

Дойде пак позакъснял. Чакаха го и малки, и големи - вече няколко поредни години посрещаха скучно Коледа и Нова година без сняг и дори се чудеха дали ще го дочакат.

Напук на спорещите метеоролози този път снегът долетя не от север, а от юг. От съседна Гърция. Първо почна да се сипе над Родопите, а после се засили към нещастните софиянци.

Без никакъв проблем прелетя над Бояна, Бистрица и Драгалевци, и се изви по Южната дъга (която не е "скоростна" и не е "тангента"). Знаеше си, че там преминаването е безплатно.

И тук се сепна. С недоверие погледна напред. Нали, за да покрие целия град, трябваше да мине и от север?

Още в седми клас беше учил по планиметрия, че когато една права не допира до кръга, а го пресича, не е тангента, а е хорда. Но точно сега това не беше никак важно и нямаше никакво значение. Сега с искрена почуда слушаше спора - трябва ли да има винетка, за да изфучи по "Северната скоростна тангента", или ще може да си спести харча. Дали са прави инженерите от пътното, че това чудо било част от магистрала, или е права кметицата, че си е вътре в града... Иначе щеше да се наложи да обикаля по онова северно околовръстно шосе, богато избродирано с кратери и гънки, по което и селска каруца не минаваше.

Като непреходен спасител тутакси се появи духът на Премиера. И думите му: "Минавай без пари! Казах!".

Но Снежният човек не беше вчерашен (идвал беше и друг път). За десет години се беше научил да не вярва в думите на Спасителя. Откровено се съмняваше в обещанията Му.

И реши да си купи винетка. Елекронна. За всеки случай.

Ядец! Задачата му се оказа непосилна. Спомни си, че "в началото бе Хаосът". И тръгна да обикаля по Околовръстното...

Та, ако при прехвалените столичани днес все още няма сняг - навярно е паднал в някоя дупка край Гниляне. А ако София е цялата в бяло - Снежният човек се е справил.

Да тръгват снегорините.