Снаряди и самотници без компас

Николай Николов

През 2017 г. българската отбранителна промишленост е изнесла в чужбина продукция на стойност над 1,2 милиарда евро. При това, както се вижда от данните от открити източници, в последните години приходите от експорта растат стабилно: 2013 г. - 235 милиона евро; 2014 г. - 404 милиона; 2015 г. - 643 милиона; 2016 г. - 1,015 млрд. 

Най-много наше оръжие купуват Ирак, Саудитска Арабия и САЩ. Котират се преди всичко боеприпасите (през 2016 г. те съставят 72% от експорта на родния ВПК). Саудитците и американците впоследствие препращат стоката на поддържаните от тях групировки в Сирия: противотанкови гранатомети и изстрели за тях, ракети за реактивните системи "Град", мини за минохвъргачки и др. Определени количества от отечествената специална продукция достигат и до Йемен. 

Очаквано добре се развиват и отношенията във военнотехническата сфера с Украйна. През миналото лято се появи съобщение, че наказателните отряди, воюващи срещу опълченците в Донбас, изпитват недостиг на патрони и снаряди. Няма съмнение, че източноевропейските партньори са помогнали своевременно с възстановяването на арсеналите, щом сега неонацистите отново изкарват към разграничителната линия танкове и артилерия. Възможно е настъплението срещу непокорните републики в Луганск и Донецк да започне в близките дни. 

Само бизнес, нищо лично! Отечественият ВПК се къпе в шоколад и все пак сладкото започва да накъртва, ако се обърне внимание на детайлите. С наше оръжие брадатите главорези сеят смърт и разрушения в светските държави в Близкия изток. Особено демократичните подкрепят особено правоверните?! Необяснима е и слабостта, която част от българските политици и делови люде изпитват към превратаджиите в Киев. 

В този ред на мисли се прокрадва съмнение за произхода на доларите, заплащани на военните заводи и на посредниците за изпълнените поръчки. С организирането на сирийските ислямисти и украинските националисти се занимават западните тайни служби, а нали техните фондове се попълват и със средства, добити от продажбата на наркотици? Да не би за въоръжаването на убийците да ни дават долари, спечелени от дрогата, с която се тровят децата в България? 

Изобщо заради парите като че ли губим ориентация, забравяме за границата между доброто и злото, правилното и неправилното. А то, лошото, се явява и при тези, които му помагат. Вдигналият се от взривовете в далечните градове прахоляк не прикрива факта, че ние сме слаби и изолирани. Да се продаваш заради чуждите интереси не значи, че водиш политика. И като влязохме в злощастната роля на търговци на себе си, какво направихме с моралните ценности и държавата? А с нашата армия? Профукахме даже заслужените тридесет сребърника - тях ги прибраха оправните момчета още в началото на прехода. 

Неотдавна по телевизията някакъв тип от ония, оправните, хулеше президента и военния министър за самолетчетата (по неговите думи), които те искали за Българската армия. Идеята му беше, че не бива да харчим пари за оръжие. За подобни маскари важи призивът: "Нарисувай една мечка, че да те изяде!" Едва ли нормален мъж може да не милее за армията. Нали, ако не храним своите войници, ще слугуваме на чуждите... Всъщност, дали е верен слухът, че плащаме на верните приятели от НАТО за това, че пилотите им охраняват нашето въздушно пространство? 

Частните дружества произвеждат и изнасят в чужбина боеприпаси, ала разполагат ли българските военни с достатъчно патрони? Провеждат ли се толкова учения, колкото е необходимо? 

Завъдиха се по нашата хубава земя странни образи... Разпореждат се с държавата, сякаш им е бащиния, и пробват да ни превърнат в подобия на себе си - оскотели от алчност единаци, годни само за еднократна употреба. 

Ала няма спасение за самотниците, загубили ориентирите и вярата си. Тяхна е самотата на мишката, лутаща се в терариума на змията. Или на господаря. То, в края на краищата, си е едно и също.