Смятам, че нищо не ми се полага

Корнелия Нинова

Другарю Вагенщайн,
Никак не харесвам да си общувам с другарите през медиите. Предпочитам прекия контакт и гледане в очите. Още повече с Вас, защото скъпите ни читатели сигурно не знаят, че ние двамата се чуваме, виждаме и говорим по много теми. Една от общите ни позиции е, че истината трябва да стои над всичко.
Истина ли е, др. Вагенщайн, че Класната, както ме наричате, веднага след конгреса ви покани лично на "Позитано" на среща-разговор за бъдещето на партията, за мястото на интелигенцията, за лявата идея и Вие не дойдохте?
Истина ли е, др. Вагенщайн, че когато ме поканихте на среща с германски политик от партията на зелените, краткото му еднодневно посещение съвпадаше с тържествата по повод годишнината на Димитър Благоев? Простете, че предпочетох Дядото пред гостуващия Ви на частна визита по повод издаването на Ваша книга човек. Не бяхте ли и Вие един от онези, които се страхуваха, че новият лидер ще загърби корените на партията и автентичната й идеология? Представям си какво писмо щяхте да напишете тогава: "Вместо да почете паметта на Основоположника, председателят на БСП тихо си пи ракията и обмени мисли по нещата от живота с германски политик на моята тераса".
Това Вие наричате необяснима женска отмъстителност, а аз наричам уважение пред онези големи хора, заради които ни има и ще ни има и занапред.
Да поговорим и за в. "Дума", др. Вагенщайн. И мен като вас ме боли за състоянието му. И, разбира се, от мен се очаква да реша трупаните с години проблеми и дългове. Не прехвърлям отговорност другиму и ще ги реша. Но се питам, като се тревожите, че "в цели региони от страната не постъпва нито един брой от левия ни вестник", написахте ли същото писмо на онези наши ръководители преди мен, които са поверили разпространението му на фирми на Делян Пеевски? Питахте ли ги защо?
Вините ме за кадри с богатства и коли "мазерати" и несъвместимостта им с пролетарчето. Поемем и тази отговорност. И за целия т. нар. преход, въпреки че по време на първоначалното натрупване на капитали съм била студентка. И до ден-днешен карам личната си 10-годишна "Шкода" и никога не се качих на служебен Мерцедес, който ми се бил полагал. Смятам, че нищо не ми се полага. Но се питам защо стожери на лявата идея, морално чисти хора като Вас, допуснахте този преход?
За миролюбивата ми идея, както иронично наричате предложението за демилитаризиране на Черно море.
Др. Вагенщайн, тя съвсем не означава руснаците да премахнат атомните си подводници и торпедоносци. Означава мъдрите държавници да спрат да увеличават въоръжаването и да започне неговото намаляване, но не премахване. Излишно е на мъдър човек като Вас да соча примери от историята, когато Велики сили са взимали такива решения. А и не знам защо си мисля, че социализмът е идея за мир, а не за война. Някак си ударно ми кънтят думите на Димитър Благоев: "Социализмът това е мир, любов и признателност към Русия". Не ми се връзват тези думи с намерението на правителството на Бойко Борисов да превърне България в плацдарм за агресия към Русия, а Вашата подкрепа за това направо ме шокира.
И за конгреса, др. Вагенщайн,
На него все още бях един от делегатите, дори не и член на ръководството на партията. Спомням си, че Вие присъствахте на представянето на програмата ми за промяна на всичко това, което критикувате в писмото си. Благодаря Ви, че бяхте там. Спомням си и, че ми се обадихте и ме поздравихте. Нито на милиметър не съм отстъпила от нея, въпреки че нямах спокойните първи сто дни. Изпълнявам я безкомпромисно, въпреки вътрешната и външната съпротива. За справка Ви изпращам отчета си за стоте дни. Сравнете го с думите ми на конгреса и ако намерите и най-малко противоречие между думи и дела, ми се обадете.
И накрая, др. Вагенщайн,
В моята представа онази класна г-ца Цветкова, която е наказвала непослушните да стоят в ъгъла с лице към стената, без да шавнат, и с която ме сравнявате, нямаше да позволи на лошите ученици да излеят критичните си мисли в училищния вестник. Но сегашната класна приема второ Ваше критично писмо, и не само Ваше, на страниците на партийния вестник "Дума", защото така разбира нещата от живота. И въпреки че не съм съгласна с Вас по някои въпроси, за които искахте да си побъбрим, продължавам да Ви ценя и чакам на "Позитано".