Смиляна НИТОВА: Правосъдието ни страда от липса на справедливост

Смиляна НИТОВА е родена през 1956 г. в гр. Хасково. Завършила е право в СУ "Св. Климен Охридски". Работила е като адвокат. Член е на НС на БСП. Нитова е зам.-председател на Обединението на жените социалистки в БСП.

Народен представител в 42-то и 44-то Народно събрание. Член е на Комисията по правни въпроси. 

- Г-жо Нитова, НС на БСП прие в събота позиция по предложенията за въвеждане на контрол над прокуратурата и главния прокурор. Трябва ли държавното обвинение да разполага с подобни средства и защо?

- През годините постоянно се изразява недоверие в преценката на прокуратурата, което е повод да се иска поставянето й под политически контрол. Внушението, че тя е безконтролна, е добро основание да се търси такъв контрол. Щом държавното обвинение не е заслужило доверие и ако инстанционният контрол се схваща като необективен, то на нея наистина й е нужен външен контрол. Той може да бъде само съдебен. Трябва да се даде възможност за обжалване пред съда на отказа на прокуратурата за образуване на наказателно производство и на прекратяването му. Но когато няма пострадал от престъплението, който да обжалва постановлението, съдебният контрол върху прекратяването на наказателното производство остава невъзможен. Това налага разширяването на съдебния контрол не само както е досега, в случай на обжалване, а служебно. По този начин съдът ще има правото да се произнесе дали делото е правилно прекратено или има място да се продължи с разследването. Такъв външен за прокуратурата и същевременно неполитически контрол би дал достатъчно гаранции, че няма да има злоупотреби с власт.

- В последните години законодателството май изгуби посоката, която да го направи инструмент за подобряване на обществото. Как ще коментирате този факт?

- Правата и задълженията на гражданина и на управника са строго определени и когато правата на гражданина са накърнени от органите на властта, той има право на съдебна защита, която е гаранция за правата му. Законът е критерий за справедливост и морал и че това, което е законно, е и нравствено. Удобно е да вярваме на твърдението, че ако стриктно спазваме законите, в страната ще има ред и справедливост. Разчитаме, че ако всеки си гледа задълженията, то и системата като цяло ще работи добре.

Днес различни НПО и външни експерти продължават да ни насаждат, че щом държавата се управлява стриктно според законите и в нея няма произвол, това е гаранция за справедливост. Основният въпрос обаче е какви са законите, какво е тяхното качество и дали понякога в тях не е заложен рафиниран произвол.

С идването на власт на ГЕРБ преди 10 години законодателството изгуби посоката, която да го направи инструмент за подобряване на обществото, превръщайки го в инструмент, обслужващ поръчкови интереси. Всички "проверки" на прокуратурата през последните години, особено що се отнася до политиците ни, карат да се питаме дали понякога законът не препятства справедливостта. И могат ли правосъдие и справедливост да не съвпадат. ГЕРБ превърнаха борбата на идеи в надпревара как да използваш институциите против хората с други политически убеждения. Създаде се обществената представа, че животът се управлява основно с властови протекции, обвинения и арести.

- Вие бяхте един от най-активните депутати от БСП при обсъждането на промени в Наказателния кодекс, свързани с наказанията на извършители на тежки престъпления. Липсата на справедливост ли е основният проблем на правораздаването?

- Липсата на политическа култура, която да отрази уважение към държавността, е причина гражданите да усещат непрекъснат дефицит на справедливост. Да се бориш обаче с дефицит на справедливост в общество, преизпълнено с омраза, е трудна и неблагодарна задача. Там, където няма вътрешни механизми за противопоставяне на омразата, не може да се създаде трайно и устойчиво понятие за справедливост, основано на уважение към закона и към институциите.

В 44-то НС и в обществото управляващите водят политическия дебати с разбирането, че те не могат да се водят с възпитани и цивилизовани средства, а трябва непременно да възпроизвежда омраза. Справедливост ще се усети, когато системата на наказателното правосъдие налага тежки наказания за тежки престъпления. За целта на тази система трябва да й бъде дадена възможност да го направи. 

- Каква трябва да бъде наказателната политика на България, какви принципи следва да бъдат заложени в нея?

- На първо място наказателната политика трябва да се прилага там, където другите мерки за държавно въздействие не биха били ефективни. Дори, когато се търси наказателна отговорност, това да става по щадящ човешките права начин - ограничаване на възможността за задържане под стража, разширяване на приложното поле на споразуменията, с въвеждане на нови възможности за замяна на наказателната отговорност с административна и имуществена, с разширяването на кръга от престъпления, преследвани по частен път.

Нужна е съизмеримост на наказанията с ценностите, които правото защитава. Наказанието лишаване от свобода трябва да бъде запазено само за най-тежките престъпления в предели, които да осигурят целите на наказанието. За това е необходимо определяне на граница между престъпното и непрестъпното поведение и категоризиране на обществено опасните деяния на престъпления и простъпки. Това ще даде възможност за въвеждане на диференцирани процедури за разследване на по-тежките и по-малко тежките престъпления.

Законодателството трябва постепенно да ограничава възможностите за извършване на престъпления. Най-очевидно това трябва да става в областта на корупционните престъпления. Всяко законодателство, което ограничава зависимостта на гражданина от определен чиновник, е стъпка в правилната посока. Всяко въвеждане на предварителен или текущ контрол при разходването на обществени средства е предпоставка за ограничаването на присвояванията и престъпленията по служба, както и на безстопанствеността.

Няма как да се установи ред в държавата, без да се активизира огромната армия от контролни органи. Безкомпромисното санкциониране на всички правонарушения е в основата на възпитаване на правосъзнание и е важна мярка за ограничаване на престъпността. Активизирането на контролните органи е гаранция, че полицията и прокуратурата няма да бъдат занимавани с несвойствени за тях проблеми.

Няма общество, което би искало от затвора да излизат хора, които са озлобени към правовия ред. Затворът не е почивен дом и не бива да бъде такъв. Условията в него трябва да бъдат строги и да насърчават осъдения да преосмисли поведението си и да спазва реда. Не бива да забравяне обаче, че лишаването от свобода е тежко наказание заради изолацията, а не заради условията в затвора.

- Нужна ли е засилена строгост към престъпленията, които засягат основни права на човека?

- Да, нужна е. Но е нужен баланс, който да гарантира, че за истински значимите посегателства ще има и адекватна сурова държавна реакция. Примерите за дисбаланс в репресията са многобройни. До 3 години затвор и глоба от 1000 до 5000 лева за мъж изритал котка. От 2 до 6 години затвор грозят Местан за убийство на бебе. Законно и двамата могат да получат една и съща присъда и съответно условно, вместо ефективно наказание. Двамата роми, които на Йордановден пребиха командоса във Войводиново заради една забележка на пътя, също получиха условни присъди. По случая с Иванчева за недоказана при това корупция съдът я осъди на 20 г. лишаване от свобода. В същото време по основния състав за ръководене на организирана престъпна група наказанието е от 3 да 10 десет години лишаване от свобода. По отношение на организираните престъпни групи трябват от една страна по-строги наказания, но и изключително строг ред за тяхното изпълнение, който да осигури, че лидерът наистина е загубил връзка с неговите сподвижници.

Образованието също е предпоставка за изграждането на правосъзнание. Не можеш да бъдеш добър гражданин, ако не познаваш основни правни нормативни актове. За съжаление у нас се възпитават граждани със самочувствие, които имат непрекъснати претенции към държавата, но съвършено не познават собствените си задължения.