Сметки без кръчмар

В края на миналата седмица социалните партньори се изпокараха за критериите на правителството, по които трябва да се изплащат  компенсации на предприятията, пострадали от разрастването на пандемията. Препъникамък се оказва обхватът на икономическите дейности, които ще могат да разчитат на помощ от държавата. Друг нерешен проблем е, че компенсаторните механизми не обхващат малкия и средния бизнес, лицата, упражняващи свободна професия, занаятчии, еднолични търговци и над 800 000 самоосигуряващите се, които към момента не могат да получат никаква подкрепа. Фактът, че правителството леко се разсейва за тези проблеми, е логичен, защото излиза, че си е правило сметките без кръчмар.

На 24 март вечерта с изморен вид Той обяви на поредния брифинг, че за подкрепа на бизнеса в кризисната ситуация правителството ще мобилизира 4,5 млрд. лв. После изреди няколко конкретни пера, сумите от които обаче не дават споменатата сума. С 500 млн. лв. ще бъде увеличен капиталът на Българската банка за развитие (ББР), с които тя трябва да гарантира кредити за бизнеса. 200 млн. лв. са предвидени за гаранции за безлихвени заеми до 1500 лв. за хора, пуснати в неплатен отпуск, които според Борисов ще се получават от търговските банки, но ще се гарантират от ББР. 

Един милиард лева се очаква да бъдат отделени като помощ за запазване на работните места, като държавата плаща 60% от заплатите на работници, които иначе биха били освободени. Като помощ за бизнеса се представят и 600 млн. лв., които сега няма да влязат в бюджета, защото са от данъците на предприемачите и хората и плащането им е удължено до края на юни.

Освен това, останахме с усещането, че и 50-те милиона лева, които се дават като добавки по Коледа и Великден на най-бедните пенсионери, също се смятат като помощ за бизнеса. Без тях обаче общо парите стават 2 милиарда и 350 млн. лв. Това може да се каже, че е основната сума, предвидена към този момент за подпомагане на икономиката, без да е уточнено за какъв период от време. Ако приспаднем 600-те милиона отложени плащания, парите се оказват около 1,7 млрд. лв., което е около една трета от силно пропагандираните 4,5 милиарда.

Също миналия вторник Борисов заяви, че "българите имат милиардни спестявания в банките, затова не трябва да се бърза да се вадят още пари от държавата, с които да се подпомогне икономиката". Освен вече обявените мерки, правителството засега не е представило по-голям план за справянето с икономическите ефекти от кризата, а финансовият министър Владислав Горанов каза, че е минала само седмица и се работи, но не може всичко веднага. За него хората и фирмите, които ще разчитат на държавна помощ, се оказаха маргинали. Така Влади просто оправдава поговорката, че сит на гладен вяра няма.