Смет и надежди

Софийският боклук се разнася из страната вече 13 години. Вози се нагоре-надолу, депонира се, изгаря се, само да има кой да плаща. Разликата от 2007 г. е единствено в това, че тогава сметта беше опакована в прости бали, а сега те са по-съвременни и модерни - във вид на РДФ гориво. Т.е. вече не е нужно да се складират на сметище, а се изгарят в циментови заводи или топлоцентрали. Еволюцията в Столичната община обаче още не е стигнала дотам боклукът да се оползотворява по най-добрия, полезен, здравословен и удовлетворителен начин. 

Как за период от 13 години нищо не се промени? Малко ли милиони се изляха, а решенията са все временни? Столичната община обявява търг след търг, за да търси кой да й махне боклука от главата. Всяка обществена поръчка прилича на сълзлива и отчаяна молба към потенциалните кандидати да я отърват от поредната бомба със закъснител, която тиктака в скута й. Разбира се, спасителите няма да дойдат доброволно и безплатно. Срещу услугите си те получават милиони левове - миналата година 30, сега - 10. Още няколкостотин милиона отиват и към външни фирми за събирането на същата тази смет. Човек ще остане с впечатлението, че общината копае тези пари от задния двор на "Московска" 33 и се чуди на кого да ги раздаде. 

Сега спасителното въже е спорната инсталация за изгаряне, която трябва да се построи в самия град. Нея обаче още я няма, а съмненията за ползата й са много. За толкова време общината не успя да изгради доверие в отношенията със столичани и затова те още по-трудно приемат идеята, че десетки камиони с боклук ще преминават край тях, за да отидат до прословутата инсталация в "ТЕЦ-София". И тогава може да се окаже, че проблемът с боклука за пореден път не е решен, а само отложен.