Смешно жалки

Кроенето и прекрояването на Изборния кодекс и законите, свързани с партиите, доведоха до обичайния хаос около вота. В опита си да спастрят някой лев партийците се пробваха да не дават пари за социологически проучвания и екзитполове. В резултат на това в изборния ден осъзнахме кои областни центрове са любимци на властта, както и кои са приоритет за основните медии. Северозападът, южните райони и редица области потънаха в социологическа мъгла. Дори и обичайните сайтове-нарушители мълчаха за евентуални резултати за около 3/4 от големите областни центрове.

Дали агенциите не се концентрираха само върху 4-5 областни града, за да се направят на важни? Дали не го направиха, само и само да се полюбуват на гърча в някои партийни централи заради неведението за резултатите? Много е възможно съвсем скоро отново да пробутат поредната порция опити за отпадане на забраната за публикуване на резултати... 

Истинска агония цареше и в телевизионните студиа. Политолози, експерти и пишман коментатори се гърчеха в опит да звучат важно, но и да не се "изсилят" в полза на един или друг кандидат. Отново имаше медии, които решиха да заобиколят забраната за публикуване на прогнозни данни. Глоба от ЦИК обаче накара повечето да размислят. И заваляха обичайните жалби от медии за падане на забраната. Социолозите включиха мантрата как нямало нищо лошо данните да се оповестяват, още докато се гласува... Все пак тях не ги интересува доколко новините активират избирателите. Искат само да имат клиенти за проучванията си - колкото повече, толкова по-добре за тях.

А "пълненето" на ефирно време доведе до абсурдни коментатори, несериозни репортери и тъжно-смешни ситуации. Пошлостта на пред- и следизброните студиа едва ли ще бъде премахната с наличие на непрестанен поток от данни. Малко повече експертност и мисъл им трябва. Иначе са досадни и смешно жалки.