30 Май 2020събота21:35 ч.

Слушане без чуваемост

Какво ще се чуе от телефона на един макроикономист

/ брой: 19

автор:Чавдар Николов

visibility 1174

    Действително, на мен на пръв прочит като че ли би ми станало леко обидно, ако в днешната реалност изведнъж се окаже, че не ми прослушват поне профилактично джиесема. Още повече, че имам натрупан опит от времето, когато мобилните апарати бяха достояние на малцината, назначени за капиталисти по списък. Та тогава именно домашният ми телефон подозрително прищракваше и започваше характерно да бучи, доставяйки автентични доказателства за параноята, обхванала съответната власт, разработваща ме като "враг на валутния борд" в рамките на операция "Асистенти".
Най-смешното обаче ми се случи по-късно, когато един тукашен генерал, пълна противоположност на генерал дьо Гол, случайно срещайки ме в някакъв супермаркет, зяпна, сякаш виждаше най-малкото Ален Делон и Белмондо в едно лице. Просто не беше очаквал, че моят физически ръст е колкото на Командира му, тъй като явно до момента бе съзерцавал единствено снимката ми в досие.
    Министър Трайчо Трайков с претенции за европейски министър, чудейки се накъде да се извърти, изрече онези чудесни думи за подслушването, как то имало положителната характеристика, създавайки и оставяйки архив за справка и поука. Архивите обаче - трябва задължително да се има предвид, биват доста нееднородни и нееднозначни. Някои от тях са лични, за пред Господа, така да се каже, а други са предназначени за евентуално обществено ползване.
Относно първите ще припомня, че бившият и велик бундесканцлер Хелмут Кол успя по съдебен ред да забрани публичния достъп до информацията, събирана за неговата личност от органите за държавна сигурност на ГДР - ЩАЗИ. Не че голямата част от въпросните сведения е публична тайна в Германия, но личният живот там си е личен живот, и толкоз! Наистина, папаращината в широкия смисъл на думата е доста различна "като интензивност" в различните демократични страни, но даже в тези с най-голяма свободия все по-настоятелно се чуват гласове, пледиращи за съблюдаването на приличието и на добрия тон, за законна защита  на "личното пространство". Спомняте ли си ли публичното възмущение от публикуването на снимките на принцеса Даяна във залата за фитнес? Тогава за първи път бе поставен въпросът за регламентирането на това кога и къде могат да бъдат снимани кралските особи.
Що се отнася до упоменатото "обществено ползване", за целта от много отдавна са измислени и съществуват библиотеките, галериите и съответните депа, книгите, папките с публикации, в по-ново време официалните радио- и телевизионни аудио и видеозаписи, архивите с първични документи и т.н, както и естествено - обществената памет. Чърчил е останал за поколенията не само с многобройните си книги, някои от които (мемоарите му) отличени с Нобелова награда, но и с афоризмите си, които са се предавали от уста на уста, за да попаднат в печата, да бъдат впоследствие събрани, систематизирани, канонизирани, кодифицирани и пр. За записи от водените от него телефонни разговори не съм чувал, въпреки че техническата възможност по това време определено вече е съществувала.
Впрочем издигането на Сталин във властта се свързва от редица негови биографи с подслушването на телефонната централа на Кремъл. Аналогичната взаимозависимост направо се натрапва при анализ на продължителността, мащаба, размаха и измеренията на тоталитарната престъпна Сталинова диктатура.
Изобщо ситуацията с историческите аналогии не е никак елементарна. Сещам се още за немския писател Оскар Мария Граф, който с ужас установил, че когато нацистите горели книгите на германските литератори, пренебрегнали написаните от него самия. Затова публично настоятелно помолил грешката да бъде поправена.
Да, ама в България, както откровено лъсна напоследък, от сересетата не изтича нищо дори в минимална степен, съизмеримо с историческата значимост на излязлото от перата на Хайнрих Хайне, на Томас и Хайнрих Ман, на Бертолд Брехт или на Курт Тухолски. За какво пък тогава би си струвало да се натискаш да попаднеш между колелата на безжалостната държавно-мафиотска машина?
Но въпреки гореприведениото съображение, нека все пак действаме, както обещахме в заглавието, в съзвучие с новоизкованата нашенска поговорка: "В името на пълната прозрачност да вземем да си го споделим и по сересето, пардон по джиесема."
Какво и за кое днес толкова си говори и дискутира по телефона племето на макроикономистите?
Естествено, на първо място, по средата, накрая, обобщаващо и между всичко изброено в диалозите фигурира поредица неласкави епитети за управниците, на първо място за министър Дянков. Епитети, които, казани или написани публично, биха били преценени като "уронващи личното достойноство" и затова просто не се споменават публично. Но защо иначе се изричат, и то, както се подразбира, достатъчно често?
Защото управниците ни определено не са в час. Защото, ако дори по изключение нещо загряват, стоплят бавно, като албански реотан, закъснявайки след събитията.
Защото идеята за уравновесен бюджет като абсолютен национален приоритет, с която посрещнахме кризата, бе схематично схоластична, абсолютно проциклична, а не антикризисна.
Защото строителството на магистрали не може да бъде за сметка на образованието, науката и здравеопазването. За кофинансирането следваше овреме да се вземат заеми. А държавата ни следваше да сключи заеми още през миналата година и по-миналата година, сега предвиденият заем ще ни излезе доста по-скъпо.
Защото при ултраконсервативно планираните държавно-бюджетни разходи през настоящата година ще се получат излишъци, които по извечно утвърдена традиция ще изтекат "за чешмички", строени от братовчедски фирми. А не за нещо смислено, такова от първостепенен обществен интерес.
Защотото с настоящите си ставки акцизът върху тютюневите изделия е откровено антиобществен. Това за борбата с тютюнопушенето да го разправят на старата ми шапка, когато пазарът на контрабандата е прехвърлил летвата от 40%. Ситуацията корумпира не само държавните служители по митниците и данъчните служби, тя задълбочава ерозията на партийната система. Някой да не знае, че отколе партийната борба у нас предизборно се финансира от сиво-черния сектор?
Защото не влизането ни в Шенген и не въвеждането на еврото следва да са първостепенни национални цели, такава е общественият просперитет. Последният съвсем няма да се получи, ако се запази проолигархичният и антисоциален плосък данък. С него данъчната ни система ще си остане крайно нестабилна и силно уязвима при икономически турбуленции, а обществото ни - полярно разслоено и затова перманентно генериращо опасни социални недоволства и конфликти.
Защото държавност не се възстановява със селективен подход към стопанските агенти и отделните граждани. Сиреч, с деленето им на такива, които трябва да спазват закона, и на други, които могат да не го спазват.
Защото дори приемането ни в Шенгенското пространство да се забави с година-две, това едва ли убедително ще може да бъде метрирано като някакви кой знае колко значими икономически щети. Възприемането на еврото с хоризонт 2016-2017 година пък ще ни позволи да избегнем доста стопански трудности, които бихме си причинили при въвеждането му в по-съкратени срокове. Шумотевицата около контекста като че ли позатихна, но какви са гаранциите, че поредният политически фойерверк за присъединяване към еврозоната няма отново да бъде запален предизборно, както това беше със сроковете, първо за 2010-а и после за 2013 година?
Защото ние, макроикономистите, за да излезем "малоумни", както министър Дянков ни определи навремето, нещата междувременно би трябвало да са се случвали по неговия сценарий, според неговите разбирания. Ама те упорито се случваха и продължават да се случват  по нашите прогнози и разбирания, само че по този начин от управленска гледна точка - рачешката, "заднешком напред".
Нещо ново да сте научили, господа управляващи, от гореизложеното, което всекидневно си го говорим и повтаряме по джиесемите?
Проблемът значи не е точно и само в слушането. Това, което чувате или бихте го чули при подслушването, съвсем същото при добро желание можете да го прочетете или при достатъчно добре развита фантазия да го предположите със задоволителна доза достоверност.
По-важното от чуването дефинитивно е чуваемостта.
Чуването и чуваемостта, отдавна е ясно, са твърде различни понятия. А чуваемост за голямо съжаление в нашето общество на списъци на наши и ваши, общество на слухтене и злонамереност, няма и, както се очертава, не може да съществува.
Прекалените светци и прекалените отличници са винаги подозрителни. Твърдяхме, че почти хич не сме имали бюджетен дефицит, а неочаквано излезе, че сме били с неприлично голям. Тръбяхме, че сме безкомпромисни в борбата с престъпността, пък се оказва, че повече или по-малко тихомълком се правят "необходими отбиви" за този или онзи от "по-равните".
Засега обявяваме, че подслушването било "строго по закон", тоест след надлежно съдийско разрешение. Какво ли ще излезе накрая? Дайте да се хванем на бас!

 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1087

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 456

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 580

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 250

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1663

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 463

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ